Знаменитата актриса Лив Улман навършва днес 75 години. Тя е най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино и може би най-ярката муза на легендарния Ингмар Бергман. Двамата имат дъщеря на име Лин Улман (родена е на 9 август 1966 г. в Осло), която също е актриса.
Самата Лив Улман ("лив" на норвежки език означава живот) е родена в Токио в норвежко семейство. Нейният баща, който бил инженер, често работел в чужбина, поради което бъдещата звезда на световното кино прекарва своите детски години в Токио, Канада, Ню Йорк и в Осло, където се завърнали с майка й след Втората световна война, след смъртта на баща й. 
На 17 години напуска училище, за да замине за Лондон, където изкарва курсове по актьорско майсторство. Завръща се в Норвегия, за да дебютира на сцената - играла е в Националния театър в Осло, а също и в други театри на своята родина. Снима се за пръв в киното през 1957 г., но името й се прочува през 1966 г. когато излиза филмът на Ингмар Бергман „Персона“ (Persona), в който се превъплъщава в известна актриса, замлъкнала внезапно на сцената по време на поредния си спектакъл. Благодарение на тази й роля, както и на изпълнението й в друг свой филм (Страстта на Ана, 1969), големият шведски режисьор успява да предаде по неподражаем начин обърканото съзнание на млади жени, преживяващи дълбок разрив със своето обкръжение и със самите себе си. Тази линия в творчеството на Улман продължава и в други прочути Бергманови филми, като „Викове и шепот“ (Viskningar Och Rop, 1972) и „Лице в лице“ (Ansikte Mot Ansikte, 1976), макар че паралелно актрисата разкрива и диаметрално противоположна страна от своето дарование в образите на силна, самоотвержена жена, готова на всичко ви името на любимия си човек във филми като „Часът на вълка“ (Vargtimmen, 1968), „Срам“ (Skammen, 1967), „Змийско яйце“ (Das Schlangenei, 1977). С безпощадния си нравствен максимализъм се открояват образите на Мариана в етапната творба на Бергман от 70-те години на миналия век „Сцени от един семеен живот“ (Scener ur ett äktenskap, 1973) и на Ева в „Есенна соната“ (Hostsonaten, 1978), в който Улман играе блестящо в дует със знаменитата Ингрид Бергман.
През 70-те, когато е в зенита на своята слава, Лив Улман прекарва известно време в Холивуд и Ню Йорк, където жъне успехи на сцената на Бродуей (през 1975 и 1977 получава театралния „Оскар“ - наградата „Тони“ за най-добра актриса на годината за своите изпълнения в „Куклен дом“ по Хенрик Ибсен и „Анна Кристи“ по Юджийн О’Нийл.
През следващите години се снима в доста филми на американски и европейски режисьори, но никога повече не успява да повтори съвършенството, достигнато в десетте й филма под режисурата на Бергман, за когото казва, че е първият и единственият, който е съумял да пробуди у нея чувства и мисли, за които никой друг дори и не е подозирал, включително и самата тя. Той успявал да създаде атмосфера, позволяваща да се случи всичко – даже чудото. 
В рамките на миналогодишната „Киномания“ бе представен прекрасният документален филм „Лин и Бергман“ (Liv & Ingmar, 2012), в който самата Лив Улман, разкрива до каква степен тяхната връзка е повлияла върху художествения резултат на много от шедьоврите на Бергман. А в едно интервю на Божидар Манов с нея по време на фестивала в Карлови Вари през 2005 г. тя споделя следното: „Работата и животът ми с Ингмар е най-съществената линия в моята човешка и професионална съдба. Темата е огромна, за да я коментирам сега, пък и никога не бих си позволила да навлизам в подробности - все пак това са много лични и ценни неща за мен като жена и актриса, за да ги обсъждам публично. Мога да кажа само, че Ингмар е гений и винаги е бил майстор на екрана. Той работи с едни и същи актьори - това е част от неговото творческо кредо. Веднъж, не много отдавна, ми каза нещо изключително мило и вълнуващо: „Аз съм ти много задължен и благодарен.“ Попитах го учудена защо мисли така, след като той е гений, а аз съм само актрисата Лив Улман. Отговори ми: „Ти не разбираш, Лив, че си моя „Страдивариус“, на който аз успях да изсвиря своите филми.“ Това е най-големият комплимент, който някога съм получавала. За всеки актьор е важно да бъде добър инструмент в ръцете на талантлив режисьор, но когато това го казва Бергман - повече няма какво да искам.“
Последният им съвместен филм е „Сарабанда“ (Saraband, 2003). 
Въпреки многобройните си престижни отличия за своите блестящи изпълнения като актриса, най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино така и не успява да получи и „Оскар“. Номинирана е два пъти – през 1973 и 1977 – за ролите й в „Емигранти“ (Utvandrarna, 1971) на Ян Троел и „Лице в лице“ на Ингмар Бергман. Но затова пък в биографията й се откроява следният беспрецедентен случай: през 1974 г., след филма „Сцени от един семеен живот“, Лайза Минели, Елизабет Тейлър, Джейн Фонда, Шърли Маклейн и много други знаменитости публикуват писмо, в което провъзгласяват Лив Улман за най-добрата актриса на света. А три години по-късно от връзката на Бебе Бюел (Bebe Buell) с вокалиста на „Аеросмит“ Стивън Тайлър се ражда момиче, което е кръстено Лив на името на прочутата норвежка. Както е известно, впоследствие Лив Тайлър също става известна актриса, която се е снимала под режисурата на Бернардо Бертолучи, Питър Джаксън и др.
Още през 80-те години Лив Улман се изявява за пръв път и като режисьор на една от новелите ("Parting") в канадския филм „Любов“ (Love,1982). Но едва десет години по-късно излиза първият й самостоятелен игрален филм „Софи“ (Sofie, 1992), отличен с 11 международни награди от фестивали в Чикаго, Любек, Монреал и др. Впоследствие снима и някои филми, вдъхновени от живота и творчеството на великия й учител Ингмар Бергман, като „Private Conversations“ (Enskilda samtal, 1996) по автобиографичния роман на Бергман и „Невярната“ (Trolosa, 2000), който е завладяващ със своята емоционалност разказ за един любовен триъгълник. Сценарият, който е написан от самия Бергман, е основан върху истински епизод от неговия живот.
Най-новият филм на Лив Улман като режисьор е „Госпожица Юлия“ (Miss Julie, 2014) по пиесата на Аугуст Стриндберг с Джесика Частейн, Колин Фарел и Саманта Мортън в главните роли. Той бе представен на тазгодишната „Киномания“ в София. 
Преди няколко дни Лив Улман бе сред почетните гости на 27-ата церемония по връчване на европейските филмови награди, състояла се в столицата на Латвия Рига. 
Лив не крие, че няма желание повече да играе в театъра. Последната й поява на сцената е преди три години в Националния норвежки театър в Осло, в драмата на Юджийн О’Нийл „Дългият път на деня към нощта“). 
Не смята обаче да се отказва от киното, все още. Последната й роля на големия екран бе в германско-норвежкия филм "Два живота" (Zwei Leben, 2012). Но предпочита да се съсредоточи върху писането на книги. Защото има какво да разкаже. През целия си живот е живяла в обкръжението на удивителни личности. Впрочем, за безспорния си писателски талант тя подсказва още в края на 70-те години в автобиографичната си книга „Промяна“, издадена за пръв път на български през 1984 г. и впоследствие от издателство „Колибри“ през 2004 г.