Клод Льолуш

• 
• Add new коментар

Отдавна се говори, че киното като културно явление безвъзвратно си отива. А заедно с него изчезва и големият стил, въплътен толкова ярко в шедьоври като „Гепардът“ и „Роко и неговите братя“ на режисьора Лукино Висконти.

                  ЛEГЕНДАРНАТА КЛАУДИЯ КАРДИНАЛЕ

участваща и в двата филма, бе специален гост на 15-ото издание на Международния София Филм Фест.
На 11 март в голямата зала на НДК тя получи Наградата на София за своя изключителен принос към изкуството на киното.
Няколко часа по-рано на пресконференция Клаудия Кардинале заяви, че противно на очакванията представянето на филми, в които е играла преди половин век, не поражда у нея носталгия, защото това чувство никога не ѝ е било присъщо.

Прочутата актриса разказа, че миналата година в Кан е била прожектирана за пръв път реставрираната версия на „Гепардът“.

„Бях там с Мартин Скорсезе и Ален Делон, който плачеше през цялото време, а накрая се обърна към мен с думите: „Бях забравил, че сме се целували толкова много“.
Винаги когато се срещнем с Ален, си казваме: „Можехме да бъдем чудесна двойка, но си останахме добри приятели” – добави тя.

               „ГЕПАРДЪТ“ НА ЛУКИНО ВИСКОНТИ

Клаудия Кардинале сподели още, че навремето се изненадала много, когато разбрала, че режисьорът Лукино Висконти е поканил американската звезда Бърт Ланкастър за главната роля в „Гепардът“. Тогава си казала: „Какво, каубой в ролята на принц, това е невъзможно!“
Но още по-изненадана останала от резултата, защото Ланкастър се справил блестящо. Според нея, неговото изпълнение във филма е наистина фантастично, което може би се дължи на това, че големият актьор направил всичко, за да попие атмосферата на Сицилия, където се развива действието. За тази цел той пристигнал в Палермо много преди началото на снимките.
Клаудия Кардинале изрази и своето възхищение от Лукино Висконти, добавяйки, че цял живот му е признателна за това, че ѝ е дал възможност да участва в един от най-хубавите си филми.
„Висконти ме научи на всичко. Дори и как да ходя. Казваше ми: „Трябва да се движиш с дълги и плавни крачки, усещайки с цялото стъпало земята, по която пристъпваш...“
„Снимах по цял свят - това беше моя мечта, която се сбъдна. Никога не съм правила компромиси - ако не ми харесваше сценарият, просто отказвах. За щастие, никога не съм търсила работа - винаги са ме канили“, каза още актрисата пред журналистите.

След церемонията по награждаването на Клаудия Кардинале, зрителите в зала 1 на НДК имаха възможност да видят в пълния му блясък реставрираното копие на „Гепардът“ – филмът, който според Мартин Скорсезе е крайъгълен камък в историята на киното.
Действието му се развива през 60-те години на ХIX век. Дон Фабрицио ди Салина (в превъзходното изпълнение на Бърт Ланкастър) наблюдава как порядките от неговото време отстъпват пред тези на новото.
„Аз принадлежа към класа, която си отива. Нямам никакви илюзии и не се самозалъгвам — казва той. - Ние сме лъвове и гепарди. А тези, които идват на наше място – хиени и чакали“.

Лукино Висконти пренася по великолепен начин на екрана идеите от едноименния роман на Лампедуза, създавайки един от ненадминатите и до днес филмови шедьоври. Протяжен и дълбок, залагащ повече на индиректното внушение, „Гепардът“ принадлежи към вече изчезващата порода филми, успяващи да внушат важни неща за хората и тяхното място в историята само с помощта на чувствата, жестовете, погледите и невероятно точно пресъздадената атмосфера.
„Гепардът“ е един от малкото филми, за които уверено може да се твърди, че са уловили духа на времето.
„Аз обичам да разказвам истории за поражения, за съдбите на самотни и благородни души, разрушени от действителността“, споделя Лукино Висконти.
Клаудия Кардинале заяви в София, че винаги е обичала предизвикателствата. „Искам да се променям за различните филми. Играла съм роли от проститутка до принцеса.“

         „РОКО И НЕГОВИТЕ БРАТЯ“

Три години преди да й повери главната женска роля в „Гепардът“, Лукино Висконти я пробва в „Роко и неговите братя“, където Кардинале се превъплъщава в Джинета – годеницата, а впоследствие и съпругата на най-големия от братята Паронди.
Този филм също е част от програмата на 15-ия София Филм Фест, която продължава и след връчването на наградите от конкурса. Ще го видим в ретроспективата на творчеството на Лукино Висконти от 25 до 31 март в Дома на киното и в кино „Одеон“. Представянето на „Роко и неговите братя“ е добър начин да бъде отдадена почит и на починалата наскоро Ани Жирардо, която също играе в него.
Той е първият от серията семейни драми, разиграващи се на фона на историята, заемащи централно място в творчеството на Лукино Висконти. В него виждаме как „времето на Винченцо“ се сменя от „времето на Симоне“, а след него идва и „времето на Роко“, което също трябва да отстъпи пред „времето на Чиро“, а също и на Лука – най-младият от братята Паронди. Те пристигат от изостаналата патриархално-селска южна Италия в Милано – сърцето на индустриалния Север и сякаш преминават от един обществен строй в друг, извършвайки скок от изживелия времето си земеделски феодализъм към икономически развития капитализъм. На неговия фон се разгръщат драмите на всеки от членовете на това семейство, централно място сред които е отредено на Роко, пресъздаден великолепно от едва 24-годишния тогава Ален Делон.
Излезлият преди половин век филм и до днес поразява с дълбочината на психологическото изследване на човешката душа и с невероятното вникване в различията между представителите не само на една социална група, но даже и между членовете на едно семейство. Италианските власти обаче дълго време не разрешават на Висконти да снима в някои райони на Милано, смятайки за ненужно да се напомня от екрана за мизерията, в която живеят прииждащите от изостаналите части на страната хора. Висконти е трябвало да се пребори и с агресивната кампания срещу филма във вестниците. Освен това, той дълго време не може да намери подходящ актьор за главната роля. Едва след запознанството си с Ален Делон, големият режисьор заявява категорично: „Това е Роко“.

                        „ЕДИН МЪЖ И ЕДНА ЖЕНА“

Освен Клаудия Кардинале, на 15-ия София Филм Фест трябваше да гостува и френският режисьор Клод Льолуш, за да получи също наградата на София за своя принос към киноизкуството. За съжаление, той не пристигна, но сред акцентите на френския фокус на фестивала бе панорамата от 7 негови творби, включително и „Един мъж и една жена“.
Въпреки че е създал над 50 филма през своята кариера, Клод Льолуш ще остане в историята на световното кино именно с този си филм, излязъл преди 45 години.
„Филмите са като сперматозоидите – само един на милион успява”, обича да се шегува в тази връзка Льолуш.
„Един мъж и една жена”- най-семплото и банално заглавие на света, простичко и възвишено като самата любов, е показван навремето с огромен успех и по нашите екрани.
През 1966 г. филмът е удостоен със „Златна палма” в Кан, а на следващата година и с две награди „Оскар”- за най-добра чуждоезична продукция и най-добър сценарий. Обикаля триумфално целия свят и спечелва общо 42 награди от различни международни фестивали. Но през следващите години критиката не винаги е благоразположена към Льолуш, а чувствата на зрителите към неговите филми варират от възторг до пълно отричане.
„Един мъж и една жена” е силно вълнуващ разказ за изгубената любов, за крехката надежда и за съдбата, която винаги си има свои неведоми планове. Той дължи много на Анук Еме (макар че ролята е писана за Роми Шнайдер) и на Жан-Луи Трентинян, който изпълнява другата главна роля.
Автентичната атмосфера, спонтанността на актьорите и виртуозността на операторската работа се превръщат в запазена марка на Льолуш, независимо дали прави лежерна комедия, социално ангажирана драма, историческа фреска или криминале.
Клод Льолуш обожава актьорите и пред камерата му са заставали много от големите звезди на френското кино, като Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Ани Жирардо и др.
Двайсет години след огромния успех на „Един мъж и една жена“ Льолуш снима негово продължение, което обаче няма успех.
Самият режисьор признава недостатъците му, обяснявайки че вместо да помогне, големият бюджет допринесъл за провала.
„Технологията изяде човещината”, коментира по този повод Льолуш.
На 15-ия София Филм Фест бе представен и най-новият му филм „Толкова много любов“.
„В него разказвам отново за двете неща, които винаги са ме вдъхновявали и подтиквали да живея – любовта към киното и любовта към жените”, споделя знаменитият режисьор.
Източник: моята статия публикувана във в. ТВ Сага" на 17 март т.г.