Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

КЛОД ЛЬОЛУШ


07.02.2011  Текст:  Kastel

Един мъж и една жена

   

Клод Льолуш е носител на „Оскар” и „Златна палма“ от фестивала в Кан за шедьовъра си „Един мъж и една жена” (1966). Създал е над 50 филма в кариерата си и продължава да разказва вълнуващи любовни истории. И в най-новия си филм „Толкова много любов” (Ces amours-la) прочутият режисьор не изневерява на себе си. Но този път той ще представи лично своята творба пред публиката на 15-ия София Филм Фест.
Темата за любовта заема централно място в нейния сюжет. Героинята Илва си спомня за своята бурна младост и мъжете, които някога е обичала. Те са били напълно различни, но всеки е повлиял по някакъв начин върху живота ù. В крайна сметка може би не Господ е създал жената, а всеки мъж, когото тя е обичала, я пресъздава отново и отново...
„Един ден ще направя филм за критиката, когато искам да загубя малко пари”, шегува се роденият в Париж през 1937 режисьор. „Филмите са като сперматозоидите – само един на милион успява”, продължава в същия дух Льолуш.
До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно – съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва. В продължение на няколко години успява да развие своя усет към киното и на четиринайсет с помощта и съветите на един приятел на баща си, монтира първия си документален филм „Злото на века”, удостоен с „Гран При“ за дебют на кинофестивала в Кан.
На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист.
Заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания – „Les Films 13” и заснема първия си пълнометражен филм – „Le Propre de l'homme”, който се оказва финансов и творчески провал. По-успешният „Une fille et des fusils” (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато „Les Grands Moments” (1965) е определен от самия режисьор като „кошмар върху лента”. Отчаян и съкрушен, Льолуш е на път да се откаже от кариерата си зад камерата. Но една нощ пристига на плажа в Дьовил (Нормандия) и се събужда с изгрева на слънцето и ново вдъхновение, което ражда сценария за „Един мъж и една жена”.
„Най-семплото и банално заглавие на света, простичко като самата любов...” През 1966 г. „Един мъж и една жена” е удостоен със „Златна палма” в Кан, „Оскар” (за оригинален сценарий) и общо 42 награди от различни фестивали. Този филм се превръща в своеобразно тематично обобщение за киното на Льолуш – мита за вечната любов.
През следващите години критиката не винаги е благоразположена към режисьора, но зрителите никога не остават безразлични, а чувствата, пробудени от филмите му варират от възторг до отричане.
„Един мъж и една жена” е филм за изгубената любов, за крехката надежда и за съдбата, която има свои планове. Филмът дължи много на Анук Еме (макар че ролята е писана за Роми Шнайдер) и Жан-Луи Трентинян, изпълнителите на главните роли.
28-годишният Льолуш се оставя на въображението си. Двайсет години по-късно то го отвежда до идеята за продължение на филма, но дали е възможно да се предвиди края на история, основана на отсъствието на развръзка... Самият режисьор признава недостатъците на филма, както и фактът, че комфортът по време на снимките и големият бюджет, изиграват негативна роля за качествата на творбата. „Технологията изяжда човещината”, коментира по този повод Льолуш.
Автентичната атмосфера, спонтанността на актьорите и виртуозността на снимане като режисьорски метод са запазена марка на Льолуш, независимо дали снима лежерна комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка. Клод Льолуш обожава актьорите и пред камерата му са преминали много от големите звезди на френското кино от класата на Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Анук Еме, Жан-Луи Трентинян, а също и чуждестранни звезди (Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин), но привлича и непрофесионални актьори, някои от тях популярни личности като Бернар Тапи и Патрисия Каас.
Важни спирки в изследването на митичната любов са връзката между Едит Пиаф и боксьора Марсел Сердан („Едит и Марсел”, 1983), както и аферата между крадец (Айрънс) и певица (Каас) от „И сега дами и господа...”, но сантименталната нишка се прокрадва дори във филми-предизвикателства, като осъвременената версия на „Клетниците” (1995), с Белмондо в ролята на Жан Валжан.
Френската критика определя „Смелостта да обичаш” (2005) като „нова притча за търсенето на щастие, изградена от песни и емоции с неподправен лиричен и романтичен почерк”. Le Nouvel Observateur определя филма като най-добрата творба на режисьора, а Le Figaro Magazine пише: „Автентичността на диалозите и ситуациите допринася тази драматична комедия да се превърне в един прекрасен филм”. Музиката, издържана в най-добрите традиции на френския шансон, е на известния френски композитор и акордеонист Франсис Ле (който е автор и на музиката към филмите „Един мъж и една жена”). Самият Льолуш казва за филма си: „Смелостта да обичаш” е филм, който трябваше да направя още в началото... В него се концентрирам върху героите, които усещам най-близки – мъже и жени, чиито проблеми се дължат на гордостта. Няма нищо по-интересно за снимане от обикновени хора, на които се случват необикновени неща”, допълва разказа си режисьорът.
Докато снима „Булеварден роман” (2007), Клод Льолуш работи под псевдоним и едва след премиерата на филма в Кан разкрива, че той е режисьорът. Ролите са поверени на големи звезди на френското кино – Фани Ардан, Доминик Пиньон и Мишел Берние. На Ардан е поверена ролята на популярен автор на криминални романи, за която се носят слухове, че някой друг пише книгите й. Нейната съдба я среща с млада фризьорка, мистериозен непознат, сериен убиец и учител, напуснал семейството си. Техните взаимоотношения се преплитат в неочакван кръговрат, а какви ще бъдат последствията – това трудно може да се предположи...
Днес Клод Льолуш е щастлив баща на 7 деца от различни дами на сърцето му, една от любовите на живота му е актрисата Ани Жирардо, с която имат връзка по време на снимките на филма „Vivre pur vivre”(1967).
Режисьорът участва през 2002 и 2007 година в специалните мултинационални проекти с късометражни творби на известни творци – негова е новелата „Франция” в „11 септември 2001”, а също и новелата „Киното зад ъгъла” във филма-омнибус „Всекиму своето кино”.
Ретроспектива с филми на Клод Льолуш ще бъде представена в столичния Дом на киното между 25 февруари и 3 март.
Източник: пресофисът на 15-ия София Филм Фест.
 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание