Кристофър Нолан

• 
• Add new коментар

Още не са заглъхнали споровете, предизвикани от впечатляващия научно-фантастичен филм „Интерстелар”, а ето че имаме нов повод да се вгледаме в творчеството на неговия създател. Защото Кристофър Нолан навършва днес 45 години. На тази, според мен все още млада възраст за един кинорежисьор, той вече е успял да се наложи не само като един от най-успешните създатели на блокбастъри (общите им приходи надхвърлят 4 милиарда щатски долара), но и да си спечели име на един от най-умните експериментатори в съвременното кино.
Не случайно са толкова много критиците, които го ценят както за филми като „Мементо“ (2000) и „Престиж“ (2006), така и за блокбастърите. Затова едва ли може да бъде оспорено твърдението, че Нолан е един от най-успешните съвременни кинорежисьори. Потвърждава го и рейтингът на филмите му в топ-250 на IMDB: „Черният рицар“ (2008) е на четвърто място с гласовете на повече от 1,4 млн. потребители на сайта, „Генезис“ (2010) е 14-и, а „Интерстелар“ (2014) - 29-ти.
В едно свое есе прочутият американски изследовател на киното Дейвид Бордуел пише, че филмите на Кристофър Нолан са възприемани често  разнозначно от професионалната критика. Една част от нея ги определя като повърхностни, обвинявайки ги в драматургична непохватност и дори в техническо неумение. „Не познавам друг съвременен режисьор, - заявява Бордуел - чиито творби да са били подлагани на такъв жесток разгром, като този, устроен на Нолан от Джим Емерсън и А. Д. Джеймсън. Тези, които обикновено гледат през пръсти на монтажните грешки и тромавите сюжети, се взират подробно в тях, щом стане въпрос за Кристофър Нолан“ (вижте есето на английски тук и на руски тук).

Бордуел определя себе си като боец в полусредна категория, доколкото не крие възхищението си от някои от филмите на Нолан. И причината е в това, че този режисьор, се е проявил като безспорен новатор в тях. Нещо повече – цялата му досегашна кариера, според него, ни подтиква към размисъл върху ключови въпроси, свързани с творческата изобретателност в съвременното кино.

Кристофър Нолан е роден на 30 юли 1970 г. в Лондон в семейството на англичанин и американка. Баща му се занимавал с рекламен бизнес, а майка му била стюардеса. Кристофър, който живее като малък и в Англия, и в Америка, днес има двойно гражданство. Увлича се по киното едва 7-годишен, след като гледал „Междузвездни войни”. Но изненадващо решава да следва английска литература. Впрочем това не му попречва още като студент да снима първите си късометражни филми.
През 1997 година привлича вниманието с триминутния „Doodlebug”. Преди да създаде своя първи „голям филм” основава продуцентската компания Syncopy Films, ръководството на която поема неговата съпруга Ема Томас.
През 1998-а по екраните излиза първият пълнометражен филм на Нолан „Преследване" (Following), заснет само за 6000 щатски долара. В него той разказва в стила на film noir от 50-те историята на млад писател, който прекарва дните си в преследване на хора по улиците. Но попада на опитен крадец, който го въвлича в неочаквана и опасна игра. Филмът привлича вниманието не само на зрителите, но и на големите босове в киноиндустрията. И само след две години студията Newmarket Capital Group помага на Кристофър Нолан да реализира невероятно оригиналната си творба „Мементо” (Memento, 2000), в която действието върви буквално отзад напред. Героят е млад детектив (Гай Пиърс), който се опитва да издири убиеца на жена си. Той обаче страда от рядка форма на амнезия, характеризираща се със загуба на краткосрочната памет. Независимо от експерименталния си характер, филмът има успех и днес се нарежда сред кинозаглавията с безспорен култов статут. Приходите от разпространението му са общо $39,7 млн., а разходите едва $9 млн.
През 2002 г. излиза „Опасно безсъние” (Insomnia) с Ал Пачино в главната роля. Според предварителните намерения на продуцентите, закупили сценария от Warner Bros., режисьор е трябвало да бъде създателят на „Мълчанието на агнетата” Джонатан Деми, но след успеха на "Мементо" решават да го поверяват на Нолан, отпускайки му немалък бюджет ($46 млн.). Самият Кристофър Новал споделя, че е бил привлечен от възможността да разкаже историята от субективна гледна точка.

Кристофър Нолан: В режисурата ме привлича възможността да разказвам на зрителите истории от гледната точка на самите персонажи. Интересно ми е да го направя така, че при това филмите да изглеждат напълно естествено. [1]     

През 2005 г. вече самите Warner Bros. гласуват на Нолан дори още по-голямо доверие, възлагайки му да режисира първата част ото новия франчайз за Батман.
И той се справя чудесно – „Батман в началото” (Batman Begins, 2005) не само възвръща двойно значителните си разходи ($150 млн.), но и прави впечатление на критиците с оригиналния си режисьорски почерк.
След което от Warner Bros. не се поколебават да му поверят режисурата и на продължението, озаглавено „Черният рицар” (The Dark Knight, 2008), което носи рекордни приходи от $1,01 млрд. Филмът ще се запомни и с чудесното превъплъщение на рано починалия Хийт Леджър в ролята на Джокера.
При това положение нямаше как Кристофър Нолан да не заснеме и третата част на поредицата "Черният рицар: Възраждане" (The Dark Knight Rises, 2012). Приходите от нейното разпространение, възлизащи на $ 1,08 млрд., са най-големите от всички досегашни блокбастъри на този режисьор. Полемичните си разсъждения, провокирани от този филм, съм споделил в статията, озаглавена "Черният рицар, Жокера и... залпът в Аврора".   

Между трите си „батмански” филма Кристофър Нолан успява да осъществи още две много любопитни продукции. Едната е озаглавена „Престиж” (The Prestige, 2006) и в нея е ангажирано цяло актьорско съзвездие - Хю Джакмън, Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Дейвид Бауи, Скарлет Йохансон и др. Но по-интересното е блестящата повествователната техника, демонстрирана за пореден път от режисьора. Ето какво пише за нея Дейвид Бордуел в есето си, посветено на Нолан: "В "Престиж" има вече два протагониста, всеки със своя тайна, които последователно си присвояват ролята на разказвача, като и двамата са крайно субективни. По-голямата част от случващото се е базирана на записките със спомените на двамата фокусници, дадени чрез задкадров текст. При това единият от персонажите може да чете дневника на другия, в който се преразказва записаното от първия! И, разбира се, тези истории в историите са монтирани паралелно: рамковият сюжет на единия от героите е прекъсван от спомените на втория...")

Другият филм, излязъл в периода между втория и третия Батман на Нолан, е чудесният фантастичен екшън „Генезис” (Inception, 2010), с който големият майстор успява да разчупи каноните на жанра и да докаже, че и летните блокбастъри могат да бъдат хубаво кино. Някои обаче прибързаха да го обявят едва ли не за шедьовър, което е малко пресилено, според мен. Други прогнозираха, че ще бъде удостоен най-малко с два или три „Оскар”-а, което се сбъдна, но частично. Защото макар че филмът спечели 4 оскара (за операторска работа, звук, визуални и звукови ефекти), все пак не бе отличен самият Кристофър Нолан нито за отличния му сценарий, нито за перфектната режисура, чрез която успява да го пренесе на екрана. 
Дейвид Бордуел не крие възхищението си от филма, за който пише следното: "В "Генезис" субективността приема форма на сън и паралелният монтаж разкрива няколко негови равнища. Принципът на разказ в разказа, приложен в "Престиж", тук е доведен до крайност: в общия сън от дългия кулминационен епизод е вмъкнат друг сън, в него -  още един, и така нататък, всичко пет нива. Те са  свързани посредством паралелен монтаж (при това Нолан мъдро се въздържа от прекалено честото напомняве за първото, най-външно равнище, благодарение на което завръщането в него предизвика още по-силен ефект)." 
По-подробно за "Генезис" съм се спрял в статията си „Генезис - новаторски като за блокбастър".

"Интерстелар" (Interstellar, 2014), подобно на повечето филми на Кристофър Нолан, предизвиква буря от противоречиви оценки. Това вероятно повлия в някаква степен и върху членовете на Американската киноакадемия, които го удостоиха само с един "Оскар" (за визуални ефекти) от общо 5 номинации. The Hollywood Reporter публикува какво е мнението на самия режисьор относно критиките по негов адрес във връзка с този филм: "Като режисьор знам, че няма значение колко добре изглеждат нещата, винаги ще има лоши отзиви, защото едни и същи неща, които някои хора харесват, други мразят, не може нищо де се направи по въпроса. За мен е важно да правя това, в което вярвам." (Повече може да прочетете тук.)
Но лично за мен "Интерстелар е сред най-доброто, което съм гледал в жанра научна фантастика.  И не на последно място, защото неговите създатели са  подходили напълно сериозно (и научно!) при разработването на неговия сюжет. Не случайно най-напред са показали филма на Стивън Хокинг, който го харесал много, – според споделеното от Нолан пред медиите.
"Що се отнася до науката в „Интерстелар“, - заявява Кристофър Нолан - аз съм се доверил изцяло на нашия изпълнителен продуцент, теоретичния физик Кип Торн. Той е сред водещите световни учени и за него проектът беше една осъществена мечта, а именно – да участва в създанието на кинофилм, който се базира на конкретни научни данни, а не на фантазии. Ако щете вярвайте, но най-странните елементи в „Интерстелар“ се основават на най-новите открития във физиката. Позволихме си съвсем минимални отклонения от научните изисквания“.
Самият факт, че този филм провокира интереса на сериозни учени в областта на астрофизиката, теорията на гравитацията, квантовата теория за измеренията и общата теория на относителността, говори красноречиво в негова полза. Повече за разгорялата се научна дискусия може да научите тук.
А за онези, които обвиняват Нолан в повърхностност и дори наивност при разработването на фантастичния сюжет на "Интерстелар", ще си позволя да обърна внимание на появилите се съобщения, според които известни американски учени се обявяват за включването на филма в учебните програми по физика на средните училища. Изследователите обясняват, че призивът им идва след прозрението за черните дупки в резултат на визуалните ефекти в "Интерстелар". Физиците подчертават, че изобразяването на „червейните дупки“ там е научно точно. „Физиката винаги е била много внимателно проверявана от експертите, за да е точна. Публикацията трябва да окуражи учителите да показват „Интерстелар“ в класовете си при преподаването на общата теория на относителността“, аргументира се теоретичният физик д-р Дейвид Джаксън в американското списание за физика „Класическа и квантова гравитация“.
Режисьорът Кристофър Нолан споделя, че коментарите на д-р Джаксън са много важни за него. „От самото начало всички вярвахме, че е време да вдъхновим едно друго поколение да погледне отвъд, да погледне отново към звездите. Надявахме се, че с поставянето на науката на екран и правейки я развлекателна за децата, можем да подтикнем астронавтите на утрешния ден – това беше крайната цел на проекта ни", уточнява той. 
„Филми като „Интерстелар“, „Контакт“, „2001: Една одисея в космоса“ са вдъхновения за младите. Голям брой хора, на които съм преподавал като физик, са навлизали в тази материя именно заради заглавия като тези. Така че, ако искаш да направиш филм, който наистина привлича младежите към науката, той трябва да е научно обоснован и точен“, обяснява и професорът по теоретична физика Кип Торн, който е научният консултант на "Интерстелар".

* * *

Въпреки всичко, всяко споменаване на Кристофър Нолан моментално разделя аудитория на два лагера. В единия, опирайки се основно на трилогията за Батман, се групират многобройните поклонници на неговите блокбастъри. За тях Нолан е нещо като Месия, дошъл от мъгливия Албион, за да възроди старото кино, снимано на лента, спазващо санитарния минимум за специалните ефекти. В другия са се настанили немалкото му противници, които са готови във всеки момент да го замерят с гнили домати за всяко сюжетно несъответствие. Те са си внушили, че Нолан не е нищо повече от шарлатанин или добър занаятчия, умеещ както никой друг да продава посредствеността си зад маската на гениалност.
Но каквито и да са съществуващите предубеждения спрямо личността и филмите на този кинематографист, всеки негов нов проект предизвиква силен резонанс. И неслучайно сега всички тръпнат в очакване с какво ще ги изненада след внушителния "Интерстелар". Едва ли някой би могъл дори да предположи, че Нолан е насочил вниманието си към куклената анимация. Защото той наистина възнамерява да снима документален филм за нея или по-скоро за двама безспорни корифеи в тази сфера - братята-близнаци Стивън и Тимъти Куей (Stephen Quay, Timothy Quay). Кариерата им започва още през 70-те години на миналия век, когато основно се занимават с късометражно кино, поради което са почти неизвестни за широката филмова аудитория. Но през 1986 година все пак се прочуват, благодарение на късометражния филм "Улица на крокодили" (Street of Crocodiles), представен в основната конкурсна програма на фестивала в Кан и спечелил няколко награди от други престижни международни фестивали. Навярно интересът на Кристофър Нолан към тяхното творчество е провокиран от собствената му любов към кинолентата и въобще към образците на класическото, но слабо познато на широката аудитория, кино.
Силно стискам палци, за да може да се осъществи именно този любопитен проект на Нолан, защото нямам никакво съмнение в реализацията на поредното продължение на сагата за Батман, озаглавено "Батман vs. Супермен: Зората на справедливостта", на което, слава Богу, той е само един от продуцентите.   
Как ще се развие занапред като режисьор Кристофър Нолан? Ще оправдае ли огромните надежди, които му се възлагат или подобно на много други холивудски гении ще се полакоми за големите печалби и ще започне да прави карикатури на собствените си успешни филми. Както се казва – ще поживеем и ще видим…
______________
Бележки:
1. John Pavlus. Sleepless in Alaska. American Cinematographer 83, 5 (May 2002), 34-45.