НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Борислав Костов е сред малцината режисьори у нас, който снима своите филми без субсидии от държавата. Поводът за това интервю бе неотдавнашният му благотворителен жест към столичното кино "Влайкова"...

На 8 декември от 18 часа в столичното кино „Влайкова“ към читалище “Антон Страшимиров – 1926 г.“ се състоя благотворителна прожекция на филми на режисьора Борислав Костов. Публиката аплодира петте заглавия (четири късометражни и един пълнометражен), които екипът на Борислав Костов е заснел през последните години. След края на прожекциите имаше и импровизирана беседа със зрителите. Събраните средства бяха дарени за ремонт на киносалона и на читалището, които всеки ден се пълнят с цветни малчугани, помъдрели тийнейджъри, просветени, талантливи и пасторални хора. Все с личности, които се интересуват от българската култура и оставят следи. Това събитие е начало на поредица от подобни инициативи.

Борислав Костов е режисьор, актьор и преподавател по актьорско майсторство. През 90-те той учи в актьорската школа на Бончо Урумов. По-късно завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Там изучава актьорско майсторство за кино и телевизия при Никола Корабов, както и филмова и телевизионна режисура при Иван Ничев.

През 2001 година Борислав Костов създава киноактьорската школа Team Dream, която днес е известна с името „Team Actors“. Освен на киното, той се е посветил и на това да открива и обучава млади таланти, които доста често снима в своите проекти. Зад гърба му са късометражни проекти като "Събуждане" (2001), "Отвътре" (2003), "Колекционер" (2005), "Подаръкът" (2008), "Тест" (2008) и др.

През 2007-а Борислав Костов работи като първи асистент-режисьор на Иван Ничев в комедийния сериал "Приключенията на един Арлекин" с участието на Тодор Колев, а през май 2011-а излиза филмът му "Фатум", който е във формат новела.
Освен късометражните, вече е заснел и два пълнометражни филма. Единият предстои да бъде монтиран. Другият пълнометражен филм „Нощта на мечтите“ не е показван по кината в България, но има активен фестивален живот (представен е на "Златна роза" във Варна през 2014 г.). Селектиран е и в програмата на различни международни фестивали и обикаля света.

* * *

С режисьора Борислав Костов, разговаря Борислав Климентов, студент по Екранни изследвания и журналистика в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“:

- Защо решихте да дарите пари за ремонт на читалище, а и защо точно кино „Влайкова“?
- Наскоро бях на 90-годишнината на читалището „Антон Страшимиров“ при кино „Влайкова“ и по време на концерта видях залата осветена. Направи ми впечатление, че салонът има нужда от освежаване... От читалището бяха пратили писма до Министерство на културата и до общината за минимална финансова подкрепа по случай събитието. Така и не са получили дори отговор. Провокиран бях, разбира се, най-вече от състоянието на кино „Влайкова“ и по-специално от неговата база. И взех решение да подпомогнем читалището с такава прожекция...
Всяко читалище е дервиш на културата. От читалищата започва културата за всеки млад човек, за всяко едно поколение. И за мен е важно на младите хора и на техните преподаватели, които са тук, да им е приятно и комфортно. Да оставят следа и последователи в това, което правят...

- Правили ли сте подобна благотворителност друг път?
- Помагал съм по някакъв начин, пряко или косвено, на „Славянска беседа“. Тоест спонсорство и така-нататък съм правил, но вече смятам да помагам предимно с кино и то най-вече във „Влайкова“.

- Значи ще направите още такива прожекции?
- Със сигурност ще направя пак подобно нещо. И то в същото читалище, защото ужасните студове и грипът попречиха на много заинтересовани хора да дойдат. Имаше голям интерес, но много хора, които искаха да помогнат, не дойдоха. Поне 70 човека бяха обещали, че ще дойдат, но не успяха. Други 150 също бяха проявили интерес. Така че ще го повторим.

- Кой от прожектираните филми Ви е най-мил?
- Дебютният ми пълнометражен филм „Нощта на мечтите“ ми е най-мил, защото е посветен на сина ми Йоан. А и основното послание в него са човешките ценности.

- Имате ли Ваш филм, на който бихте направили продължение?
- Да, на късометражния „Удари ме“. Бих го направил на пълнометражен филм. В момента даже сценарият е почти готов.

- Кажете малко повече подробности?
- Известна българка, фотограф, е диагностицирана с онкологично заболяване. Тя преосмисля живота си и осъзнава, че трябва да се бори за благородна кауза и за другите около себе си. Жената се изправя срещу корупцията в здравеопазването. Детенцето от късометражния филм всъщност ще бъде участник и в пълнометражния. И това ще бъде част от сюжета...

- Как финансирате филмите си? Кандидатствате ли с Ваши проекти в конкурсните сесии на НФЦ?
- Ами в интерес на истината, в България има много бизнесмени, които дават пари, макар да не са безусловно богати. Най-богатите не дават пари, но средният бизнесмен, който е малко над средното ниво, винаги дава пари за подобни инициативи. За него е по-добре да има пряка или косвена реклама в един филм, отколкото по телевизията, защото е много по-скъпо. Например „Унипек“ и „Сладкарници Неделя“ подпомогнаха финансово последният ни пълнометражен филм, както и някои иновативни бизнесмени от Германия...
В България има закон за меценатството, но той не е добър. Все пак има хора, които дават пари за кино. Бизнесменът инвестирал във филм, знае насреща каква реклама получава. Говоря ти медии, вестници, телевизия и филм! И така на него след това му се връща петорно като привлечени клиенти.
Има собстеници на фирми, които са ми казвали – прави каквото прецениш и разчитай на нас!

- А защо не сте кандидатствали за субсидия от НФЦ?
- Досега снимам само с частни средства. Човек първо трябва да натрупа достатъчно опит и публика, докато заслужи да снима с държавни пари. Това е моето мнение.

- Имате международни награди, с кои от тях се гордеете най-много?
- Най-много се гордея с първата си награда, защото ме е стимулирала. Тя е за късометражен филм, който се казва „Пробуждане“, получих я в Санкт Петербург, някъде през 2002-2003 г. След това осъзнах, че наградите са стимул да разбереш, че си докоснал хора, които не познаваш! Но самите награди не олицетворяват публиката.
Най-голямата награда е да докоснеш публиката, всъщност. Ето миналата година на един фестивал спечелих „Награда на публиката“ за филма „Фáтум“. Много награди имаме с екипа ми, но киното не е състезание. Ние не правим кино заради наградите!

- Кое е най-голямото предизвикателство при реализацията на един филмов проект?
- Всеки етап от производството на филмов проект е предизвикателство.
Но е факт, че ако имаш добър сценарий, шансът да се получи добър филм е по-голям…

- Кое предпочитате - личен или чужд сценарий?
- Във всеки сценарий има режисьорска намеса... Предпочитам история, която ме е докоснала. История, която е интерпретирана правилно, но не и лично. Тоест, трябва добре да е проучена и да докосва емоционално. Примерно за филма „Удари ме“ - с Коко Николаев (Доктор Коко, клоунът от Пирогов) имаме приятелство от 13 години. Да е жив и здрав. Ако не бях запознат с неговата работа в Пирогов нямаше да се получи добър сценарий. Тоест никога нямаш собствен сценарий! Винаги взимаш чужда история и ако си съпричастен и с голямо топло сърце ще направиш обща история – между тебе и зрителя! Никой режисьор или сценарист не сяда да пише самоцелно собствени сценарии. Посланието е важно тука…
Ще дам и друг пример. Аз знам, че мой близък приятел влага цялата си душа в това да прави хляб. Да прави Насъщния, което е много силно и чисто като символ. Дали ще продава риба или хляб - и двете са много силни. И понеже той е много чувствителен, а го крие - затова и страда толкова много. Затова не е доволен от много хора около себе си, защото изхожда от себе си. Но аз знам, че зад това нещо стои една голяма нежност, едно голямо сърце. И ето, неговата история, аз бих я разказал като Зорба Гъркът. Напомня ми на Зорба Гъркът. Но понякога хора като него, които са с големи сърца, в тази действителност се губят в цинизма си, вместо да се самосъхранят. Пък аз съм малко наивен и вярвам, че той ще се самосъхрани и няма да се изгуби в бруталността, която ни заобикаля!

- От кои режисьори се учите и вдъхновявате?
- Със сигурност Скорсезе ми е на първо място. Неговият реализъм е брутален, но движението на камерата и монтажът му са поетични. Той е първият режисьор, който ме е вдъхновил. Преди това беше Кубрик. Но по-скоро като заек съм свалял шапка на Кубрик, защото е прекалено елитарен. И понеже тогава не съм разбирал много-много киното, съм си казвал – Оооу, щом не го разбирам, тоя значи е голям!
Впоследствие са ме вдъхновявали Дейвид Линч, братя Коен, Шон Пен като режисьор, Копола, Звягинцев, Стефан Командарев, Никола Корабов, Иван Ничев, Рангел Вълчанов... Ами много са. Всеки положил усилия да прави кино е достоен за уважение, особено в България…

Вие сте и актьор, как това помага в режисурата и общуването с актьорите?
- За мене е немислимо да станеш режисьор, ако не си бил докоснат от този занаят... не знаеш езика на актьорите, не знаеш палитрата им... Как ще знаеш какво е персонаж, какво е задача, какво е свърхзадача... Какво е партньор! Няма как да знаеш... Всички големи режисьори по целия свят са били първо актьори. Почти няма изключение... Примерно Фелини не е бил актьор, но е бил артист – художник, а жена му е актриса...

- Преподавате и киноактьорско майсторство. Кои са най-основните разлики между кино- и театралните актьори?
- Киноактьорът живее наистина, а театралният живее в магия! Нищо общо нямат... И хиляди подробности около целия процес. Ще отворя една малка скоба. Вземи например майстор готвач. Ако ти си майстор готвач „топла кухня“, аз съм майстор готвач „студена кухня“. Ако се разменим ще продължим ли да бъдем майстори в кухнята?!

- А лесно ли един театрален актьор може да се научи да се държи достоверно пред камера?
- Не е лесно, киноактьорското майсторство и театралното актьорско майсторство са съвсем различни неща. Все едно да се сравнят театърът и циркът, няма как да се сравнят... Но все пак зависи от актьора до каква степен може да се научи... Егото често пречи на големи театрални актьори да са котируеми пред камера…

- Как българското кино да привлече повече зрители?
- Като намери качествени продуценти и разпространители.

- А вие какво правите, за да привлечете зрители за своите филми?
- Достоверни истории. Макар да има магичност в тях, моите истории са достоверни. Например филма „Нощта на мечтите“ нямаше да го направя така, ако не бях живял 7 години с тия хлапета и не ги познавах толкова добре.

- Друго какво правите?
- Опитвам се да се доверя на усещането на гражданите в чужбина и в Европа, защото не ги познавам. Ако примерно някой приятел ми каже, че мой филм е добър, на мене ще ми мине през едното ухо и ще излезе от другото. Моментът, в който този приятел и аз сме заедно, за мен е по-ценен, отколкото той да ми хвали филмите. Защото знам, че няма да е прав. Тоест - той ме познава като човек, като душа и като съответствие в реалността. Това, че прекалено добре ме познава, е проблем. Знае какви съждения, търсения, терзания имам и така той не може да усети филма като зрител. Когато отида в чужбина и видя препълнен салон, тогава разбирам какъв филм съм направил. Като погледна как хората се смеят, усмихват и страдат - аз съм ок.

- Хората в чужбина повече ли разбират от по-сложно кино?
- Хората в чужбина имат култура на първо място. Хората в чужбина учат от 6 годишни какво е това психология, психодрама и психоанализа. Имат тази култура. Ние тука трябва да я посадим отново. Да вземем например писателя Калин Терзийски. Гений! Ама пиел много – к'во от това!? Тук няма кой да го оцени. За хората тук е важно, че имал връзка с Елен Колева и тя му е позволявала да се напие. Така че ми е смешно като слушам някой си с мнение и становище по някои въпросчета тук в България... Политиците ни имат нужда от това и подобна пропаганда, да създават конфликти и да разединяват, за да доубият културата ни!

- Как оценявате българските филми от последните години – например „Урок“, „Слава“, „Подслон“, „Аве“? Има ли филм на млад автор от последните години, който Ви е впечатлил?
- „Урок“, „Подслон“, „Аве“ - достойни за уважение филми, адмирации за екипите и режисьорите им!

- Какво си пожелавате за новата 2017-а в личен и професионален план?
- Да стана по-голям приятел със сина си!

08.01.2017г.