Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЛЕОНИД ГАЙДАЙ


30.01.2013  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Навършиха се 90 години от рождението на един от най-големите майстори на комедийни филми в руското кино ЛЕОНИД ГАЙДАЙ, създател на любимите на милиони зрители: „Самогонщики”, „Операция „Ы” и другите приключения на Шурик”, „Кавказка пленница, или Новите приключения на Шурик”, „Диамантената ръка”, „12-те стола” и „Иван Василевич сменя професията си”.
Леонид Гайдай e роден на 30 януари 1923 г. в малкото градче Свободний, Амурска област. Семейството му се премества в Чита, а впоследствие в Иркутск, където бъдещият създател на най-популярните съветски кинокомедии завършва железопътно училище. От малък силно обиква киното и особено филмите на Чаплин. 
След войната, по време на която е тежко ранен в крака, завършва режисьорския факултет на ВГИК в Москва. По време на следването се откроява с актьорските си заложби. Именно по това време се запознава и с бъдещата си жена – актрисата Нина Гребешкова, с която е неразделен до смъртта си.
Преди да направи първия си филм, дебютира в киното като актьор в комедията на Борис Барнет „Ляна“ (1955). През 1958г. се снима в още един филм „Вятър“, което е последното му актьорско участие в чужд филм. 
От средата на 50-те години се посвещава на режисурата и се появява на екрана само в епизодични роли в собствените си филми, които са общо 18. Най-популярният у нас е безспорно "Кавказка пленница" (1966). 
Дебютира като кинорежисьор през 1956г. с филма „Дългият път“, заснет съвместно с В.И.Невзоровым. Независимо че това не било комедия, знаменитият режисьор и кинопедагог Михаил Ром забелязва у начеващия кинотворец таланта на комедиограф и го съветва да работи в това направление. Той му помага и да направи първия си забавен филм „Годеник от оня свят“ (1958) с Георгий Вицин и Ростислав Плят в главните роли. Но сатиричното изобразяване на бюрократите не се харесва на чиновниците от Министерството на културата, в резултат на което филмът е жестоко обруган и съкратен.
Леонид Гайдай преживява много тежко този първи сблъсък със Системата и затова следващият му филм „Тройно възкръснал“ (1960) няма нищо общо с комедийния жанр. Той се проваля и начинаещият режисьор съвсем се отчайва. Заминава при родителите си в Иркутск, където се намесва съдбата, както се казва. В родната дървена къща намира стар брой на в. „Правда“, в който прочита фейлетона в стихове „Пес Барбос“ на Степан Олейник. 
Силно впечатлен от прочетеното, Гайдай разказва сюжета на жена си и родителите си. „Трима глупаци бягат от куче, което носи взрив, който те самите са хвърлили. Кое тук е толкова смешно?“, недоумяват неговите родители, но мъдрата му съпруга, добре познаваща характера на мъжа си, заявява: „Потресаващо!“
Но тя се оказва права, защото направеният набързо 9-минутен филм на Гайдай „Пес Барбос и необычайный кросс“, си спечелва огромна популярност. Ориентирайки се към стила на сатирико-комедийното изкуство от 20-те години – не само съветското, но и американското (Чарли Чаплин, Бъстър Китън и Харолд Лойд) - Гайдай напипва истинска „златоносна жила“. И дори типичните похвати на ексцентричната американска комедия получават в неговите интерпретации чисто руско звучене. Тази прочута късометражка поставя началото на феноменалния успех на тримата суперпопулярни герои (Балбес, Трус и Бывалый) в съветското комедийно кино. Те са задействани отново в следващия късометражен филм „Самогонщики“ (1962), в третата новела от комедията „Операция „Ы“ и други приключения на Шурик“ (1965), а също и в „Кавказка пленница“ (1966). 
Двете последни заглавия плюс „Диамантената ръка“ (1968), образуват своеобразна комедийна трилогия, която има невероятен успех не само в бившия Съветски съюз. Само за 15 месеца е гледана от 222,8 млн. зрители в киносалоните. Общата аудитория, събрана от тези филми, възлиза на около 600 млн. (за сравнение филмите на Стивън Спилбърг в САЩ са гледани от двойно по-малко зрители).  В Америка при този огромен успех, Леонид Гайдай би бил милиардер, но в бившия Съветски съюз живее съвсем скромно.
Под режисурата на Леонид Гайдай прави някои от най-ярките си комедийни роли незабравимият Юрий Никулин (вижте видео с откъси от блестящите му изпълнения). 
През 1971г. по екраните излиза поредната комедия на Леонид Гайдай „12-те стола“ – екранизация по едноименния роман на Илф и Петров с Арчил Гомиашвили в главната роля. Самият Гайдай изпълнява епизодичната роля на Коробейников.
През 70-те години Леонид Гайдай режисира още две комедии, които влизат в златния фонд на руското кино – „Иван Василевич сменя професията си“ (1973) и „Не може да бъде!“ (1975).
В началото на 80-те излизат „За спичками“ и „Спортлото-82"“, които са последните комедии на Гайдай, пожънали зрителски успех. Това важи особено за „Спортлото-82“, в който играе блестящо Михаил Пуговкин.
По време на т.нар „Перестройка” Гайдай създава още три филма – „Опасно для жизни!“ (1985), „Частный детектив, или Операция „Кооперация“ (1989) и „На Дерибасовской хорошая погода, или На Брайтон-Бич опять идут дожди“ (1992) – които нямат успеха на предишните му комедии.
Знаменитият режисьор умира на 19 ноември 1993 г. на 70-годишна възраст.

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации