ОБЗОРИ

• 
• Add new коментар

Любителите на шаха у нас, сред които принадлежа и аз, очакват с огромно нетърпение началото на двубоя за шахматната корона между настоящия световен шампион Вишванатан Ананд и претендента за титлата Веселин Топалов. След дълги преговори бе решено той да се проведе в София и да започне на 21 април. Знаменателно е, че това изключително събитие приковава вниманието на столичани толкова скоро след 14-ия София Филм Фест. Защото колкото и да ви звучи невероятно, но има пряка връзка между шаха и киното, която е много отдавнашна.
Още в ранните години от своята история, киното започнало да се вглежда в древната игра и особено в хората, които били луди по нея. Един от първите стойностни филми, посветени на шаха е дело на знаменития режисьор Всеволод Пудовкин. Той заснел „Шахматна треска” през 1925 година, използвайки това, че в Москва се провел голям международен турнир с участието на световния шампион Капабланка и още десетки знаменити гросмайстори. Тяхното пристигане в руската столица предизвикало истински шахматен бум сред московчани.
Години по-късно в една от екранизациите по „12-те стола” на Илф и Петров, също е отделено важно място на сцена, в която Остап Бендер (акт. Андрей Миронов) се опитва да се представи за шахматен майстор, давайки сеанс на едновременна игра срещу дузина любители на шаха.

С течение на времето и други известни кинематографисти започнали да поглеждат към древната игра. Ингмар Бергман например я въвежда в сцената с появата на Смъртта в кулминационния момент на неговата философска драма „Седмият печат” (1957), която е отличена със специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Във филма се разказва за рицаря Антониус Блок, който се завръща у дома след участие в кръстоносен поход. Той е дълбоко покрусен да види, че страната му е напълно разорена от епидемия, косяща всички наред. Измъчван от съмнения в съществуването на Бога, Антониус Блок призовава Смъртта на решителен шахматен двубой, в който залогът е собственият му живот.

Филмът „Шахматисти” (1977) на индийския майстор на киното Сатяджит Рей не само доставя истинска естетическа наслада, но и анализира политико-историческата реалност в средата на 19-ти век. Намеквайки за произхода на шаха като военно-стратегическа игра, индийският режисьор умело развива две паралелни сюжетни линии. Едната ни запознава с двама аристократи, които заради увлечеността си по древната игра не забелязват как Източно-индийската компания разиграва друга – коварна полилитическа игра, целяща свалянето на краля и предаването на индийското кралство под британско управление.
Шест години по-късно големият френски актьор Мишел Пиколи помага на младия режисьор Ришар Дембо да заснеме чудесния си филм „Диагоналът на офицера” (1984), който е фокусиран изцяло върху борбата за шахматната корона. В него Пиколи се превъплъщава блестящо в ролята на възрастен, смъртно болен шахматен шампион на Съветския съюз, който се бори за титлата срещу гениален и напорист млад съветски емигрант. На фона на тази силна спортна драма е показано как в средата на 80-те години на миналия век шахматната надпревара е била използвана като параван за разиграването на безмилостния политически шах между великите сили. Неслучайно творбата на Дембо е отличена с „Оскар” за най-добър чуждестранен филм.

Американската лента „В търсене на Боби Фишер” (1993, реж. Стивън Зейлиън) пък пресъздава драматичната история на седемгодишно момче, надарено с необикновен шахматен талант и неговият баща, който желае на всяка цена да го направи световен шампион. Кое е по-важно – детството и любовта между баща и син или успехът и кариерата на велик гросмайстор?! Има неща в живота, които не могат да бъдат жертвани като фигури на шахматната дъска.

През 2000-ата година холанската Марлийн Горис екранизира романа на Владимир Набоков „Защитата на Лужин”, който е посветен на прочут шахматист, завършил живота си чрез самоубийство.
 

Във фокуса на повествованието е своенравен руски гросмайстор (акт. Джон Туртуро), на когото предстои мач за световната титла. Но вместо да се готви за изпитанието на живота си, Лужин трескаво броди из лъскавите хотелски кулоари. Джон Туртуро пресъздава много убедително човешката драма на гениалния шахматист, комуто е съдено да срещне любовта в сюблимния момент от своята кариера.

Върху шаха е концентрирал изцяло вниманието си и превъзходният анимационен филм „Играта на Джери”, създаден от прочутото холивудско студио „Пиксар”. Древната игра този път е послужила като средство да се покаже драмата на старостта и самотата. Филмът бе отличен през 1998г. с „Оскар” за най-добра късометражна анимация.

По обясними причини документалистите са тези, който най-често от всички кинематографисти са насочвали поглед към шаха. Заснети са множество документални ленти за различни световни шампиони, сред които се открояват филмите за Боби Фишер – гениалният американски шахматист, починал неотдавна в Исландия на 65-годишна възраст.

Именно в исландската столица Рейкявик през 1972 година той нанесе първото историческо поражение над непобедимата дотогава шахматна школа на Съветския съюз, сразявайки Борис Спаски. Впоследствие Фишер се оттегли от шаха, от което се възползва новото руско попълнение в лицето на Карпов и Каспаров, които последователно изкачиха отново шахматния Олимп.

Оттеглянето и на Каспаров преди няколко години пък освободи място за действие на нашия Веселин Топалов, който също успя да завоюва световната титла през 2005г. След победата си над Камски миналата година, българският гросмайстор заслужи повторно правото да се бори за шахматната корона – този път срещу новия световен шампион Ананд.
Предлагам да видите откъс от моето предаване "Другото кино", излъчено на 8 март 2009г. по VTV. В него съм се опитал да разкажа за филмите, в които шахматът играе важна драматургична роля, намеквайки за необяснимата любов между киното и прекрасната древна игра.