СТАТИИ

• 
• Add new коментар

Вчера на 74-годишна възраст почина прочутият украински кинорежисьор Юрий Илиенко, смятан навремето за един от най-ярките представители на т.нар. поетично кино.
За разлика от много други знаменити режисьори, Илиенко дебютира като кинооператор на филма „Сбогом, гълъби” (Прощайте, голуби, 1960).
Завършва операторско майсторство във ВГИК - Москва през 1961 г. и работи като оператор към филмово студио "Ялта", по-късно се присъединява към студио "Довженко", Киев (1963).

Спечелва си световна слава като оператор на гениалния филм на Сергей Параджанов „Сенките на забравените прадеди” (1964).
Дебютира като режисьор през 1965г. с „Извор за жадните” (Родник для жаждущих) по сценарий на Иван Драч, обаче филмът е забранен за разпространение по заповед на ЦК на украинската комунистическа партия и е прожектиран едва 22 години по-късно. И следващият му филм „Вечер в навечерието на Иван Купала” (Вечер накануне Ивана Купала), заснет през 1968г. има същата съдба. Реабилитиран е 18 години по-късно – през 1988г.
През 1971 година 24-ият конгрес на украинската комунистическа партия забранява и третия игрален филм на Юрий Илиенко „БЯЛАТА ПТИЦА С ЧЕРНИЯ БЕЛЕГ”, заклеймявайки го като „най-вредния филм, създаван някога в Украйна.
Любопитното е, че малко преди това филмът на Илиенко е отличен с най-голямата награда на Московския международен кинофестивал заедно с японския „Да живееш днес, да умреш утре” (реж. Кането Шиндо) и италианския „Изповедта на полицейския инспектор пред прокурора на републиката” (реж. Дамяно Дамяни). Начело на международното жури тогава бил известният руски режисьор Григорий Козинцев.

Един от малкото мигове на официално признание за Юрий Илиенко. (Церемония по награждаването на победителите в 7-ия Московски международен кинофестивал - 1971г.)

През следващите две години Юрий Илиенко живее и работи в Югославия, където заснема филма „Напук на всичко” (Живјети за инат, 1972), за който получава наградата „Сребърна арена” на фестивала на югославското кино в Пула, а изпълнителят на главната роля Владимир Попович е отличен с приз за най-добър актьор.
В Украйна и този филм не е допуснат в киносалоните.
Трудна е съдбата и на следващата творба на Илиенко „Да мечтаеш и да живееш” (Мечтать и жить), сценарият за която той написва съвместно с писателя Иван Миколайчук. Този филм е спиран общо 42 пъти на различни етапи от неговото производство.
През годините са забранявани или временно спирани от съветските власти почти всички проекти за сценарии на Юрий Илиенко. И в крайна сметка от общо 42 свои сценария, успява да реализира едва седем.
Сред най-известните му игрални филми, освен „Бялата птица с черния белег”, са също „Легендата за княгиня Олга” и „Лебедово езеро "зоната”, за който получава наградата на международната федерация кинокритиците (ФИПРЕССИ) на кинофестивала в Кан през 1990г.
Юрий Илиенко е режисьор и сценарист на
документалния филм за Сергей Параджанов „Параджанов. Партитура на Христос в до-мажор” (1994).

Последният игрален филм на Илиенко „Молитва за хетман Мазепа” е представен на Берлинале през 2003г., а също и по време на 10-я фестивал на европейските копродукции в София през 2005г. Интересното е, че и над този филм на изстрадалия режисьор тегне забрана – само че за разпространение в днешна Русия. Илиенко тогава отпразнува своя 69-ти рожден ден в София заедно с българските си колеги и приятели, пред които сподели, че почти три десетилетия от живота си е бил безработен. След падането на комунизма и отделянето на Украйна като самостоятелна държава, Юрий Илиенко дълго време е завеждащ катедрата по кинорежисура в Киевския държавен институт за театрално изкуство.
Илиенко има двама сина, родени от брака му с актрисата Людмила Ефименко.