На 29 март Кристоф Ламбер, когото повечето любители на киното свързват с емблематичната му роля в „Шотландски боец“, навърши 55 г. Последната му поява на екрана е в новия български филм „Чужденецът“. След Летисия Каста, участвала миналата година в „Островът“, отново имаме френска звезда в наша кинопродукция. В режисьорския дебют на актьора Ники Илиев Ламбер играе бащата на главния герой. Французинът Венсан, който изживява криза на средната възраст, оставя жена си, заради два пъти по-младо момиче. Но животът с новата любима му натежава и той осъзнава, че не е в състояние да поддържа нейното темпо, свързано с ходене по дискотеки, молове и купони. Любопитно е, че самият Ламбер преди време също е бил почитател на нощния живот и на всичко свързано с него – пиянство, случайни връзки и пр. Но след запознанството си със Софи Марсо променя коренно начина си на живот.
КРИСТОФ ЛАМБЕР и СОФИ МАРСО са сред рядко срещаните двойки в съвременното кино, в която и двамата са еднакво прочути звезди, но старателно отбягват да използват това за самореклама. Подобно на много други и техният роман започва на снимачната площадка – по време на снимките на „Изчезналата в Довил“ (La disparue de Deauville) през 2006 г. Любопитното е, че първото им партньорство на екрана е дирижирано от самата Марсо, която е режисьор на филма. Две години по-късно звездната двойка изпълнява главните роли във филма на Ален Мол „Картахена“ (L'homme de chevet).
Софи се превъплъщава в млада, напълно парализирана жена, а Кристоф - в бивш боксьор-алкохолик. Въпреки цялата си неправдоподобност, тази красива любовна история докосва сърцата на зрителите благодарение на превъзходните изпълнения на двамата актьори.
Преди да се срещнат пред камерата, Софи Марсо и Кристоф Ламбер са се виждали един-единствен път по време на някаква официална вечеря още през 1986г. Софи обича да си спомня, как двайсет години по-късно попада на Кристоф Ламбер, докато си търси изпълнител на главната роля за своя втори филм като режисьор. „Видях фотографията му на стелаж с книги и веднага ми проблесна, че това е именно той – моят актьор“, - казва тя. Взаимоотношенията им по време на първата им съвместна работа допринасят за пробуждане на любовните чувства, които са причина и до днес да са все още неразделни. Като хора са твърде различни, но връзката им за сетен път доказва вярността на твърдението, че противоположностите се привличат. Ако за мнозина все още е трудно да приемат Ламбер за типичен френски актьор, повлияни от блестящата му кариера извън Франция, то за Марсо всички са единодушни, че е най-слънчевата френска актриса, не случайно избрана през 1994 г. за Мариана – символът на Френската република. В това си качество тя дори придружава президента Митеран по време на официалното му посещение в Корея. Кристоф Ламбер не крие, че е безкрайно щастлив със сегашната си партньорка в живота. „С никоя друга не съм обсъждал толкова много неща, колкото със Софи, - признава той. – Софи има свръх усет за всичко, свързано с мен. Нищо подобно не ми се е случвало в отношенията с жените преди да я срещна“.
Безоблачното им съжителство засега опровергава разпространеното схващане, че е невъзможно две звезди да живеят под един покрив. Все пак, двамата не бързат да се обвързват с брак. Вероятната причина за това е и нежеланието на Софи да има трето дете.
КРИСТОФ ЛАМБЕР (Christopher Lambert) e родeн на 29 март 1957 г. в Ню Йорк в семейство на французи. Баща му по това време бил дипломат към Организацията на обединените нации в САЩ. Детството и юношеството му преминават в Женева, където завършва средното си образование. После постъпва в армията, а след уволнението си получава икономическо образование и дори работи известно време в Лондонската борса. Но желанието му да стане актьор го отвежда в Парижката консерватория, където изучава музика и танц.
Близо 5 години се снима без особен успех в различни френски филми. Но известност му носи участието в английския филм „Грейстоук: Легендата за Тарзан“ (1984) по книгата на Едгар Райз Бъроуз. С превъзходното си превъплъщение в ролята на отгледания от маймуна английски благородник, а скоро след това и с изпълнението си в криминалната драма „Метро“ (1985), се прославя по целия свят. За участието си във филма на Люк Бесон получава и първото си голямо признание – наградата „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за най-добър актьор. През 1986 г. излиза и прочутият екшън „Шотландски боец“ (Highlander), в който блести редом до легендарния Шон Конъри. Кариерата му продължава с участия в драматични филми, като „Сицилианецът“ (1987) на Майкъл Чимино, „Да убиеш свещеник“ (1988) на Агнешка Холанд, „Ход с коня“ (1991), „Макс и Джеръми“ (1992) и др. Последният голям зрителски успех на Кристоф Ламбер е свързан с филма „Смъртоносна битка“, донесъл $122 млн. приходи.
Впоследствие кариерата му тръгва надолу и въпреки участията си в над 30 филма, така и не успява да достигне предишния пик на своята популярност.
Освен като актьор, Ламбер се изявява и като певец. Основател е на две кинокомпании, продуцира филми. А миналата година дебютира и като писател с романа „Момичето-амулет“, за който бе отличен с награда на името на Клод Шаброл.
Подобно на много други рано изгрели звезди и неговият личен живот се характеризира с множество връзки с красиви актриси. В продължение на 6 години (от 1988 до 2004) е женен за американската кинозвезда Даян Лейн, от която има дъщеря. Развежда се през 1994-та и пет години по-късно сключва брак с акрисата Джеймис Хафт, който се разпада през 2006 г. Оттогава до днес живее с прочутата френска актриса Софи Марсо.
СОФИ МАРСО (Sophie Marceau) с десет години по-млада от Кристоф Ламбер - родена е на 17 ноември 1966 г. в Париж. Към момента на запознанството си със звездата от „Шотландски боец“ вече е успяла да се раздели и с втория си мъж - американския продуцент Джим Лемли, от когото има дъщеря. Първият й съпруг е прочутият полски кинорежисьор Анджей Жулавски, с когото се развежда след 17-годишен брак. От него има син. Именно заради любовта си към по-възрастния от нея (с 26 години!) поляк, се отказва от многомилионен договор с компанията „Гомон“. Това става скоро, след като спечелва „Сезар“ (1983 г.) за най-обещаваща френска актриса с ролята си в продължението на „Купонът“, превърнал я в звезда едва 14-годишна. Филмът е един от най-големите касови хитове не само във Франция, но и в много европейски страни по онова време. Софи Марсо се снима няколкократно под режисурата на Анджей Зулавски, като най-известният им съвместен филм е „Моите нощи са по-красиви от вашите дни” (1989). Дебютира и в американското кино с роля в „Смело сърце“ (1995) на Мел Гибсън. Четири години по-късно партнира на Пиърс Броснан в поредната лента за Джеймс Бонд – „Един свят не стига“ (1999), след което отново се завръща във френското кино за филма на своя съпруг „Белфегор: Фантомът на Лувъра“ (2001).
Макар и доста популярна, Софи Марсо така и не успява да получи онова голямо признание, на което други нейни сънароднички като Катрин Деньов, Изабел Аджани и Жулиет Бинош се радват и до днес. Независимо от това, тя си остава една от звездите на френското кино. Кристоф Ламбер - също. Източник: моята статия във в. "ТВ Сага" от 12.04.2012