българско кино

• 
• Add new коментар

Свидетели сме на поредния гаф, предизвикан от неадекватно решение за разпределяне на оскъдните пари, които държавата дава за българско кино. Този път е отнето несправедливо правото на финансова подкрепа за пълнометражния дебют на един млад талант.
Отговорен за това е Павел Васев - назначен неотдавна за шеф на Националния филмов център (НФЦ).

Именно неговото решение да бъдат подкрепени финансово не три, а четири проекта за игрални филми от участвалите в пролетната конкурсна сесия, разпределяща държавните субсидии за българско кино, доведе до ОТНЕМАНЕТО НА ПРАВОТО НА СУБСИДИЯ НА ПОБЕДИТЕЛЯ В КОНКУРСА ЗА ДЕБЮТНИ ПЪЛНОМЕТРАЖНИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ, поради изчерпване на отпуснатите пари. А както става ясно от отчета на Националната художествена комисия по игрално кино, проектът за дебют, озаглавен „Спасителят в прахта“, е най-високо оцененият във всички категории на тази сесия (90, 91%).
Ето как, вместо да се поощрява навлизането на млади таланти в българското кино, с подобни административни решения на практика им се пречи.
И после няма защо да се чудим, че толкова бавно и мъчително върви процесът на обновлението в него.
Толкова много се изписа за румънската „нова вълна“ в киното, но тя едва ли би била възможна, ако след началото на този век в нашата северна съседка не бе дадена зелена улица на блестящи дебютанти като Кристи Пую, Корнелиу Порумбою, Кристиан Мунджиу, Каталин Митулеску, Флорин Шербан, Калин Петер Нетцер, Раду Жуде, Тудор Джурджу, Раду Мунтеан и др.  
Любопитно е, че и у нас признаците на тематично и стилно обновление на игралното ни кино, започнаха да стават видими едва след началото на второто десетилетие от т.нар. преход, благодарение най-вече на дебюти като „Писмо до Америка“, „Мила от Марс“, „Дзифт“, „Източни пиеси“, „Подслон“, „Мисия Лондон“, „Тилт“, „Лора от сутрин до вечер“, „Аве“, „Love.net“, „Вяра, любов и уиски“, „Цветът на хамелеона“, „Отчуждение“, „Виктория“ и „Урок“.
Но тъжната ирония е в това, че може би най-важните за нашето освестяване филми на дебютанти бяха направени буквално на инат - без никакви пари от държавата – след отказаната им подкрепа от НФЦ, което няма как да не ни наведе на мисълта, че нежеланието да се подпомага острото социално кино в България не е случайно.
А фактът, че точно „Източни пиеси“ и „Урок“ са не само най-награждавани на международни фестивали, но и са сред броящите се на пръсти родни продукции, получили реално разпространение в националните киномрежи на други страни, ни кара да се замислим за ролята на т.нар. национални художествени комисии към НФЦ и особено на ръководството на тази институция, позволяващо си по чисто административен начин да анулира правото на финансова подкрепа за млади таланти в българското игрално кино.

Сигурен съм, че сега отново ще станем свидетели на опити за омаловажаване и на гафа на новия шеф на НФЦ. Както и на гласове, които ще отрекат наличието на напрежение между млади и стари в киногилдията.
Но то съществува и още как! При това периодично е нагнетявано именно от подобни административни решения, игнориращи с лека ръка усилията и постиженията на младите хора.  

Логично е обаче да си зададем въпроса: докога успехите на новото българско кино ще се случват въпреки липсата на подкрепа от страна на държавата, а не благодарение на нея?