На 20 юли се навършиха 47 години от първото кацане
на човешки космически екипаж на Луната.
Първата стъпка на лунната повърхност
бе направена от американеца Нийл Армстронг,
който ще остане в историята със знаменателните си думи:
„Една малка крачка за човека –
един голям скок за човечеството“. Отбелязвайки за пореден път това грандиозно събитие
е уместно, струва ми се, да си припомним
и за отдавнашната връзка
на киното с "лунната тема", която пък е важна част от неговата собствена "космическа одисея".
Мечтата на хората да полетят към нашия небесен спътник е много отдавнашна, но едва с изобретяването на киното, започва да придобива видими очертания. Едва ли е случайно, че един от първите фантастични филми в историята е посветен именно на тази тема и е създаден още през 1902 г. Това е немият шедьовър на Жорж Мелиес „Пътешествие до Луната“, очаровал навремето публиката с феерично заснетото зрелище, преливащо от визуални ефекти. Но ексцентричната идея за пътешествие до Луната чрез снаряд, изстрелян от гигантско оръдие, била много скоро отхвърлена под влиянието на новите, далеч по-реалистични визии на основоположниците на космонавтиката.
През второто десетилетие на ХХ век активно работят титани в науката като Константин Циолковски, Робер Есно-Пелтри, Роберт Годард и Херман Оберт, който впоследствие участва заедно с Вернер фон Браун в разработката на ракетите "Фау", а след войната има заслуга за създаването на тежката тристепенна ракета Сатурн, благодарение на която в края на 60-те години стават възможни американските полети до Луната.
Именно Оберт е научен консултант на филма „Жена на луната”, заснет през 1929 г. от знаменития австриец Фриц Ланг, направил блестящи кариери като германски, а впоследствие и американски кинорежисьол. Сътрудничеството на Херман Оберт по създаването на фантастичната лента, му помага много в собствените експерименти за създаване на истинска ракета с течно гориво. А много от сцените в творбата на Ланг продължават да впечатляват дори и днес.
Междувременно и в съветското кино настъпва период на по-тясно сътрудничество с учените-изследователи на космическото пространство. В началото на 30-те години Василий Журавльов успява да привлече за консултант на своя филм „Космически рейс” (1935) не някой друг, а самия основоположник на космонавтиката Константин Циолковски.
След Втората световна война в законодател на филмовата мода се превръща Холивуд. И именно с филм за Луната, излязъл през 1950 година, е поставено началото на „космическия бум“ в американското кино. „Направление – Луна“ на режисьора Ървинг Пичъл е заснет в документален маниер и разказва за това как група представители на военната промишленост без да се съобразяват с правителството, осъществяват полет до Луната с намерението да завюват приоритет в овладяването на космическото пространство. Сценарият е дело на знаменития американски фантаст Робърт Хайнлайн по мотиви от собствения му роман „Ракетата Галилео”. И отново за консултант е привлечен споменатият вече германски ракетен инженер Херман Оберт.
Вариант на космически филм-катастрофа пък предлага Робърт Олтман във филма си „Обратно броене“ (1968), който е интересен с това, че представя напълно реално осъществим проект на възможен полет до Луната чрез съществуващата по онова време космическа ракета „Джемини“. В тази си ранна творба режисьорът, който впоследствие ще се прочуе с разобличителните си филми за американската действителност, критикува НАСА, за това че излага на непозволен риск човешкия живот в желанието си да спечели космическата надпревара със Съветския Съюз.
През същата (1968) година Стенли Кубрик, създава своя фантастичен шедьовър „2001: Космическа одисея“, в който има спиращи дъха кадри, представящи кацането на космически апарат на Луната.
Но навярно малцина знаят, че знаменитият режисьор е бил повлиян в немалка степен от техническите идеи, разработени преди него във филмите на съветския режисьор Павел Клушанцев. Този позабравен днес кинотворец успява да създаде превъзходни научно-популярни и игрални филм за космонавтиката. „Път към звездите“ (1957) например е посветен на бъдещата човешка експанзия в космоса, преминаваща задължително през опознаването на нашия естествен спътник. А филмът му „Луна“ (1967) разказва подробно за това загадъчно небесно тяло, разгръщайки внушителна панорама на неговото колонизиране от хората. Клушанцев изпреварва с десетилетия модното и днес увлечение по „визуалните реконструкции“, по време на които авторитетни изказвания на различни учени се съпровождат от компютърни анимации, илюстриращи обсъжданите теми. И макар че Клушанцев не е разполагал с компютри, неговите филми още впечатляват със своята достоверност и далновидност.
Холивуд губи интерес към заснемането на фантастични филми за Луната, след като на 20 юли 1969 г. американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на нейната повърхност. След тях още 10 американци повтарят подвига им по време на 5 успешни лунни експедиции.
Нещата се променят с настъпването на „постмодернизма“, който слабо се интересува от понятия като достоверност и исторически контекст. За пример може да служи култовият филм „Амазонки на Луната“ (1987), заснет от няколко режисьори под ръководството на Джо Данте. Това е безкрайно забавна, а на места почти абсурдна комедия, която пародира старите научно-фантастични филми за космически полети. Противно на научната логика, Луната е представена като гъсто населено място – при това със сексапилни амазонки за радост на смелите космонавти, които получават възможност да си изберат своите спътници в живота. Следващата стъпка в тази насока е появата на псевдодокументалното кино на космическа тематика. Това са фантастични по същността си филми, маскирани като документалистика, представители на т.нар. жанр мокументари.
Сред неговите най-ярки представители е австралийският режисьор Уилям Керъл, заснел през 2002 година 75-минутен филм, озаглавен „Тъмната страна на Луната” (Opération lune), в който "показва" как видни американски политици и астронавти признават, че полетите на „Аполо“ всъщност били заснети в Холивуд под режисурата на Стенли Кубрик. Нещо, което се потвърждава дори и от съпругата на създателя на „2001: Космическа одисея“. Филмите „мокументари“ всъщност показват напълно или частично измислени неща, представени така, че да изглеждат като документални свидетелства. Тяхната поява е обусловлена от това, че самите ни представи за същността на понятието „документ“ в днешно време са все по-неясни, а пък така наречената „документалност“ все повече се възприема като естетическа система - набор от прийоми, притежаващи огромен потенциал за манипулация с истината. И макар че в края на „Тъмната страна на луната” става ясно, че всичко показано е било постановка, този филм предизвиква огромен скандал, правейки услуга на теорията за конспирацията, според която въобще не имало пилотирани полети до Луната.
Впрочем няколко години по-рано нашумява не по-малко един друг филм (игрален), озаглавен „Кеприкорн 1” (Capricorn One, 1977), който разказва за фалшифицирана експедиция до Марс и провокира милиони зрители да се замислят – а не е ли възможно да сме били подведени по същия начин от НАСА и относно кацането на Луната?
Много любопитен е и филмът на Алексей Федорченко „Първи на Луната“ (2005), който чрез имитация на документални кадри се опитва да внуши, че Луната е посетена от хора още през 1938 година, при това от съветски космонавт. Неговата остроумна и дълбоко иронична творба също предизвиква много дискусии и крайно противоречиви обществени реакции. Космическите специалисти са обидени, а любителите на фантастиката изпадат във възторг. Сигурно не са били малко и лековерните зрители, които са допуснали, че е възможно действително да се е случило така, както е показано във филма. Показателно е, че с този си филм Федорченко спечели много международни отличия, включително и от кинофестивала във Венеция, но не в качеството си на фантаст, а на ... документалист.
Впрочем неговият експеримент едва ли ще бъде последен. В дългата поредица от филми за Луната постоянно се нареждат нови заглавия, някои от които респектират със своето техническо и естетическо качество. Това важи в пълна степен за научнофантастичния трилър „Луна“ на режисьора и сценариста Дънкан Джоунс, излязъл по екраните през лятото на 2009 г. Действието в него се развива в близкото бъдеще. Астронавтът Сам Бел, в изпълнението на Сам Рокуел, живее в станция на Луната и очаква края на тригодишния си договор с компанията Lunar Industries. Работата му се състои в добив на Хелиум-3, основен ресурс на енергия за Земята. Филмът е увлекателно кинематографично изследване на непреодолимия проблем за изконната човешка носталгия по родната планета... Класически кинотворби на научната фантастика, разглеждащи този проблем са „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик и „Соларис“ на Андрей Тарковски. Не случайно и заснетият в мрачен клаустрофобичен стил филм на Дънкан Джоунс, изобилства с преки и косвени цитати от тях. Още по темата за космическата одисея на киното може да прочетете тук.