Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

КЛОД ЛЬОЛУШ


07.02.2011  Текст:  Kastel

Един мъж и една жена

   

Клод Льолуш е носител на „Оскар” и „Златна палма“ от фестивала в Кан за шедьовъра си „Един мъж и една жена” (1966). Създал е над 50 филма в кариерата си и продължава да разказва вълнуващи любовни истории. И в най-новия си филм „Толкова много любов” (Ces amours-la) прочутият режисьор не изневерява на себе си. Но този път той ще представи лично своята творба пред публиката на 15-ия София Филм Фест.
Темата за любовта заема централно място в нейния сюжет. Героинята Илва си спомня за своята бурна младост и мъжете, които някога е обичала. Те са били напълно различни, но всеки е повлиял по някакъв начин върху живота ù. В крайна сметка може би не Господ е създал жената, а всеки мъж, когото тя е обичала, я пресъздава отново и отново...
„Един ден ще направя филм за критиката, когато искам да загубя малко пари”, шегува се роденият в Париж през 1937 режисьор. „Филмите са като сперматозоидите – само един на милион успява”, продължава в същия дух Льолуш.
До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно – съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва. В продължение на няколко години успява да развие своя усет към киното и на четиринайсет с помощта и съветите на един приятел на баща си, монтира първия си документален филм „Злото на века”, удостоен с „Гран При“ за дебют на кинофестивала в Кан.
На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист.
Заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания – „Les Films 13” и заснема първия си пълнометражен филм – „Le Propre de l'homme”, който се оказва финансов и творчески провал. По-успешният „Une fille et des fusils” (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато „Les Grands Moments” (1965) е определен от самия режисьор като „кошмар върху лента”. Отчаян и съкрушен, Льолуш е на път да се откаже от кариерата си зад камерата. Но една нощ пристига на плажа в Дьовил (Нормандия) и се събужда с изгрева на слънцето и ново вдъхновение, което ражда сценария за „Един мъж и една жена”.
„Най-семплото и банално заглавие на света, простичко като самата любов...” През 1966 г. „Един мъж и една жена” е удостоен със „Златна палма” в Кан, „Оскар” (за оригинален сценарий) и общо 42 награди от различни фестивали. Този филм се превръща в своеобразно тематично обобщение за киното на Льолуш – мита за вечната любов.
През следващите години критиката не винаги е благоразположена към режисьора, но зрителите никога не остават безразлични, а чувствата, пробудени от филмите му варират от възторг до отричане.
„Един мъж и една жена” е филм за изгубената любов, за крехката надежда и за съдбата, която има свои планове. Филмът дължи много на Анук Еме (макар че ролята е писана за Роми Шнайдер) и Жан-Луи Трентинян, изпълнителите на главните роли.
28-годишният Льолуш се оставя на въображението си. Двайсет години по-късно то го отвежда до идеята за продължение на филма, но дали е възможно да се предвиди края на история, основана на отсъствието на развръзка... Самият режисьор признава недостатъците на филма, както и фактът, че комфортът по време на снимките и големият бюджет, изиграват негативна роля за качествата на творбата. „Технологията изяжда човещината”, коментира по този повод Льолуш.
Автентичната атмосфера, спонтанността на актьорите и виртуозността на снимане като режисьорски метод са запазена марка на Льолуш, независимо дали снима лежерна комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка. Клод Льолуш обожава актьорите и пред камерата му са преминали много от големите звезди на френското кино от класата на Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Анук Еме, Жан-Луи Трентинян, а също и чуждестранни звезди (Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин), но привлича и непрофесионални актьори, някои от тях популярни личности като Бернар Тапи и Патрисия Каас.
Важни спирки в изследването на митичната любов са връзката между Едит Пиаф и боксьора Марсел Сердан („Едит и Марсел”, 1983), както и аферата между крадец (Айрънс) и певица (Каас) от „И сега дами и господа...”, но сантименталната нишка се прокрадва дори във филми-предизвикателства, като осъвременената версия на „Клетниците” (1995), с Белмондо в ролята на Жан Валжан.
Френската критика определя „Смелостта да обичаш” (2005) като „нова притча за търсенето на щастие, изградена от песни и емоции с неподправен лиричен и романтичен почерк”. Le Nouvel Observateur определя филма като най-добрата творба на режисьора, а Le Figaro Magazine пише: „Автентичността на диалозите и ситуациите допринася тази драматична комедия да се превърне в един прекрасен филм”. Музиката, издържана в най-добрите традиции на френския шансон, е на известния френски композитор и акордеонист Франсис Ле (който е автор и на музиката към филмите „Един мъж и една жена”). Самият Льолуш казва за филма си: „Смелостта да обичаш” е филм, който трябваше да направя още в началото... В него се концентрирам върху героите, които усещам най-близки – мъже и жени, чиито проблеми се дължат на гордостта. Няма нищо по-интересно за снимане от обикновени хора, на които се случват необикновени неща”, допълва разказа си режисьорът.
Докато снима „Булеварден роман” (2007), Клод Льолуш работи под псевдоним и едва след премиерата на филма в Кан разкрива, че той е режисьорът. Ролите са поверени на големи звезди на френското кино – Фани Ардан, Доминик Пиньон и Мишел Берние. На Ардан е поверена ролята на популярен автор на криминални романи, за която се носят слухове, че някой друг пише книгите й. Нейната съдба я среща с млада фризьорка, мистериозен непознат, сериен убиец и учител, напуснал семейството си. Техните взаимоотношения се преплитат в неочакван кръговрат, а какви ще бъдат последствията – това трудно може да се предположи...
Днес Клод Льолуш е щастлив баща на 7 деца от различни дами на сърцето му, една от любовите на живота му е актрисата Ани Жирардо, с която имат връзка по време на снимките на филма „Vivre pur vivre”(1967).
Режисьорът участва през 2002 и 2007 година в специалните мултинационални проекти с късометражни творби на известни творци – негова е новелата „Франция” в „11 септември 2001”, а също и новелата „Киното зад ъгъла” във филма-омнибус „Всекиму своето кино”.
Ретроспектива с филми на Клод Льолуш ще бъде представена в столичния Дом на киното между 25 февруари и 3 март.
Източник: пресофисът на 15-ия София Филм Фест.
 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Повече за филма прочетете ТУК
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание