Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЛУНАТА И КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ НА КИНОТО


20.07.2016  Текст:  Красимир Кастелов

ОБЗОРИ

   

На 20 юли се навършиха 47 години от първото кацане
на човешки космически екипаж на Луната.
Първата стъпка на лунната повърхност
бе направена от американеца Нийл Армстронг,
който ще остане в историята със знаменателните си думи:
„Една малка крачка за човека –
един голям скок за човечеството“

Отбелязвайки за пореден път това грандиозно събитие
е уместно, струва ми се, да си припомним
и за отдавнашната връзка
на киното с "лунната тема", която пък е важна част

от неговата собствена "космическа одисея".

 

                                                                                           
Мечтата на хората да полетят към нашия небесен спътник е много отдавнашна, но едва с изобретяването на киното, започва да придобива видими очертания. Едва ли е случайно, че един от първите фантастични филми в историята е посветен именно на тази тема и е създаден още през 1902 г. Това е немият шедьовър на Жорж Мелиес „Пътешествие до Луната“, очаровал навремето публиката с феерично заснетото зрелище, преливащо от визуални ефекти.
Но ексцентричната идея за пътешествие до Луната чрез снаряд, изстрелян от гигантско оръдие, била много скоро отхвърлена под влиянието на новите, далеч по-реалистични визии на основоположниците на космонавтиката.
През в
торото десетилетие на ХХ век активно работят титани в науката като Константин Циолковски, Робер Есно-Пелтри, Роберт Годард и Херман Оберт, който впоследствие участва заедно с Вернер фон Браун в разработката на ракетите "Фау", а след войната има заслуга за създаването на тежката тристепенна ракета Сатурн, благодарение на която в края на 60-те години стават възможни американските полети до Луната. 
Именно Оберт е научен консултант на филма „Жена на луната”, заснет през 1929 г. от знаменития австриец Фриц Ланг, направил блестящи кариери като германски, а впоследствие и американски кинорежисьол. Сътрудничеството на Херман Оберт по създаването на фантастичната лента, му помага много в собствените експерименти за създаване на истинска ракета с течно гориво. А много от сцените в творбата на Ланг продължават да впечатляват дори и днес.

Междувременно и в съветското кино настъпва период на по-тясно сътрудничество с учените-изследователи на космическото пространство. В началото на 30-те години Василий Журавльов успява да привлече за консултант на своя филм „Космически рейс” (1935) не някой друг, а самия основоположник на космонавтиката Константин Циолковски.

След Втората световна война в законодател на филмовата мода се превръща Холивуд. И именно с филм за Луната, излязъл през 1950 година, е поставено началото на „космическия бум“ в американското кино. „Направление – Луна“ на режисьора Ървинг Пичъл е заснет в документален маниер и разказва за това как група представители на военната промишленост без да се съобразяват с правителството, осъществяват полет до Луната с намерението да завюват приоритет в овладяването на космическото пространство. Сценарият е дело на знаменития американски фантаст Робърт Хайнлайн по мотиви от собствения му роман „Ракетата Галилео”. И отново за консултант е привлечен споменатият вече германски ракетен инженер Херман Оберт.
Вариант на космически филм-катастрофа пък предлага Робърт Олтман във филма си „Обратно броене“ (1968), който е интересен с това, че представя напълно реално осъществим проект на възможен полет до Луната чрез съществуващата по онова време космическа ракета „Джемини“. В тази си ранна творба режисьорът, който впоследствие ще се прочуе с разобличителните си филми за американската действителност, критикува НАСА, за това че излага на непозволен риск човешкия живот в желанието си да спечели космическата надпревара със Съветския Съюз.
През същата (1968) година Стенли Кубрик, създава своя фантастичен шедьовър „2001: Космическа одисея“, в който има спиращи дъха кадри, представящи кацането на космически апарат на Луната. 
Но навярно малцина знаят, че знаменитият режисьор е бил повлиян в немалка степен от техническите идеи, разработени преди него във филмите на съветския режисьор Павел КлушанцевТози позабравен днес кинотворец успява да създаде превъзходни научно-популярни и игрални филм за космонавтиката. „Път към звездите“ (1957) например е посветен на бъдещата човешка експанзия в космоса, преминаваща задължително през опознаването на нашия естествен спътник. А филмът му „Луна“ (1967) разказва подробно за това загадъчно небесно тяло, разгръщайки внушителна панорама на неговото колонизиране от хората. Клушанцев изпреварва с десетилетия модното и днес увлечение по „визуалните реконструкции“, по време на които авторитетни изказвания на различни учени се съпровождат от компютърни анимации, илюстриращи обсъжданите теми. И макар че Клушанцев не е разполагал с компютри, неговите филми още впечатляват със своята достоверност и далновидност.

Холивуд губи интерес към заснемането на фантастични филми за Луната, след като на 20 юли 1969 г. американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на нейната повърхност. След тях още 10 американци повтарят подвига им по време на 5 успешни лунни експедиции.

Нещата се променят с настъпването на „постмодернизма“, който слабо се интересува от понятия като достоверност и исторически контекст. За пример може да служи култовият филм „Амазонки на Луната“ (1987), заснет от няколко режисьори под ръководството на Джо Данте. Това е безкрайно забавна, а на места почти абсурдна комедия, която пародира старите научно-фантастични филми за космически полети. Противно на научната логика, Луната е представена като гъсто населено място – при това със сексапилни амазонки за радост на смелите космонавти, които получават възможност да си изберат своите спътници в живота.
Следващата стъпка в тази насока е появата на псевдодокументалното кино на космическа тематика. Това са фантастични по същността си филми, маскирани като документалистика, представители на т.нар. жанр мокументари
Сред неговите най-ярки представители е австралийският режисьор Уилям Керъл, заснел през 2002 година 75-минутен филм, озаглавен „Тъмната страна на Луната” (Opération lune), в който "показва" как видни американски политици и астронавти признават, че полетите на „Аполо“ всъщност били заснети в Холивуд под режисурата на Стенли Кубрик. Нещо, което се потвърждава дори и от съпругата на създателя на „2001: Космическа одисея“.
Филмите „мокументари“ всъщност показват напълно или частично измислени неща, представени така, че да изглеждат като документални свидетелства. Тяхната поява е обусловлена от това, че самите ни представи за същността на понятието „документ“ в днешно време са все по-неясни, а пък така наречената „документалност“ все повече се възприема като естетическа система - набор от прийоми, притежаващи огромен потенциал за манипулация с истината. И макар че в края на „Тъмната страна на луната” става ясно, че всичко показано е било постановка, този филм предизвиква огромен скандал, правейки услуга на теорията за конспирацията, според която въобще не имало пилотирани полети до Луната.
Впрочем няколко години по-рано нашумява не по-малко един друг филм (игрален), озаглавен „Кеприкорн 1” (Capricorn One, 1977), който разказва за фалшифицирана експедиция до Марс и провокира милиони зрители да се замислят – а не е ли възможно да сме били подведени по същия начин от НАСА и относно кацането на Луната?
Много любопитен е и филмът на Алексей Федорченко „Първи на Луната“ (2005), който чрез имитация на документални кадри се опитва да внуши, че Луната е посетена от хора още през 1938 година, при това от съветски космонавт. Неговата остроумна и дълбоко иронична творба също предизвиква много дискусии и крайно противоречиви обществени реакции. Космическите специалисти са обидени, а любителите на фантастиката изпадат във възторг. Сигурно не са били малко и лековерните зрители, които са допуснали, че е възможно действително да се е случило така, както е показано във филма. Показателно е, че с този си филм Федорченко спечели много международни отличия, включително и от кинофестивала във Венеция,  но не в качеството си на фантаст, а на ... документалист.
Впрочем неговият експеримент едва ли ще бъде последен. В дългата поредица от филми за Луната постоянно се нареждат нови заглавия, някои от които респектират със своето техническо и естетическо качество. Това важи в пълна степен за научнофантастичния трилър „Луна“ на режисьора и сценариста Дънкан Джоунс, излязъл по екраните през лятото на 2009 г. Действието в него се развива в близкото бъдеще. Астронавтът Сам Бел, в изпълнението на Сам Рокуел, живее в станция на Луната и очаква края на тригодишния си договор с компанията Lunar Industries. Работата му се състои в добив на Хелиум-3, основен ресурс на енергия за Земята. Филмът е увлекателно кинематографично изследване на непреодолимия проблем за изконната човешка носталгия  по родната планета... Класически кинотворби на научната фантастика, разглеждащи този проблем са „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик и „Соларис“ на Андрей Тарковски. Не случайно и заснетият в мрачен клаустрофобичен стил филм на Дънкан Джоунс, изобилства с преки и косвени цитати от тях. 
Още по темата за космическата одисея на киното може да прочетете тук.



Коментари (0)


     

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)