Камен Калев

• 
• Add new коментар

С прожекция на филма на Уди Алън „Полунощ в Париж“ в Кан стартира 64-ото издание на най-прочутия международен кинофестивал. Той е номер едно в Голямата петорка на фестивалите по света – заедно с Берлинале, Венеция, Торонто и „Сънданс“, който се провежда в американския град Парк Сити.  Според специалистите именно от Кан тръгват най-много майстори на киното, чиито имена впоследствие стават световно известни.
Всеки от петте фестивала си има своя специфика. Ако за Берлинале винаги е било важно да представя филми на социално-политически теми, то основаният от Робърт Редфорд „Сънданс“ се е специализирал в показването на най-доброто независимо кино. В Кан, а също и във Венеция могат да се видят както скъпоструващи продукции на големи компании, така и независими творби, но самото им селектиране за участие в тях вече е гаранция за художествено равнище.
Все пак тази година Кан също реагира политически, включвайки в последния момент два социално ангажирани филма, заснети в полунелегални условия в Иран от Джафар Панахи и Мохамад Расулов. Двамата са осъдени на по 6 години затвор и без право да снимат в родината си кино в продължение на 20 години. По нелегални канали техните най-нови ленти пристигат в Кан преди няколко дни.
Творбата на Джафар Панахи „Това не е филм“ (In Film Nist) ще бъде представена на 20 май в програмата за специални прожекции, а филмът на Мохамад Расулов „Сбогом“ (Bé Omid é Didar) ще участва в секцията „Особен поглед“.

От тази година в Кан ще връчват ежегодно почетна „Златна палма“ по време на церемонията по откриването. С нея ще бъдат удостоявани кинорежисьори, чието творчество се оценява високо и е всеобщо признато, но които нито веднъж не са получавали „Златна палма“ през своята кариера. Досега е връчвана на два пъти почетна „Златна палма“ – през 2002 година на Уди Алън и през 2009-та – на Клинт Истууд от името на Съвета на директорите на фестивала в Кан. Сега вече това ще се превърне в постоянна практика.
Тази вечер на церемонията по откриването почетна „Златна палма“ ще получи знаменитият кинорежисьор БЕРНАРДО БЕРТОЛУЧИ. Неотдавна (на 16 март) той навърши 71 г. Повече за него може да прочетете тук.

                    
                                  ИДЕЯТА ЗА ОСНОВАВАНЕТО НА КАНСКИЯ ФЕСТИВАЛ

възниква още през 30-те години на миналия век, поради необходимостта от алтернатива на Венецианския кинофестивал, създаден по инициатива на фашистското правителство на Мусолини.
Когато се обсъжда въпросът къде да се проведе първият френски кинофестивал, тузарският курортен град Кан съвсем не е единственият вариант. Сред спряганите кандидатури са също Виши, Биариц и дори Алжир — столицата на едноименната страна, която по онова време е френска колония. В крайна сметка изборът пада върху перлата на Лазурния бряг - Кан.
Тогава нищо не предвещава, че начинанието ще се провали. За огромните амбиции на неговите организатори говори фактът, че за президент на фестивала е избран самият изобретател на киното Луи Люмиер, а в програмата са привлечени някои от ная-ярките филми по онова време, начело с „Магьосникът от Оз“ на Виктор Флеминг.
Откриването на първия кинофестивал в Кан е насрочено за 1 септември 1939 г. - знаменателна дата в историята на човечеството, но по съвсем друга причина - Втората световна война.
Налага се да изчака цели 7 години, преди по червения килим в Кан да преминат за пръв път звездите на киното от цял свят. Това се случва на 20 септември 1946 г. Тогава все още няма „Златна палма“, а просто „Гран при“, която печелят 20 филма от участвалите в официалния конкурс 44 заглавия. Повечето от наградените вече са забравени, но „Рим, открит град“ на Роберто Роселини, „Кратка среща“ на Дейвид Лийн, „Изгубеният уикенд“ на Били Уайлдър и „Битка за релси“ на Рене Клеман са смятани и до днес за ненадминати шедьоври на седмото изкуство. Любопитно е, че дори и сред филмите, останали през 1946-та без награди, също има шедьовъри, като „Лоша слава“ на Алфред Хичкок, „Газената лампа“ на Джордж Кюкор, „Красавицата и звярът“ на Жан Кокто и „Бандитът“ на Алберто Латуада, което е доказателство за разцвета на киното в онези години.

               До 1954-та сред отличените с „Гран при“ са знаменити филми, като:
„Третият човек“ на Карол Рийд;
„Чудото в Милано“ на Виторио Де Сика;
„Отело“ на Орсън Уелс;
„Възнаграждение за страха“ на Анри-Жорж Клузо и др.

 
През следващото десетилетие отново престават да връчват „златни палми“. Отначало се връщат към старата „Гран при“, която получават: „Шербургските чадъри“ на Жак Деми и „Knack... and how to get it“ на Ричард Лестър, след което в продължение на няколко години главното отличие е "Гран при на журито" (Jury's Special Grand Prix), което печелят:

През 1968 Франсоа Трюфо, заедно с Жан-Люк Годар, който на миналия 63-ти кинофестивал в Кан представи най-новия си филм „Социализъм”, са в основата на протестите, предизвикали прекъсването на фестивала в знак на солидарност със студентските бунтове, бушуващи в Париж.

От 1975 година досега за главен победител в Кан се смята филмът, който получава „Златна палма“. През този период с престижната награда са отличени:
     

                                                 СЕЛЕКЦИЯТА НА ФИЛМИТЕ
за участие в Кан е много строга. Специална комисия подбира заглавията за конкурсната програма, които се съревновават за „Златна палма“, а така също и за втората по значение състезателна секция „Особен поглед“. Тази комисия не се занимава със селекцията на филмите за „Седмицата на критиката“ и „Петнайсетдневката на режисьорите“, които са независими от фестивала, макар че се провеждат паралелно с основните.

За да се подготви цялата програма на тазгодишния Кан, селекционната комисия гледа над 2000 филма. В крайна сметка в основния конкурс и в секцията „Особен поглед“ са включени по 20 заглавия и още 14 ще бъдат прожектирани извън конкурса. Програмата от късометражни филми, която също има конкурсен характер и победителят в нея също получава „Златна палма“, тази година е съставена от 9 заглавия.
Освен това в Кан ще бъдат представени 13 специално възстановени класически филми, като „Децата на рая“ (1945) на Марсел Карне например и 6 документални ленти, посветени на легенди на киното, като Акира Куросава, Стенли Кубрик, Жан-Пол Белмондо и др.
Както е известно, председател на журито, което решава на кого да бъде връчена „Златна палма“ е Робърт Де Ниро. Журито на конкурса „Особен поглед“ се оглавява от Емир Кустурица. Корейският режисьор Bong Joon-ho - създател на прекрасния филм "Майка", пък ръководи журито, което трябва да определи новият носител на наградата "Златна камера".
Финансовата страна на фестивала в Кан се обезпечава от огромния пазар на филми (Marche du Film), водещ началото си още от 1959 г. Ежегодно за да участват в него пристигат на 10 000 кинопроизводители и разпространители и се предлагат около 4 филма. Според организаторите филмовият пазар „допринася за укрепване на контактите между хората от кинобизнеса и за поддържане на динамиката световната киноиндустрия“.
64-ият кинофестивал в Кан ще продължи до 22 май, когато ще бъде връчени наградите, след което ще бъде прожектиран филмът „Влюбените“ (Les Bien-aimes) на френския режисьор Кристоф Оноре, в който участват Катрин Деньов, нейната дъщеря от Марчело Мастрояни - Киара Мастрояни, прочутият режисьор Милош Форман, Луи Гарел, Людивин Сание и др.
Още за историята на кинофестивалите в Кан може да прочетете тук.

 Източник: официалният сайт на 64-ия кинофестивал в Кан.