Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЛИВ УЛМАН


16.12.2014  Текст:  Красимир Кастелов

Персона

   

Знаменитата актриса Лив Улман навършва днес 75 години. Тя е най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино и може би най-ярката муза на легендарния Ингмар Бергман. Двамата имат дъщеря на име Лин Улман (родена е на 9 август 1966 г. в Осло), която също е актриса.
Самата Лив Улман ("лив" на норвежки език означава живот) е родена в Токио в норвежко семейство. Нейният баща, който бил инженер, често работел в чужбина, поради което бъдещата звезда на световното кино прекарва своите детски години в Токио, Канада, Ню Йорк и в Осло, където се завърнали с майка й след Втората световна война, след смъртта на баща й. 
На 17 години напуска училище, за да замине за Лондон, където изкарва курсове по актьорско майсторство. Завръща се в Норвегия, за да дебютира на сцената - играла е в Националния театър в Осло, а също и в други театри на своята родина. Снима се за пръв в киното през 1957 г., но името й се прочува през 1966 г. когато излиза филмът на Ингмар Бергман „Персона“ (Persona), в който се превъплъщава в известна актриса, замлъкнала внезапно на сцената по време на поредния си спектакъл. Благодарение на тази й роля, както и на изпълнението й в друг свой филм (Страстта на Ана, 1969), големият шведски режисьор успява да предаде по неподражаем начин обърканото съзнание на млади жени, преживяващи дълбок разрив със своето обкръжение и със самите себе си. Тази линия в творчеството на Улман продължава и в други прочути Бергманови филми, като „Викове и шепот“ (Viskningar Och Rop, 1972) и „Лице в лице“ (Ansikte Mot Ansikte, 1976), макар че паралелно актрисата разкрива и диаметрално противоположна страна от своето дарование в образите на силна, самоотвержена жена, готова на всичко ви името на любимия си човек във филми като „Часът на вълка“ (Vargtimmen, 1968), „Срам“ (Skammen, 1967), „Змийско яйце“ (Das Schlangenei, 1977). С безпощадния си нравствен максимализъм се открояват образите на Мариана в етапната творба на Бергман от 70-те години на миналия век „Сцени от един семеен живот“ (Scener ur ett äktenskap, 1973) и на Ева в „Есенна соната“ (Hostsonaten, 1978), в който Улман играе блестящо в дует със знаменитата Ингрид Бергман.
През 70-те, когато е в зенита на своята слава, Лив Улман прекарва известно време в Холивуд и Ню Йорк, където жъне успехи на сцената на Бродуей (през 1975 и 1977 получава театралния „Оскар“ - наградата „Тони“ за най-добра актриса на годината за своите изпълнения в „Куклен дом“ по Хенрик Ибсен и „Анна Кристи“ по Юджийн О’Нийл.
През следващите години се снима в доста филми на американски и европейски режисьори, но никога повече не успява да повтори съвършенството, достигнато в десетте й филма под режисурата на Бергман, за когото казва, че е първият и единственият, който е съумял да пробуди у нея чувства и мисли, за които никой друг дори и не е подозирал, включително и самата тя. Той успявал да създаде атмосфера, позволяваща да се случи всичко – даже чудото. 
В рамките на миналогодишната „Киномания“ бе представен прекрасният документален филм „Лин и Бергман“ (Liv & Ingmar, 2012), в който самата Лив Улман, разкрива до каква степен тяхната връзка е повлияла върху художествения резултат на много от шедьоврите на Бергман. А в едно интервю на Божидар Манов с нея по време на фестивала в Карлови Вари през 2005 г. тя споделя следното: „Работата и животът ми с Ингмар е най-съществената линия в моята човешка и професионална съдба. Темата е огромна, за да я коментирам сега, пък и никога не бих си позволила да навлизам в подробности - все пак това са много лични и ценни неща за мен като жена и актриса, за да ги обсъждам публично. Мога да кажа само, че Ингмар е гений и винаги е бил майстор на екрана. Той работи с едни и същи актьори - това е част от неговото творческо кредо. Веднъж, не много отдавна, ми каза нещо изключително мило и вълнуващо: „Аз съм ти много задължен и благодарен.“ Попитах го учудена защо мисли така, след като той е гений, а аз съм само актрисата Лив Улман. Отговори ми: „Ти не разбираш, Лив, че си моя „Страдивариус“, на който аз успях да изсвиря своите филми.“ Това е най-големият комплимент, който някога съм получавала. За всеки актьор е важно да бъде добър инструмент в ръцете на талантлив режисьор, но когато това го казва Бергман - повече няма какво да искам.
Последният им съвместен филм е „Сарабанда“ (Saraband, 2003). 
Въпреки многобройните си престижни отличия за своите блестящи изпълнения като актриса, най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино така и не успява да получи и „Оскар“. Номинирана е два пъти – през 1973 и 1977 – за ролите й в „Емигранти“ (Utvandrarna, 1971) на Ян Троел и „Лице в лице“ на Ингмар Бергман. Но затова пък в биографията й се откроява следният беспрецедентен случай: през 1974 г., след филма „Сцени от един семеен живот“, Лайза Минели, Елизабет Тейлър, Джейн Фонда, Шърли Маклейн и много други знаменитости публикуват писмо, в което провъзгласяват Лив Улман за най-добрата актриса на света. А три години по-късно от връзката на Бебе Бюел (Bebe Buell) с вокалиста на „Аеросмит“ Стивън Тайлър се ражда момиче, което е кръстено Лив на името на прочутата норвежка. Както е известно, впоследствие Лив Тайлър също става известна актриса, която се е снимала под режисурата на Бернардо Бертолучи, Питър Джаксън и др.
Още през 80-те години Лив Улман се изявява за пръв път и като режисьор на една от новелите ("Parting") в канадския филм „Любов“ (Love,1982). Но едва десет години по-късно излиза първият й самостоятелен игрален филм „Софи“ (Sofie, 1992), отличен с 11 международни награди от фестивали в Чикаго, Любек, Монреал и др. Впоследствие снима и някои филми, вдъхновени от живота и творчеството на великия й учител Ингмар Бергман, като „Private Conversations“ (Enskilda samtal, 1996) по автобиографичния роман на Бергман и „Невярната“ (Trolosa, 2000), който е завладяващ със своята емоционалност разказ за един любовен триъгълник. Сценарият, който е написан от самия Бергман, е основан върху истински епизод от неговия живот.
Най-новият филм на Лив Улман като режисьор е „Госпожица Юлия“ (Miss Julie, 2014) по пиесата на Аугуст Стриндберг с Джесика Частейн, Колин Фарел и Саманта Мортън в главните роли. Той бе представен на тазгодишната „Киномания“ в София. 
Преди няколко дни Лив Улман бе сред почетните гости на 27-ата церемония по връчване на европейските филмови награди, състояла се в столицата на Латвия Рига. 
Лив не крие, че няма желание повече да играе в театъра. Последната й поява на сцената е преди три години в Националния норвежки театър в Осло, в драмата на Юджийн О’Нийл „Дългият път на деня към нощта“). 
Не смята обаче да се отказва от киното, все още. Последната й роля на големия екран бе в германско-норвежкия филм "Два живота" (Zwei Leben, 2012). Но предпочита да се съсредоточи върху писането на книги. Защото има какво да разкаже. През целия си живот е живяла в обкръжението на удивителни личности. Впрочем, за безспорния си писателски талант тя подсказва още в края на 70-те години в автобиографичната си книга „Промяна“, издадена за пръв път на български през 1984 г. и впоследствие от издателство „Колибри“ през 2004 г. 

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание