НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Премиерата в САЩ на "Светлина в тунела" - най-новият филм на 80-годишния Клинт Истууд - е добър повод да си поговорим за този знаменит холивудски актьор и режисьор, успяващ по удивителен начин да обединява в своите филми развлекателното и проблемното начало.
Клинт Истууд е безспорна световна филмова икона, знакова фигура в съвременното кино – символ, любимец, идол – каквито и суперлативи да употребим – няма да сбъркаме. Но при по-внимателно вглеждане в неговата биография, ще открием че колкото и да е зашеметяваща, тя все пак съдържа и някои необясними моменти.
Първо, този блестящ киноактьор, кумир за милиони зрители в продължение на десетилетия, не е бил удостояван с „Оскар” за никое от многобройните си превъзходни екранни превъплъщения. Получил е четири от престижните статуетки – по две като режисьор и като продуцент – но нито една като актьор, въпреки че е бил номиниран два пъти.
Второ, макар че е признат за един от най-впечатляващите интерпретатори на каубойски роли в американското кино, най-популярните уестърни, в които е участвал са заснети далече от Америка – при това от един италианец – Серджо Леоне.
И трето – най-прочутият персонаж на Истууд – детективът с прякор „Мръсния” Хари е боготворен от повечето консервативно настроени американци, въпреки че самият Истууд винаги е отстоявал либералните ценности и последните му филми красноречиво го потвърждават.
КЛИНТ ИСТУУД (Clint Eastwood) е роден на 31 май 1930г. в Сан Франциско в семейството на обикновен работник. Завършва техническо училище в Окланд, след което смятал да учи музика, но го призовават в армията точно по времето на войната в Корея.
После постъпва в икономическия факултет на университета в Лос Анджелис. Но докато следва, се увлича по актьорството и играе в постановки на самодейни театрални трупи. Редовно посещава кастинги, надявайки се да подпише договор с някоя филмова компания. Впечатляващата му външност не остава незабелязана и още през 1955г. холивудската студия „Юнивърсъл” го наема за 7 години, но при условие да се снима във всяка роля, която му бъде предложена. За негов късмет, този заробващ договор е прекратен година и половина по-късно от самите му работодатели. След време Клинт Истууд ще сподели, че винаги е искал да бъде независим от студийната система на Холивуд и по тази причина създава своя собствена компания, наречена Малпасо.
Междувременно младият актьор продължава да се бори за място под слънцето, участвайки във второстепенни роли и филми. Но един ден получава предложение да се снима в многосериен уестърн , продуциран от телевизията.
И много скоро става необикновено популярен благодарение на своя екранен персонаж Руди Ятс. Истууд обаче мечтае за нещо повече от лесна слава в телевизионни продукции и затова през 1964-а не се поколебава да приеме предложението на неизвестен италиански режисьор да се пак в уестърн, но в Европа. Неизвестният (все още!) италианец се оказва Серджо Леоне, който до този момент имал само един филм.
Клинт Истууд изпълнява главната роля в неговия уестърн „ЗА ШЕПА ДОЛАРИ”, който пренася сред Дивия Запад историята, разказана от знаменития Акира Куросава в прочутия му филм „Телохранителят” (Yojimbo). Героят на Истууд – „човекът без име” – се подвизава в малко градче, раздирано от кървавата вражда между местните кланове. Съгласявайки се да служи ту на едните, ту на другите, циничният каубой всъщност преследва свои собствени цели.
Филмът има голям успех не само в Европа, но дори и в САЩ, където първочанално носи $3.5 млн., а впоследствие приходите му достигат $11 млн. А бюджетът, с който е заснет, е повече от скромен – едва $200 хиляди. След време Клинт Истууд споделя, че за изпълнението си е получил едва $15 хиляди хонорар.
Разбира се, уроците по режисура, които получава от Леоне са неоценими. Освен това италианецът успява да му помогне да разкрие в пълна степен актьорския си талант. И не случайно в последвалите две продължения – „ЗА НЯКОЛКО ДОЛАРА ПОВЕЧЕ” (1965) и „ДОБРИЯТ, ЛОШИЯТ И ЗЛИЯТ” (1966) неговият герой става изключително популярен, а трилогията заема челно място в историята на уестърна.
Последвалото творческо съдружие на Клинт Истууд с американския режисьор Дон Сийгъл се увенчава с поредица майсторски полицейски екшъни за подвизите на безскрупулното ченге Хари Калахан, наричан „Мръсния“ Хари. През 1971г. излиза и едноименният филм „МРЪСНИЯ ХАРИ“.
Впоследствие Клинт Истууд неведнъж говори с признателност и възхищение за Дон Сийгъл като за човек, който винаги знае какво точно иска да прави в киното. „Неговото влияние върху мен се оказа решаващо в смисъл, че ми помогна да си изясня в какви филми искам да участвам и какви – да режисирам сам“, споделя той.
Режисьорският си дебют Клинт Истууд прави точно, когато е на върха на славата си като актьор. Първият му филм „PLAY MISTY FOR ME“ (1971) е реализиран с малък бюджет, но подсказва за потенциала на своя създател. А не след дълго той постига и първия си успех като постановчик с приключенския филм „ДЖОЗИ УОЛИС – ЧОВЕК ИЗВЪН ЗАКОНА” (1976). Впоследствие продължава да снима уестърни, полицейски драми, трилъри и дори комедии. Но на практика нито един от неговите филми не се вмества в точно определена жанрова категория. Затова с право е определян като многостранен режисьор.
„ПТИЦАТА” (1988) и „НЕПРОСТИМО” (1992) са сред най-силните и лични кинотворби на Клинт Истууд. Първият, който разказва за знаменития саксофонист Чарли Паркър, е израз на пристрастието му към музиката и по-специално към джаза. Впрочем навярно малцина знаят, че самият Истууд е много добър пианист и дори автор на музиката за някои от своите филми, а също така и на документалния филм „Пиано блус“, посветен на историята на блуса, в който участват легендарни джаз пианисти, като Рей Чарлс, Дейв Брубек, Оскар Питърсън и др.
„ПТИЦАТА” обаче няма успеха, на който се е надявал неговият създател. Но Истууд, който с право е смятан за непоправим работохолик, съвсем не бил склонен да се предава след първия неуспех.
„Не обичам песимистите – казва той. – Ако нещо не става така, както на теб ти се иска, не се предавай!” – обича да повтаря Клинт и го доказва на практика.
Само 4 години след „Птицата” излиза „НЕПРОСТИМО” (1992), който е номиниран за „Оскар” в девет категории! Това е филмът, за който Истууд получава първите си награди „Оскар“ като режисьор и продуцент. В образа на главния персонаж той обединява характерни черти от двамата си най-известни екранни герои – Човека без име и Хари Калахан. Не случайно от финалните титри научаваме, че го посвещава на Серджо Леоне и Дон Сийгъл.
Сред последвалите заглавия, режисирани от Истууд, се откроява „МОСТОВЕТЕ НА МЕДИСЪН” (1995). Този път за всеобща изненада той изпробва силите си в любовна драма, близка до мелодрама. Благодарение на изключителното му режисьорско и актьорско майсторство, както и на партньорката му във филма Мерил Стрийп, Истууд за пореден път успява да създаде силно вълнуваща творба, разказваща без сантименталност тъжната и възвишена история на една истинска любов, дошла за съжаление твърде късно.
Умението на Клинт Истууд да визуализира остри драматични сюжети се разкрива най-пълно в криминалната драма „РЕКАТА НА ТАЙНИТЕ”, дала възможност на Шон Пен да блесне в главната роля и да получи първия си „Оскар”.
През 2004-а Истууд спечелва повторно два „Оскар”-а като режисьор и продуцент с филма си „МОМИЧЕ ЗА МИЛИОНИ” и на 74-години става най-възрастният действащ американски режисьор, удостоен с престижното отличие.
Кой би могъл да очаква, че след покоряването на подобен връх, Клинт Истууд ще смае света с нова серия от впечатляващи постижения не само на режисьорското, но и на актьорското поприще?!
Но това наистина се случва само две години по-късно, когато излиза великолепната му дилогия – „ЗНАМЕНАТА НА НАШИТЕ БАЩИ” и „ПИСМА ОТ ИВО ДЖИМА”, която е посветена на Втората световна война.
„Клинт Истууд от десетилетия олицетворява благоприличието и благородството на духа, съдържащи се в неговите филми”, заявява президентът на американската филмова асоциация Дан Гликмън по повод награждаването на актьора с престижната награда на името на Джак Валънти.
През 2008г. излизат още два превъзходни филма на неуморния майстор. В „ПОДМЯНАТА” той изкарва най-доброто от Анджелина Джоли и тя е номинирана за „Оскар” за тази си роля.
А с „ГРАН ТОРИНО“ напомня, че още е превъзходен актьор. По-миналата година пък излезе биографичната му драма „НЕСЛОМИМ” (Invictus), посветена на Нелсън Мандела. За ролите си в нея изпълнителните на главните роли Морган Фриймън и Мат Деймън са номинирани за „Оскар“.
Мат Деймън играе и в най-новия филм на 80-годишния Истууд „СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА“ (Hereafter), който вече тръгва по американските екрани, а у нас ще излезе през април.
Клинт Истууд обаче не възнамерява да прекратява изключително плодотворната си работа в киното и вече осъществява следващия си амбициозен проект, който е посветен на Джей Едгар Хувър – дългогодишният шеф на ФБР. За главната роля е ангажиран Леонардо ди Каприо.
Като искрен почитател на таланта на Клинт Истууд не се съмнявам, че ще видим още филми на този режисьор, чието „второ дихание“ му позволява да работи с темпове, за които могат да му завидят далеч по-млади кинотворци.
Не се обезсърчават и многобройните почитатели на актьорския му талант, надявайки се да видят как любимецът им ще грабне отдавна заслужения „Оскар“ за някое от бъдещите си екранни превъплъщения.