Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЛАРС ФОН ТРИЕР


30.04.2010  Текст:  Kastel

годишнина

   

НЕВЕРОЯТНИЯТ И СКАНДАЛЕН ЛАРС ФОН ТРИЕР

През април са родени много велики кинематографисти, сред които се открояват легенди като Чарли Чаплин, Андрей Тарковски, Марлон Брандо, Ал Пачино, Тоширо Мифуне. Сред тях се нарежда и един наш съвременник, който днес навършва едва 54 години – точно толкова, на колкото беше Тарковски, когато почина.
Този режисьор е роден в Дания и без съмнение е човекът с най-голям принос не само за обновяването на датското, но и на световното киноизкуство. Той оказа огромно влияние върху формирането на новото поколение кинематографисти през 90-те години благодарение на основополагащата роля, която изигра за създаването на концептуалния манифест "Догма-95". Именно неговите филми в най-голяма степен привлякоха вниманието на световната кинематографична общественост върху датския феномен в съвременното кино.
Този режисьор се казва ЛАРС ФОН ТРИЕР и той е сред малкото европейски режисьори в днешно време, който съвсем заслужено е смятан за един от най-големите новатори на киното. Всяка нова негова творба първоначално скандализира традиционно мислещата публика, а впоследствие много бързо се нарежда сред признатите шедьоври на седмото изкуство.
Ларс фон Триер е роден в Копенхаген на 30 април 1956г. и израства в семейство на евреи-социалисти. През 1979г. постъпва в Датския филмов колеж, където попада под магическото очарование на кинотехниката и става фанатичен формалист. Задълбочавайки се в алхимическата кухня на филмопроизводството, младият Ларс се интересува преди всичко от техническата страна на снимките и формалните причудливости на кинематографския стил. Това е видимо още в първите му късометражни творби „Градина с орхидеи” (1976) и „Ноктюрно” (1981), с които печели награди от Мюнхенския кинофестивал.
Младият датски режисьор се прехласва по легенди на киното, като Ерик фон Щрохайм и Джозеф фон Щернберг, поради което прибавя и към своето име частичката „фон” и става Ларс фон Триер.
Среднометражният му филм „Картини от освобождението” (Images of a Relief, 1982) е истински бароково упражнение по филмов перфекционизъм, разиграно насред обломките на загиващ материален свят, обитаван от деморализирани офицери, приличащи на нацисти. Още в този му филм са концентрирани основните черти и стилни особености на първата, ориентирана към формалното съвършенство трилогия на датчанина, която е посветена на Европа. В нея той включва три свои филма, чиито заглавия започват с буквата „е”:
"ЕЛЕМЕНТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО" (The Element of Crime, 1984), според руския критик Леонид Александровски е уникален опит за смесване на две параноидални естетики – на немското експресионистично кино от 20-те години и на американския «черен» филм от 40-те. Любопитен е опитът на младия Ларс фон Триер да изнамери чисто кинематографичен начин за потапяне в потока на съзнанието на своя герой, намиращ се под хипноза. Непрестанно течащата вода, плъзгането по водни повърхности и играта със светлини и сенки напомнят за незабравимия хипнотичен стил на Андрей Тарковски. «Елемент на престъплението» е отличен с Гран при за технически постижения на кинофестивала в Кан и много бързо прославя името на своя създател.

"ЕПИДЕМИЧНО" (Epidemic) излиза през 1987г. и в него самият Триер изпълнява главната роля. Разказва се за това как компютърен вирус унищожава киносценария, над който Ларс и неговият приятел са се трудили с години. Странното е, че никой от тях не си спомня неговото съдържание, поради което възстановяването на текста е невъзможно. Започват да пишат нов, опитвайки се да разкажат за мистериозна болест, обхванала цяла Европа. Междувременно наистина избухва епидемия.
Този необикновен филм не прилича на нищо, създавано в киното дотогава. В началото му отсъстват даже традиционните титри, а тяхната роля изпълнява думата „епидемично”, появяваща се в кадрите като бацил и оставаща в горния ъгъл на екрана до кошмарния финал. Коментирайки този филм критиците са единодушни, че Триер се е справил със задачата, която сам си е поставил, ръководейки се от принципа, че всеки филм трябва да поражда неудобство у зрителя, подобно на къмъче, влязло в обувката.
"ЕВРОПА" (1991) е последният филм от „е”-трилогията на Ларс фон Триер. Чрез него дотският режисьор потапя публиката в дълбините на един от най-мрачните пространствено-временни митове – Германия, непосредствено след войната, през така наречената година нула. Хипнотизиращият глас зад кадър на актьора Макс фон Сюдов цели да пробуди такива забравени архетипове на колективното европейско подсъзнание, като ужаса от военната разруха, вината за Холокоста, но и за изтреблението на милиони германци. Усещането за краустрофобичност (филмът е почти изцяло заснет в тясното пространство на един влак), а също и за упадъчност, е постигнато виртуозно чрез забележително техническо майсторство в изграждането буквално на всеки кадър. Особено впечатляващо е използването на цвета в иначе черно-белия филм, чрез което се цели символично да се внуши ролята на червеното (комунизма) и черното (нацизма) в историческата съдба на Европа.
През 1992г. Ларс фон Триер основава заедно с Петер Албек студията за производство на филми „Центропа” (Zentropa Entertainments). Причина за тази негова инвестиция е желанието му за извоюване на финансова независимост и осигуряването на пълен контрол върху създаваните филми. Точно по това време се случва нещо, което буквално преобръща света на отдадения на киното Ларс. Малко преди да умре майка му разкрива, че мъжът, когото винаги е смятал за свой роден баща, всъщност не е такъв. Генетичният му родител се оказва друг мъж – Фриц Хартман, който е от германски произход.
„Дотогава бях убеден, че като евреин съм жертва. А изведнъж се оказа, че може да съм издънка на нацист”, споделя с ирония знаменитият режисьор, който в желанието си да скъса завинаги с фалшивото си минало приема католическата вяра и скоро след това обединява своите съмишленици с прочутия манифест „Догма – 95”, чрез който провъзгласява истински обет на въздържание в името на честното кино, което се отказва доброволно от холивудските хватки за манипулиране на публиката. Едновременно с това Триер декларира, че ще започне да прави нова трилогия, посветена на темата за „доброто”, чрез която възнамерява да изследва природата на женската безусловна любов. Той споделя, че идеята му хрумнала, след като си спомнил за приказката „Златно сърце”, която много обичал да чете като малък.
Трите филма, образуващи тази трилогия са "ПОРЕЙКИ ВЪЛНИТЕ" (Breaking the Waves, 1996), "ИДИОТИТЕ" (Idioterne, 1998) и "ТАНЦЬОРКА В МРАКА" (Dancer in the Dark, 2000). Според мен, всеки от тези филми заслужава написването на специална рецензия, което обещавам да направя в най-скоро време, а сега само ще се спра върху този с Бьорк в главната роля, който донесе „Златна палма” на Триер от кинофестивала в Кан и наградата за най-добър европейски филм през 2000г. „Танцьорка в мрака” е силно разтърсващ музикална драма, в която гениалността на режисурата буквално извира от всеки кадър.
През 2003-та Ларс фон Триер представи в Кан "ДОГВИЛ", който пък бе първият филм от новата му трилогия, посветена на Америка. В него главната роля изпълнява Никол Кидман. Филмът възбуди интереса на критици и изкушени от киното зрители най-вече с театралността на постановката, разчитаща на условността, поради което декорът се гради изцяло в представите на зрителя, отваряйки му простор за съсредоточаване върху идейното послание на филма. Догвил или градът на кучетата се намира в Скалистите планини в Америка, която е изцяло продукт на въображението на Ларс фон Триер, който никога не е стъпвал в САЩ. В действителност този филм въздейства като преобръщане на американската мечта, показвайки сцени на зависимост, унижение и жестоко отмъщение, вместо какъвто и да е апотеоз на свободата и справедливостта.
Но въпреки гениалното му новаторство, "Догвил" не получава нищо в Кан, което пък накарало Ларс фон Триер да въздъхне облекчено и да сподели: „Сега знам, че това, което съм направил е наистина добро. Филмът ми е толкова провокативен, че журито се е побояло да го награди. А най-лошото за мен би било да ми дадат някаква утешителна награда”.
Във втората част „Мандърлей” (2005) режисьорът остава верен на принципите си. Чисто сюжетно филмът започва оттам, където свършва предишният. Героинята Грейс напуска Догвил и пътят й преминава през Мандърлей, където все още съществува робството. Грейс е потресена. Тя иска да освободи робите и да ги научи да живеят в демократично общество. Но се оказва, че за тях този начин на живот е по-естествен, отколкото демокрацията, която възприемат като нещо натрапено и чуждо на природата им. Засега излизането на последната част на трилогията за Америка, която ще се казва „Вашингтон”, е отложено и не се знае точно за кога.
Междувременно Ларс фон Триер представи миналата година в Кан друг скандален свой филм, озаглавен „Антихрист”, който бе моят фаворит сред най-добрите филми, излезли през 2009-та. Но не бих ви го препоръчал, като „извратена история, която само болен скандинавски мозък може да ни я разкаже”. Нито пък бих ви казал, че „ако искате да видите как размазващо добрата Шарлот Генсбур сама се обрязва или кървавата еякулация на плашещо талантливия Уилям Дефо, „Антихрист” е вашият филм”. Защото си мисля, че ако това бяха мотивите ми да отида да видя поредната творба на любимия си режисьор, със сигурност бих се разминал с нея и с посланието, което тя носи. Аз лично очаквах да се срещна за пореден път с нестандартното мислене на датчанина, което по мое мнение съвсем не е плод на „болен скандинавски мозък”, а по-скоро на необикновена честност пред самия себе си.
И след като вече съм гледал два пъти този филм, бих препоръчал да го видят и тези с „широко затворените очи”, които се плашат от самата мисъл, че нещо би могло да смути душевния им комфорт, базиран върху непоколебимата им вяра в мита, че природата е нещо добро априори, а жената-майка е нейният венец. А пък малцината, които очакват от киното не само развлечения, но и философски прозрения, бих уверил, че няма да останат разочаровани. Защото Ларс фон Триер не само се е опитал да се докосне до теми, продължаващи да бъдат табу дори и днес, но и да ги тълкува по парадоксален начин, на който малцина, според мен, са способни. А най-парадоксалното е, че въпреки полемиката му с Тарковски, водена от първия до последния кадър на филма, в крайна сметка внушава същото, което винаги е било идея-фикс на гениалния руски режисьор – а именно, че няма по-голям човешки грях на света от преследването на житейското щастие, загърбвайки дълга си като човешки същества, претендиращи да са „венец на природата”. Това неминуемо води до свят на егоизъм, самота и омраза, способен да роди единствено Антихриста...
"Повече никакви хепиенди", - обяви Ларс фон Триер неотдавна, изненадвайки за сетен път всички, които следят неговото творчество. Защото, дотолкото си спомням и аз самият, той никога не е проявявал афинитет към щастливите развръзки.


Шарлот Генсбур в кадър от филма "Антихрист" (реж. Ларс фон Триер, 2009)

Дори и при най-голямо усилие на разума, много трудно би било да приемем финала на последния му скандален филм "Антихрист" за хепиенд. Какво всъщност е имал предвид режисьорът, който впрочем е голям фен на провокациите, можем само да гадаем. По-важното е, че Ларс фон Триер ни най-малко не се е стреснал от неразбирането, с което бе посрещнат неговият филм в Кан и възнамерява да продължи с осъществяването на своите ексцентрични планове. Сега пък е намислил да се съревновава не с някой друг, а с всепризнатия майстор на филмите-катастрофи Роланд Емерих, чиято поредна апокалиптична фантазия „2012” излезе миналата есен.
Новият филм на датчанина ще се казва "Меланхолия" и неговото действие ще се развива на друга планета, която много прилича на Земята. По жанр това ще бъде психологически филм-катастрофа, при това със специални ефекти, което лично на мен ми е трудно да си го представя, най-малкото защото самият Ларс фон Триер се бе зарекъл никога да не прибягва до тяхната помощ в своите филми. Но това е творец, от когото всичко може да се очаква. А и с предвидения бюджет от 7 милиона евро, който не е малък дори за занижените европейски стандарти, може наистина да се направи нещо впечатляващо. По последни новини актрисата Кирстен Дънст се присъединява към актьорския състав, който ще вземе участие в този филм. А в него се открояват имена като Кийфър Съдърланд, Шарлот Гейнсбур, Шарлот Рамплинг, Стелан Скарсгард, Удо Кир и др. Според откъслечните данни, които се прокрадват тук-там, „Меланхолия” щял да бъде фантастичен филм-катастрофа, в който Земята е изправена пред унищожение, след като орбитата й се пресича с тази на странстваща планета.
Засега не са известни повече подробности, освен някои намеци на продуцента Петер Йенсен, който обещава, че филмът ще бъде в романтичен „байронов” дух и ще се опита да смеси естетиката на догма-киното с това на зрелищните блокбастъри.
Какво може да означава това, сега не би могъл да каже абсолютно никой, според мен. Но нека не се съмняваме, че догодина (най-вероятно отново в Кан!) Ларс фон Триер ще ни поднесе поредната изненада, за която впоследствие ще има да се говори дълго време, както е било винаги досега с всеки филм на този великолепен режисьор.
Най-загадъчният проект на Ларс фон Триер е започнатият още през 1992г. филм "Измерение" (Dimension), за който датчанинът снима по 3 минути екранно време годишно. Намерението му е да го завърши чак през 2024г., при това на всяка цена. Ето защо, се е разпоредил как да бъде заснета творбата му до края, в случай, че не доживее дотогава.
Вижте откъс от портрета на Ларс фон Триер, който включих в един от епизодите на тв-предаването "Другото кино", излъчен през юни 2009г. по VTV.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации