Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

КОСТАДИН БОНЕВ: ФИЛМИТЕ НА 2014-та, КОИТО ЗАПОМНИХ


22.12.2014  Текст:  Костадин Бонев

СТАТИИ

   

Още в началото ще помоля за снизхождение. Филмите, за които ще стане дума по – долу, вероятно в някои от вас ще предизвикат възражения, или коментари, че „Да, това са филмите, всички ги знаем, какво толкова…”. Затова искам да направя уговорката, че това са филмите, които ме накараха да мисля за тях най-много. В някакъв смисъл, това са филмите, които съм носил в съзнанието си през отминалата 2014-та. По тази причина има и няколко заглавия от 2013 г., но те се появиха в София именно през 2014-та.
На подобен род класации не бива да се гледа сериозно. Те са субективни и издават пристрастията на този, който ги прави. Всъщност, затова и го правя. Тези филми в голяма степен отразяват моята представа за добро кино.

1. НИМФОМАНКАТА (NYMPHOMANIAC)
на Ларс фон Трир

Лудият датчанин упорито и методично разширява територията на киното. Той дълбае в нашите комплекси, страхове и страсти с точната ръка на откачил хирург. Драматургията на филмите му е безупречна. Връзката му с класическата скандинавска драматургия (Ибсен, Хамсун и най-вече Стриндберг), прилагането на нейните принципи в новия век, надминава всички досегашни представи за конфликтите, криещи се в отношенията между половете. Моето субективно мнение (което вероятно ще ядоса мнозина) е, че в това отношение Ларс фон Трир вече е надминал Бергман.

2. БЪРДМЕН (BIRDMAN)
на Алехандро Иняриту

Иняриту се завърна! Опасявах се, че се е залутал безвъзвратно из Холивуд, губейки времето си в компанията на Алфонсо Куарон и Гийермо дел Торо. Ирина Иванова нарече филма „Крошето на Иняриту”. Бляскаво завръщане на Майкъл Кийтън. И какво боравене с време и пространство! Филмът има епизоди, които те карат да занемееш, докато ги гледаш. Иняриту изтегли представите ни за филмова композиция с „Amores Perros” далеч, далеч напред. Сега го прави втори път с „Бърдмен”.

3. КАМШИЧЕН УДАР (WHIPLASH)
на родения през 1985 г. Damien Chazelle

Този 29-годишен младеж има енергия на парен локомотив! И е направил филм в неистово темпо и емоционален градус, който се постига само с върховно майсторство. И актьор (J.K.Simmons), който след като цял живот е играл в телевизионни сериали, дочака номинация за „Златен глобус” за ролята на диригента Флетчър.

4. UNDER THE SKIN (ПОД КОЖАТА)
на Джонатан Глейзър

Наскоро разбрах, че най-гледаният филм за 2014 г. в България е „Люси“ на Люк Бесон. Гледайки Скарлет Йохансон в „Под кожата“ можете да разберете какъв „Макдоналдс“ продукт е „Люси“. И колко по на мястото си е актрисата, играейки извънземно създание без име в магическото приключение на Джонатан Глейзър. Филмът е перверзно красив и напомня филмите на Лео Каракс, или на Дейвид Линч. И нещо, което на всяка цена трябва да бъде отбелязано: музиката на Мика Леви – 27 годишен челист от Лондон. „Под кожата“ е първият му филм.

5. ЛОК (LOCKE)
на Стивън Найт

Въобще не съм предполагал, че такъв филм е възможен! Не ми се иска да разкривам драматургическия ход на режисьора, който е и сценарист на филма, но с този филм той спечели наградата за сценарий на Британските награди за независимо кино. Към нея съвсем наскоро се прибави и европейската награда за монтаж. И двете напълно заслужени! А Том Харди прави ролята на живота си.

6. НЕ КАЗВАЙ СБОГОМ (GONE GIRL)
на Дейвид Финчър

Филмът, който откри Нюйоркския фестивал има за основа бестселъра на Джулиан Флин. Мрачен и стилистично изпипан трилър в традицията на доброто американско кино от 70-те. Филм, в който бракът е показан като тотално деградирала институция, а отношенията между партньорите приличат на сложна шахматна партия, играна от луди шахматисти.
Най-добрият холивудски филм за 2014 (И единствен в моя списък).

7. ЧОВЕШКИЯТ КАПИТАЛ (IL CAPITALE UMANO)
на Паоло Вирзи

Филмът, който мощно удари в земята префърцунения „Великата красота”. Действието се развива практически в същата социална среда, но от позата и превзетостта на филма на Паоло Сорентино няма и следа. Майсторски изграден сюжет, в който гледните точки се сменят няколко пъти. Перфектен актьорски състав, в който Валерия Бруни Тедески е разпознаваемата звезда.

8. ПЪТНА ПОЛИЦИЯ (DROGOWKA)
на Войчех Смажовски

Помните ли разтърсващия „Ружа” от преди няколко години? Това е същият режисьор. Ако искате да гледате полско кино, не гледайте „Ида”, Павликовски отдавна не живее в Полша. Вижте „Пътна полиция”. Жестоко, брутално, изпълнено с напрежение кино, което сплита вътрешностите ти и бавно ги тегли навън. Илюзиите за нещо добро са изрязани немилостиво и без упойка. Неописуем език. Операторска работа, която не се вижда всеки ден. Награда за сценарий на Полската филмова академия. Нямам спомен за по-добър филм за корупцията в последните години.

9. ЛУСИЯ ДЕ Б. (LUCIA DE B.)
на Паола ван дер Ест

Филм за придобилия световна известност случай Лусия де Берк. Стъписва с различната гледна точка към новите ценности, налагани на модерното общество от европейските чиновници и средствата за масова комуникация. Филмът е центриран около обвинението на Лусия де Берк в убийство на болни деца и старци и десетгодишните перипетии в доказване на нейната невинност. Много добра актриса – Ариане Шлутер, която нямам спомен да съм гледал в друг филм. Финал, в който можеха да спестят захарта.

10.  ДВА ДНИ, ЕДНА НОЩ (DEUX JOURS UNE NUIT)
на братята Дарден

Както може да се очаква от братята – простичка, линейна история, но разказана по неповторим начин. Най-безутешния филм, който гледах през 2014 година. 
Ако има някой, на чието място не искам да бъда – това е Сандра – героинята на Марион Котияр.

И нещо, което няма как да не спомена: Грузинското кино през 2014 г.: „Срещи на сляпо” (Blind Dates), „Мандарини” (Mandariinid), „В разцвет” (Ïm bloom). Мъдро и талантливо кино. Липсваше ми. Иска ми се поне един от двата филма в шортлистата за наградите „Оскар“ (”Мандарини” и „Царевичният остров”) да влезе в номинациите.
Филмите, които пропуснах: „Ловецът на лисици”, „Левиатан”, „Force majore”, “Inherent vice”, „Тимбукту”, новия филм на Рой Андерсон, на Корнел Мундруцо… Остават за следващата година.

 

 

 

 

 



Коментари (1)