Регистрация | Забравена паролаИзход
Моля въведете вашите потребителско име и парола.


ФИЛМИ/LE CHARME DISCRET DE LA BOURGEOISIE

   

LE CHARME DISCRET DE LA BOURGEOISIE
ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА

Dean Film, Greenwich Film Productions, Jet Films See more

Франция/Испания, 1972, 102 мин.

реж.: Луис Бунюел

В ролите: Фернандо Рей, Делфин Сейриг, Стефан Одран, Жан-Пиер Касел, Мишел Пиколи

Жанр: драма, комедия

Официален сайт:


Премиера на: 15.09.1972

Анотация

Един от най-добрите и значими филми в творчеството на Луис Бунюел. Тази абсурдистска и гротескна трагикомедия, притежаваща едновременно няколко смислови пласта, въздейства и като унищожителна сатира на потребителското общество, и като провокация към размисъл върху духовната деградация като първопричина за човешката самота и отчуждение.
Българският писател-дисидент Георги Марков пише във връзка с премиерата на филма в Англия следното: „Завчера, след прожекцията на „Дискретният чар на буржоазията“, имах чувството, че, гаврейки се с ненаситната жажда на богатата днешна буржоазия да се наживее, Бунюел е отразил, без да иска, и ненаситната жажда на съвременната богата партийна буржоазия да се наживее, което значи, да получи повече и по-големи удоволствия, пиене, ядене, забавления. Шест души, трима елегантни мъже и три хубави жени, тичат през целия филм по едно пусто поле, всред житните нивя, тичат, устремени към някаква вечеря, обяд или легло, тичат, за да запълнят време, което животът им е дал, да не пропуснат нито миг удоволствие. Българският зрител би могъл без усилие да открие стотици тичащи подир същите цели партийни и безпартийни буржоа, с прострени напред ръце, с просташка алчност да докопат повече от живота. Един филм за нашето време, за нашето днес — смесица от сънища и действителност. Сънищата са по-реални от действителността, а действителността е по-илюзорна от сънищата. Не сънуваме ли, че живеем?...“
„Първото предупреждение идва още със заглавието, където иронията коварно ни дебне. Но ако говорим за ирония по-правилно е да кажем, че в целия филм именно жестокостта тъче мрежата си. В нея като мухи попадат пресветите митове, обредите, утвърдените ценности на установения ред на обществото, с което Бунюел не е преставал да урежда сметките си, вземайки за прицелна точка неговите най-омразни страни: лицемерието като нравствена цензура, почтеността като фасада и техните вечни пазачи - институциите, църквата, армията и полицията.” (Мишел Капденак, френски кинокритик) 

Награди и номинации:
1973 - "Оскар" за най-добър чуждестранен филм;
1974 - "BAFTA" за най-добра актриса на Стефан Одран;
1974 - "BAFTA" за най-добър сценарий на Жан-Клод Кариер


     



 

Други



 

Подобни публикации