Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЛАЙЗА МИНЕЛИ НА 70 ГОДИНИ


13.03.2016  Текст:  Красимир Кастелов

Холивуд

   

Лайза Минели (Liza Minnelli), чието пълно име е Лайза Мей Минели (Liza May Minnelli), е родена на 12 март 1946 година в Лос Анджелис (САЩ) в семейството на прочутата холивудска актриса Джуди Гарланд и на режисьора Винсънт Минели, прославил се като един от най-големите майстори на филмови мюзикъли в историята на киното.

Екранният дебют на Лайза е през 1949 година в музикалната комедия „В добрите стари летни дни“ (In the Good Old Summertime) под режисурата на Робърт Леонард, в която главната роля изпълнява нейната майка Джуди Гарланд.

През 1951 година родителите на Лайза се развеждат и всеки от тях си създава ново семейство. На бъдещата кинозвезда се нагала да живее последователно и в двете, сменяйки междувременно десетки училища.

След уволняването на нейната майка от Холивуд за проблемите й с алкохола и наркотиците, Лайза започва да се явява с нея на различни концерти в Ню Йорк. През ноември 1964 година двете се представят с успех на прочутата сцена в зала "Паладиум" в Лондон. Техните турнета са посрещани с голям интерес в САЩ, Европа, Австралия и Япония .

Сценичният дебют на Лайза е през 1963 година в мюзикъла "Best Foot Forward". И само след две години, едва 19-годишна, печели с първата си главна роля на Бродуей в спектакъла "Флора — червената заплаха“ (Flora, The Red Menace) престижната награда „Тони“ (театралният „Оскар“) за най-добра актриса в мюзикъл. През 1967-а изпълнява превъзходно епизодична роля във филма „Charlie Bubbles“ – режисьорски дебют в киното на прочутия британски актьор Албърт Фини. А първата си номинация за „Оскар“ получава едва 23-годишна за главната роля в драматичната комедия на Алън Пакула „Безплодната кукувица“ (The Sterile Cuckoo, 1969).

Световната слава идва след прекрасната й роля в „КАБАРЕ“ (Cabaret, 1972). Под гениалната режисура на Боб Фос тя създава един от най-незабравимите образи в историята на мюзикъла. Песните, изпълнени от Лайза Минели в „Кабаре“, впоследствие се превръщат в световни шлагери. Освен слава, нейното участие в този велик филм й носи "Оскар", "Златен глобус" и наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) за най-добра киноактриса в главна роля при това в съперничество със звезди от ранга на Маги Смит, Лив Улман и Даяна Рос.

За изключителните качества на „Кабаре“ говори фактът, че именно този филм, а не „Кръстникът“ е големият победител на церемонията по връчване на наградите „Оскар“ през 1973 г. Макар и провъзгласен за най-добър филм на годината, шедьовърът на Копола печели само още две статуетки (за сценарий и най-добър актьор – Марлон Брандо), докато „Кабаре“ е буквално отрупан с оскари - общо 8! Знаменателно е, че Боб Фос побеждава в съревнованието за най-добър режисьор не само Франсис Форд Копола, но и Джон Бурман, номининиран за „Избавление“ (Deliverance), който е може би най-силният филм в кариерата му.
Невероятен е и успехът на Джоел Грей, който с блестящото си превъплъщение в образа на конферансието от „Кабаре“ печели заслужено „Оскар“ за най-добра поддържаща роля. Негови съперници са превъзходните актьори от „Кръстникът“ (Ал Пачино, Робърт Дювал и Джеймс Каан).

"Кабаре" е независима продукция, осъществена от театралния мениджър Сай Фойер съвместно с "ABC Pictures" и "Allied Artists"  само за 6 млн. щатски долара. Но приходите само от разпространието на филма в САЩ възлизат на 42. 7 млн.

За първи път романът на Кристофър Ишъруд "Сбогом на Берлин" е екранизиран в Англия с Джули Харис в ролята на Сали Боулз. После по същия роман е поставен спектакъл на Бродуей с Джил Хейуърд. Но само на американеца Боб Фос се удава да намери за тази берлинска трагикомедия подходящата екранна визия някъде между "Синият ангел" на Джоузеф фон Щернберг, на който откровено подражава, и "Залезът на боговете" на Лукино Висконти. Режисьорът е подбрал истински "златен" екип: Лайза Минели - дъщерята на Джуди Гарланд и Винсънт Минели, която великолепно предава остротата на "божествения декаданс", Джоел Грей, който създава идеално луциферовския образ на конферансие в кабаре, камерата на Джефри Ансуърт (гениалният оператор на "2001: Космическа одисея") блестящо отразява атмосферата на тази налудничава въртележка. Излишната пищност на мюзикхола е противопоставена рязко от режисьора на плашещата с реализма си картина на обществения живот в Германия в началото на 30-те години на миналия век. 
(откъс от енциклопедичния справочник на Клод Бейли "Филмите-събития в киното" (Claude Beylie, Les films-cles du cinema)

През 1973-та, която е върхова в нейната кариера, Лайза Минели печели и награда „Еми“ с шоуто "Лайза се пише със "з" (Liza with a Z), обявено за най-добър телевизионен спектакъл на предходната година. 

Независимо от някои относително успешни екранни превъплъщения под режисурата на прочути режисьори като Стенли Донън (Lucky Lady, 1975), Мартин Скорсезе (Ню Йорк, Ню Йорк, 1977) и дори баща й Винсънт Минели (A Matter of Time, 1976), тя така и не успява да достигне отново равнището, демонстрирано в „Кабаре“ на Боб Фос. И дори през 1989 година е обявена за носител на наградата „Златна малинка“ като най-лоша актриса за изпълненията й в „Артър 2“ и „Полицай под наем“.

През 1991 година получава собствена звезда на холивудската алея на славата в Лос Анджелис. През 90-те години се появява все по-рядко на екрана. Изявява се предимно с концертни изпълнения по сцените или в различни телевизионни шоута. Записва няколко десетки музикални албума.
През 2000 г. претърпява тежък вирусен енцефалит. Лекарите дори се съмнявали, че въобще ще може да ходи някога, но още през 2001-а Лайза Минели се връща на сцената. Впоследствие се налага да претърпи още няколко тежки операции на бедрото и коляното.
Следващите няколко години участва в концерти и изпълнява епизодични роли в няколко телевизионни сериала и през 2008 година се завръща на Бродуей с нов концерт, озаглавен „Lizas at the palace“.

През 2010 година Лайза Минели пресъздава на екрана самата себе си във филма „Сексът и градът 2“ - изпълнение, което й носи отново номинация за конфузното отличие „Златна малинка“ като най-лоша актриса в поддържаща роля.

През последните години многократно попада в клиники, за да се лекува от алкохолната си зависимост и злоупотребата с лекарства.

Лайза Минели има четири брака, но няма деца. Първият й съпруг е певецът Питър Алън, с когото живее от 1967 до 1974 г. Само три месеца след развода си с него, сключва нов брак с продуцента и режисьора Джак Хейл, който се разпада след 5 години. И след тази раздяла Лайза се обвързва почти моментално със скулптора Марк Джеро, с когото живее близо 13 години, но и този брак претърпява крах и е прекратен през 1992. С четвъртия си съпруг Дейвид Джест, който е телевизионен продуцент, живее 5 години преди да се разведе за последно през 2007 г. Оттогава до днес знаменитата актриса и певица живее сама.
Източници: biography.com, IMDB.com



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)