Навършиха се 88 години от рождението на един от най-големите майстори на комедийни филми в руското кино Леонид Гайдай, създател на любимите на милиони зрители комедии „Самогонщики”, „Операция „Ы” и другите приключения на Шурик”, „Кавказка пленница, или Новите приключения на Шурик”, „Диамантената ръка”, „12-те стола” и „Иван Василевич сменя професията си”.
Леонид Гайдай e роден на 30 януари 1923 г. в малкото градче Свободний, Амурска област. Семейството му се премества в Чита, а впоследствие в Иркутск, където бъдещият създател на най-популярните съветски кинокомедии завършва железопътно училище. От малък силно обиква киното и особено филмите на Чаплин.
След войната, по време на която е тежко ранен в крака, завършва режисьорския факултет на ВГИК в Москва. По време на следването се откроява с актьорските си заложби. Именно по това време се запознава и с бъдещата си жена – актрисата Нина Гребешкова, с която е неразделен до смъртта си през 1993г.
Преди да направи първия си филм, дебютира в киното като актьор в комедията на Борис Барнет „Ляна“ (1955). През 1958г. се снима в още един филм „Вятър“, което е последното му актьорско участие в чужд филм.
От средата на 50-те години се посвещава на режисурата и се появява на екрана само в епизодични роли в собствените си филми.
Дебютира като кинорежисьор през 1956г. с филма „Дългият път“, заснет съвместно с В.И.Невзоровым. Независимо че това не било комедия, знаменитият режисьор и кинопедагог Михаил Ром забелязва у начеващия кинотворец таланта на комедиограф и го съветва да работи в това направление. Той му помага и да направи първия си забавен филм „Годеник от оня свят“ (1958) с Георгий Вицин и Ростислав Плят в главните роли. Но сатиричното изобразяване на бюрократите не се харесва на чиновниците от Министерството на културата, в резултат на което филмът е жестоко обруган и съкратен.
Леонид Гайдай преживява много тежко този първи сблъсък със Системата и затова следващият му филм „Тройно възкръснал“ (1960) няма нищо общо с комедийния жанр. Той се проваля и начинаещият режисьор съвсем се отчайва. Заминава при родителите си в Иркутск, където се намесва съдбата, както се казва. В родната дървена къща намира стар брой на в. „Правда“, в който прочита фейлетона в стихове „Пес Барбос“ на Степан Олейник.
Силно впечатлен от прочетеното, Гайдай разказва сюжета на жена си и родителите си. „Трима глупаци бягат от куче, което носи взрив, който те самите са хвърлили. Кое тук е толкова смешно?“, недоумяват неговите родители, но мъдрата му съпруга, добре познаваща характера на мъжа си, заявява: „Потресаващо!“
Но тя се оказва права, защото направеният набързо 9-минутен филм на Гайдай „Пес Барбос и необычайный кросс“, си спечелва огромна популярност. Ориентирайки се към стила на сатирико-комедийното изкуство от 20-те години – не само съветското, но и американското (Чарли Чаплин, Бъстър Китън и Харолд Лойд) - Гайдай напипва истинска „златоносна жила“. И дори типичните похвати на ексцентричната американска комедия получават в неговите интерпретации чисто руско звучене. Тази прочута късометражка поставя началото на феноменалния успех на тримата суперпопулярни герои (Балбес, Трус и Бывалый) в съветското комедийно кино. Те са задействани отново в следващия късометражен филм „Самогонщики“ (1962), в третата новела от комедията „Операция „Ы“ и други приключения на Шурик“ (1965), а също и в „Кавказка пленница“ (1966).
Двете последни заглавия плюс „Диамантената ръка“ (1968), образуват своеобразна комедийна трилогия, която има невероятен успех не само в бившия Съветски съюз. Само за 15 месеца е гледана от 222,8 млн. зрители в киносалоните. Общата аудитория, събрана от тези филми, възлиза на около 600 млн. (за сравнение филмите на Стивън Спилбърг в САЩ са гледани от двойно по-малко зрители). В Америка при този огромен успех, Леонид Гайдай би бил милиардер, но в бившия Съветски съюз живее съвсем скромно.
През 1971г. по екраните излиза поредната му комедия „12-те стола“ – екранизация по едноименния роман на Илф и Петров с Арчил Гомиашвили в ролята на Остап Бендер. Самият Гайдай изпълнява епизодичната роля на Коробейников.
През 70-те години Леонид Гайдай режисира още две комедии, които влизат в златния фонд на руското кино – „Иван Василевич сменя професията си“ (1973) и „Не може да бъде!“ (1975).
В началото на 80-те излизат „За спичками“ и „Спортлото-82"“, които са последните комедии на Гайдай, пожънали зрителски успех. Това важи особено за „Спортлото-82“, в който играе блестящо Михаил Пуговкин.
По време на т.нар „Перестройка” Гайдай създава още три филма – „Опасно для жизни!“ (1985), „Частный детектив, или Операция „Кооперация“ (1989) и „На Дерибасовской хорошая погода, или На Брайтон-Бич опять идут дожди“ (1992) – които нямат успеха на предишните му комедии.
Леонид Гайдай умира от възпаление на белите дробове на 19 ноември 1993г. В онези години на бурни политически промени в Русия, неговата смърт практически остава незабелязана. Но не след дълго започва истинско преоткриване на творчеството на този действително превъзходен режисьор, за да се стигне до позакъснялото му, но напълно заслужено признаване за класик на руската ексцентрична и сатирична кинокомедия.
Източник: сайтът km.ru
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
