КЛАСАЦИИ

• 
• Add new коментар

Кинорежисьорът Костадин Бонев споделя с читателите на "Другото кино" своята класация на филмите, които са му направили най-силно впечатление през отиващата си 2015 година.

Анкетата на сайта „Другото кино” набира скорост. В нея се включват все повече приятели на киното. Това ми харесва. Аз винаги съм подчертавал елемента на игра в подобни начинания. И съм правил уговорката, че това са филмите, които съм носил в съзнанието си през отминаващата година. И съвсем не е задължително те да са най – добрите. Този път ще кажа и още нещо – моят избор е далеч от рационалната оценка на качеството на филмите. Той е емоционален и е повлиян от моите пристрастия, разбира се.
Напоследък все по-често се сещам за фразата „Магията на киното”. Звучи клиширано, използвана е под път и над път и е изхабена като стара банкнота от два лева. И въпреки това не спирам да мисля за нея: „МАГИЯТА НА КИНОТО”… Има ли я? Или е само куха фраза?
Магия... Означава нещо, което не може да бъде обяснено с рационални доводи. И я има, убеден съм в това. Иначе защо ще ходим на кино? Когато хиляди хора изчакат да стане полунощ, за да отидат да гледат филм, който са очаквали десет години – това е магия. Самото събиране на тези хора е магическо. Филмовата магия изскача най-неочаквано и дирижира емоциите на зрителите. Как точно – никой не може да обясни. Ако си спомним филмите от предишната 2014-та година – „Камшичен удар”, „Бърдмен”, „Левиатан”, „Гълъб, кацнал на клон”, „Нимфоманката” – във всички тези филми има Магия. Иначе не бихме ги помнили…
Това е и основната причина да направя тази класация. Защото във всеки от тези филми има по нещо, което може да бъде определено като Магия. Поне за мен.

1. МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ: СИЛАТА СЕ ПРОБУЖДА (Star Wars: The Force Awakens) – САЩ, реж. Дж. Дж. Ейбрамс (J. J. Abrams)

Моето дълбоко убеждение е, че 2015 година ще остане като годината, в която се появи седмата част на „Междузвездни войни”. Четиридесет години след първия филм от поредицата - „Междузвездни войни – Нова надежда”, енергията на филма не само е запазена – тя е мултиплицирана. Филмът е изграден върху конфликт с античен размах, а приликите със страшните, но мъдри приказки на Андерсен и Братя Грим е повече от очевидна. И когато днес видиш на екрана остарелите Хан Соло и Принцеса Лиа, в гърлото ти засяда буца, която няма как да преглътнеш. Защото Сагата превръща възрастни хора в деца, а децата ги учи как да различават добро от зло. Въпреки скептицизма на много мои приятели – няма друга поредица, която да си съперничи с художествения мащаб на „Междузвездни войни” – нито „Батман”, нито „Супермен”, още по – малко „Властелинът на пръстените” и „Хари Потър”. Само Джеймс Бонд може.

2. ЛЮБОВ И МИЛОСЪРДИЕ (Love & Mercy) – САЩ, реж. Бил Полад

Бил Полад е продуцент на “12 години в робство”, „Дървото на живота”, изпълнителен продуцент на „Планината Броукбек” и още двайсетина филма. „Любов и милосърдие” е негов втори опит в режисурата, 25 години след първия. Филмът разказва историята на мотора и идеолога на американската поп – група Бийч Бойс - Брайън Уилсън. Всъщност, разказва за кризата, довела го до ръба на самоубийството. Гледали сме много филми, в които един творец остава неразбран и неоценен. Но Бил Полад стига по-далеч – той показва как най-близките хора могат да причиняват болка на един артист и бавно и методично да го унищожават, само защото не разбират това, което той прави. Филм, пронизан от болката на гения, който трябва да живее сред хора, които нямат сетива за посланията му. Блестящи Пол Дано (номинация за „Златен глобус“) и Джон Кюсак, изпълняващи ролята на Брайън Уилсън.

3. ВИКТОРИЯ (Victoria) – Германия, реж. Себастиан Шипер, опер. Стурла Брандт Грьовлен

Филмът с шест награди на Германската филмова академия. Изключително радикална гледна точка към действителността, която ни заобикаля. Авторите са избрали да разкажат една проста история за случайно запознанство, което довежда до смъртта на повечето от персонажите. И всичко това в един кадър. Но за разлика от „Бърдмен”, във „Виктория” има преследване с коли, обир на банка, престрелка… Филмът е изненадващо компактен, а камерата на Sturla Brandth Grøvlen (норвежец, оператор и на нашумелия „Овни”) е повече от убедителна.

4. ВЪЛК (Theeb) – ОАЕ/Катар/Йордания/Великобритания, реж. Нажи Абу Ноуар - дебют

Катарски режисьор и австрийски оператор (Wolfgang Thaler) разказват история от края на Първата Световна война, която в едно от ревютата за филма сполучливо беше опредена като „бедуински уестърн“. Малкото момче Тееб и брат му трябва да преведат английски офицер с тайна мисия през Арабската пустиня. Във филма като във всеки уестърн, нещата трябва да са максимално прости – докато смъртта не се намеси и на 10-годишното момче да наложи да направи своя избор. И да порасне за няколко часа. Филмът беше в конкурсната програма на София Филм Фест, където мина незабелязано. Сега е в шортлистата за чуждоезичен „Оскар“.

5. МУСТАНГ (Mustang) – Турция/Франция/Катар/Германия, реж. Дениз Гамзе Ергювен - дебют

Филмът, който предизвика фурор в Европа (и не само). Носителят на Наградата „Лукс” за 2015. Още един филм от шортлистата на оскарите. И дебютантка – туркинята Deniz Gamze Erguven, за която в момента всички врати са отворени.
Впечатляващо мощен филм, в който е разказана история, колкото типична, толкова и необичайна.

6. МАНДАРИНА (Tangerine) – САЩ, реж. Шон Бейкър

Най-шантавият коледен филм, който съм гледал! Повече травестити има само във филмите на Педро Алмодовар, взети заедно. Приключенията на Сан-Ди и Александра в деня преди Коледа са забавни и пълни с горчива ирония. Езикът е неподражаем, псувните в него са повече, отколкото обръщението „негър” в „Джанго без окови”. Филмът е заснет от режисьора Шон Бейкър на неговия айфон. Това е първото нещо, което се споменава, когато стане дума за филма. Не знам защо е толкова важно. Историята е толкова интересна, че преглътнах жълтеещото изображение, което в едно от ревютата сполучливо беше определено като „препикано”.

7. МИШЕЛОВЪТ (Buzzard) – САЩ, реж. Джоел Потрикус

Третият филм от трилогията на режисьора от Мичиган Джоел Потрикус. Историята на Марти (Joshua Burge) - социопат с лице на Мерилин Менсън, чийто любим филмов герой е Фреди Крюгер, е разказана енергично и с нерв. Режисьорът Джоел Потрикус играе неговият приятел Дерек. Марти е млад мъж, работещ в банка, който отказва да приеме правилата, по които живеят хората около него. Не само това – той искрено се нервира, когато околните отказват да се съобразят с неговите собствени правила. Финалът е кървав, разбира се.

8. МИНА ВЪРВИ (Mina walking) – Канада/Афганистан, реж. Юсеф Бараки - дебют

Афганското предложение за „Оскар“ за чуждоезичен филм. Премиерата му бе на Берлинале’2015. С няколко награди от реномирани филмови фестивали, последната – Голямата награда във Фрайщад, Австрия. Филм, който се родее с „Мустанг” на нивото на сюжета. Показва перипетиите на 12-годишната Мина, на чиито плещи лежи грижата за пиян баща и синилен дядо. И всичко това – в разрушения от войната Кабул. Филм, близък по своята стилистика с документалното кино от този регион (Награда от Hot Docs Торонто) и с най-добрите образци на иранското кино от последното десетилетие. Филм със заразителна искреност.

9. СЕМЕЙНИ РЕЛИКВИ – България, реж. Иван Черкелов

Искрено се зарадвах на последния филм на Иван Черкелов. Причините са най-малко две: Силно впечатляващият сценарий. Конструкцията на филма е построена модерно, трите сюжетни линии постепенно се събират. Точката на пресичане бележи разпада на едно семейство. И втората причина - Иван е помъдрял. Филм, който заслужава суперлативи.

10. ПРОЦЕСЪТ НА ВИВИАН АМСАЛЕМ (Gett: The Trial of Viviane Amsalem) – Израел/Франция/Германия, реж.Ронит Елкабец и Шломи Елкабец (Ronit Elkabetz, Shlomi Elkabetz) Израел

Когато гледах за първи път филма, прожекцията беше на иврит, с немски субтитри. Два часа се опитвах да разгадая интригата, и нито за миг не ми хрумна да напусна залата. И това при положение, че изображението е изключително аскетично, а филмът практически не напуска пространството на малка, мизерна зала в религиозен съд в Израел. След това успях да го видя още два пъти на различни места. Историята на Вивиан Амсалем, която води упорита дългогодишна борба, за да се разведе с нелюбимия мъж е разказана умно и вълнуващо. Ронит Елкабец е сърежисьор и изпълнителка на главната роля. Тя е звезда на израелското кино. Помня я от „Пристигането на оркестъра”. Удивителна актриса. Всъщност, нейното присъствие във филма не ми позволи да напусна залата при първото гледане. Филм с номинация за „Златен глобус” от 2015 г. и със Сребърен Хюго от Чикаго.

* * *

С какво друго ще запомня филмовата 2015? Със Златния Свети Георгий за „Каръци” на Ивайло Христов, с масираното шествие на десетина български филма на фестивалните екрани по цял свят (mет български филма в Шанхай, три в Монреал, четири в Одрин).
С разочарованието от филмите на любими режисьори (Фатих Акин, Андерс Томас Йенсен, Гаспар Ное). С това, че не успях да видя „Синът на Саул” и окончателно се разминах с киното на Паоло Сорентино. И с факта, че да покажеш еректирал пенис във филм, трябва да си Ларс фон Трир. Поне. Иначе всички гръмогласно ще ти се изсмеят.