НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Големият американски актьор ФИЛИП СИЙМУР ХОФМАН е бил намерен мъртъв вчера в своя апартамент в Гринуич Вилидж, Ню Йорк, съобщиха световните информационни агенции. Според предварителните информации, причината за внезапната смърт на 46-годишната звезда е най-вероятно свръхдоза наркотик (твърди се, че актьорът е открит с инжекция в ръката). Все пак, засега няма официално потвърждение на това предположение. Но е факт, че в миналото Хофман се е лекувал от своята зависимост от наркотиците.

Филип Сиймур Хофман (Philip Seymour Hoffman) е роден на 23 юли 1967 г. във Феърпорт, щата Ню Йорк в богато семейство – баща му е бил изпълнителен директор на компанията „Xerox“, а майка му адвокат по граждански дела. Има две сестри и един брат (Горди Хофман), който днес е известен сценарист. Родителите му се развеждат, когато бъдещият актьор е едва 9-годишен. Преживява много трудно разпада на семейството и дълго време не може да излезе от депресията.
Дебютира на големия екран през 1991г. с малка роля в независимата крими-комедия „Triple Bogey on a Par Five Hole“ под името Фил Хофман. Още следващата година се снима във филма „Моят нов пистолет“ (My New Gun, 1992) с участието на звездата Даян Лейн. Но големият си пробив в киното прави през 1997 година, благодарение на участието си във филма на Пол Томас Андерсън „Буги нощи“.
Бързо се превръща в истинска икона на независимото кино, създавайки си репутация на един от най-добрите американски киноактьори, благодарение на поредица блестящи изпълнения на главни или поддържащи роли под режисурата на признати майстори, като Тод Солондз („Щастие“, 1998), Антъни Мингела („Талантливият мистър Рипли“, 1999), отново Пол Томас Андерсън („Магнолия“, 1999), Камерън Кроу („Почти известни“, 2000) и др.
Хофман прави блестяща кариера и на театралната сцена. За превъзходните си изпълнения на Бродуей е номиниран два пъти за наградата „Тони“ (театралният „Оскар“) за ролите си в пиесите „True West“ на Сам Шепард и „Дългото пътуване на деня към нощта“ на Юджийн O'Нийл. Става артистичен директор на театралната компания „Лабиринт“ в Ню Йорк, където поставя на сцена пиесите „Our Lady of 121st Street“, „In Arabia, We'd All Be Kings“ и „Jesus Hopped the A Train“ на Стивън Гиргис, както и „The Glory of Living“ от Ребека Гилман в манхатънския театър „Клас къмпани“.
Превръща се в кинозвезда с превъплъщението си в образа на писателя-хомосексуалист Труман Капоти в биографичния филм „Капоти“ (2005) на Бенет Милър. За тази си роля е отличен с „Оскар“.
През следващите няколко години е номиниран още три пъти за най-престижното отличие в киното в категорията „най-добър актьор в поддържаща роля“ за своите изпълнения във филмите: „Войната на Чарли Уилсън“ (Charlie Wilson's War, 2007), „Съмнения“ (Doubt, 2008) и „Учителят“ (The Master, 2012).
Запомнящи са участията му и в други значими филми, като „Големият Лебовски“ (The Big Lebowski, 1998) на братя Коен, „Гроги от любов“ (Punch-Drunk Love, 2002) на Пол Томас Андерсън, „25-ят час“ (25th Hour, 2002) на Спайк Ли, „Семейство Севидж“ (The Savages, 2006) на Тамара Дженкинс, „Игрите на дявола“ (Before the Devil Knows You're Dead, 2007) на Сидни Лъмет, „Синекдоха, Ню Йорк“ (Synecdoche, New York, 2008) на Чарли Кауфман, „Рок радио“ (The Boat That Rocked, 2009) на Ричард Къртис, „Маската на властта“ (The Ides of March, 2011) на Джордж Клуни, „Кешбол“ (Moneyball, 2011) на Бенет Милър, „Последен квартет“ (A Late Quartet, 2012) на Ярон Зилберман и др.
На завършилия наскоро „Сънданс“ фестивал участва в представянето на двата най-нови филма с негово участие: „God’s Pocket“ на Джон Слатъри и „A Most Wanted Man“ на Антон Корбийн.
Лично за мен Филип Сиймур Хофман бе въплъщение на най-доброто в американското кино. Той бе съвсем различен от представата, която имат повечето хора днес за кинозвезда. Може би по тази причина неговите екранни превъплъщения са се врязали в паметта ми и едва ли споменът за тях би могъл да бъде заличен някога. Но над всичко поставям ролите му, изиграни под режисурата на Пол Томас Андерсън. Сега ми е трудно да си представя как този велик режисьор би могъл да намери достоен заместник на Филип Сиймур Хофман за някой от следващите си филми. А и киното не би могло... Светла му памет!

In Memory of Philip Seymour Hoffman from Nelson Carvajal on Vimeo.