КОСТАДИН БОНЕВ: ФИЛМИТЕ НА 2014-та, КОИТО ЗАПОМНИХ 22.12.2014 Текст: Костадин Бонев класации
Лудият датчанин упорито и методично разширява територията на киното. Той дълбае в нашите комплекси, страхове и страсти с точната ръка на откачил хирург. Драматургията на филмите му е безупречна. Връзката му с класическата скандинавска драматургия (Ибсен, Хамсун и най-вече Стриндберг), прилагането на нейните принципи в новия век, надминава всички досегашни представи за конфликтите, криещи се в отношенията между половете. Моето субективно мнение (което вероятно ще ядоса мнозина) е, че в това отношение Ларс фон Трир вече е надминал Бергман.
Иняриту се завърна! Опасявах се, че се е залутал безвъзвратно из Холивуд, губейки времето си в компанията на Алфонсо Куарон и Гийермо дел Торо. Ирина Иванова нарече филма „Крошето на Иняриту”. Бляскаво завръщане на Майкъл Кийтън. И какво боравене с време и пространство! Филмът има епизоди, които те карат да занемееш, докато ги гледаш. Иняриту изтегли представите ни за филмова композиция с „Amores Perros” далеч, далеч напред. Сега го прави втори път с „Бърдмен”.
Този 29-годишен младеж има енергия на парен локомотив! И е направил филм в неистово темпо и емоционален градус, който се постига само с върховно майсторство. И актьор (J.K.Simmons), който след като цял живот е играл в телевизионни сериали, дочака номинация за „Златен глобус” за ролята на диригента Флетчър.
Наскоро разбрах, че най-гледаният филм за 2014 г. в България е „Люси“ на Люк Бесон. Гледайки Скарлет Йохансон в „Под кожата“ можете да разберете какъв „Макдоналдс“ продукт е „Люси“. И колко по на мястото си е актрисата, играейки извънземно създание без име в магическото приключение на Джонатан Глейзър. Филмът е перверзно красив и напомня филмите на Лео Каракс, или на Дейвид Линч. И нещо, което на всяка цена трябва да бъде отбелязано: музиката на Мика Леви – 27 годишен челист от Лондон. „Под кожата“ е първият му филм.
Въобще не съм предполагал, че такъв филм е възможен! Не ми се иска да разкривам драматургическия ход на режисьора, който е и сценарист на филма, но с този филм той спечели наградата за сценарий на Британските награди за независимо кино. Към нея съвсем наскоро се прибави и европейската награда за монтаж. И двете напълно заслужени! А Том Харди прави ролята на живота си.
Филмът, който откри Нюйоркския фестивал има за основа бестселъра на Джулиан Флин. Мрачен и стилистично изпипан трилър в традицията на доброто американско кино от 70-те. Филм, в който бракът е показан като тотално деградирала институция, а отношенията между партньорите приличат на сложна шахматна партия, играна от луди шахматисти.
Филмът, който мощно удари в земята префърцунения „Великата красота”. Действието се развива практически в същата социална среда, но от позата и превзетостта на филма на Паоло Сорентино няма и следа. Майсторски изграден сюжет, в който гледните точки се сменят няколко пъти. Перфектен актьорски състав, в който Валерия Бруни Тедески е разпознаваемата звезда.
Помните ли разтърсващия „Ружа” от преди няколко години? Това е същият режисьор. Ако искате да гледате полско кино, не гледайте „Ида”, Павликовски отдавна не живее в Полша. Вижте „Пътна полиция”. Жестоко, брутално, изпълнено с напрежение кино, което сплита вътрешностите ти и бавно ги тегли навън. Илюзиите за нещо добро са изрязани немилостиво и без упойка. Неописуем език. Операторска работа, която не се вижда всеки ден. Награда за сценарий на Полската филмова академия. Нямам спомен за по-добър филм за корупцията в последните години.
Филм за придобилия световна известност случай Лусия де Берк. Стъписва с различната гледна точка към новите ценности, налагани на модерното общество от европейските чиновници и средствата за масова комуникация. Филмът е центриран около обвинението на Лусия де Берк в убийство на болни деца и старци и десетгодишните перипетии в доказване на нейната невинност. Много добра актриса – Ариане Шлутер, която нямам спомен да съм гледал в друг филм. Финал, в който можеха да спестят захарта.
Както може да се очаква от братята – простичка, линейна история, но разказана по неповторим начин. Най-безутешния филм, който гледах през 2014 година. И нещо, което няма как да не спомена: Грузинското кино през 2014 г.: „Срещи на сляпо” (Blind Dates), „Мандарини” (Mandariinid), „В разцвет” (Ïm bloom). Мъдро и талантливо кино. Липсваше ми. Иска ми се поне един от двата филма в шортлистата за наградите „Оскар“ (”Мандарини” и „Царевичният остров”) да влезе в номинациите.
Коментари (1)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|