Серджо Леоне

• 
• Add new коментар

Днес навършва 85 години КЛИНТ ИСТУУД - един от най-големите холивудски актьори и режисьори, който е сред малцината, които успяват по удивителен начин да съчетават в своите филми развлекателното и проблемното начало. Той е знакова фигура за съвременното кино – символ, любимец, идол – каквито и суперлативи да употребим – няма да сбъркаме.
С последният си (засега!) филм той доказа, че още е в голямата игра. "Американски снайперист" се превърна в най-успешният (в зрителско отношение) филм в неговата кариера като режисьор. Общите приходи от разпространението му в киносалоните на САЩ и света възлизат на $543,3 млн. (според данни на Box Office Mojo). Дори бе номиниран и за 6 награди "Оскар", получавайки в крайна сметка само един (за звук). Но за разлика от предишни негови продукции, които бяха посрещани с преобладаващо одобрение не само от публиката, но и от критиката, този път Истууд раздразни сериозно по-голямата част от филмовите анализатори с двойнствеността на посланието си в "Американски снайперист".  Причината е донякъде в това, че те очакваха от него по-голяма категоричност в отстояването на либералните ценности, забравяйки може би, че той винаги е бил твърде консервативно настроен.      

Клинт Истууд обаче си остава безспорна световна филмова икона, знакова фигура в съвременното кино – символ, любимец, идол – каквито и суперлативи да употребим – няма да сбъркаме. Но при по-внимателно вглеждане в неговата биография, ще открием че колкото и да е зашеметяваща, все пак съдържа и някои трудно обясними неща.
Първо, този блестящ киноактьор, кумир за милиони зрители в продължение на десетилетия, не е бил удостояван с „Оскар” за никое от многобройните си превъзходни екранни превъплъщения. Получил е четири от престижните статуетки – по две като режисьор и като продуцент – но нито една като актьор, въпреки че е бил номиниран два пъти. 
Второ, макар че е признат за един от най-впечатляващите интерпретатори на каубойски роли в американското кино, най-популярните уестърни, в които е участвал са заснети далече от Америка – при това от един италианец – Серджо Леоне.

Трето – най-прочутият персонаж на Истууд – детективът с прякор „Мръсния” Хари е боготворен от повечето консервативно настроени американци, въпреки че самият Истууд предпочита да твърди, че цени либералните ценности и в повечето от филмите си го доказва.

КЛИНТ ИСТУУД (Clint Eastwood)
е роден на 31 май 1930 г. в Сан Франциско в семейството на обикновен работник. Завършва техническо училище в Окланд, след което смятал да учи музика, но го призовават в армията точно по времето на войната в Корея. 
После постъпва в икономическия факултет на университета в Лос Анджелис. Но докато следва, се увлича по актьорството и играе в постановки на самодейни театрални трупи. Редовно посещава кастинги, надявайки се да подпише договор с някоя филмова компания. Впечатляващата му външност не остава незабелязана и още през 1955г. холивудската студия „Юнивърсъл” го наема за 7 години, но при условие да се снима във всяка роля, която му бъде предложена. За негов късмет, този заробващ договор е прекратен година и половина по-късно от самите му работодатели. След време Клинт Истууд ще сподели, че винаги е искал да бъде независим от студийната система на Холивуд и по тази причина създава своя собствена компания, наречена Малпасо.
Междувременно младият актьор продължава да се бори за място под слънцето, участвайки във второстепенни роли и филми. Но един ден получава предложение да се снима в многосериен уестърн , продуциран от телевизията. 
И много скоро става необикновено популярен благодарение на своя екранен персонаж Руди Ятс. Истууд обаче мечтае за нещо повече от лесна слава в телевизионни продукции и затова през 1964-а не се поколебава да приеме предложението на неизвестен италиански режисьор да се пак в уестърн, но в Европа. Неизвестният (все още!) италианец се оказва Серджо Леоне, който до този момент имал само един филм. Клинт Истууд изпълнява главната роля в неговия уестърн „ЗА ШЕПА ДОЛАРИ” (Per un pugno di dollari, 1964), който пренася сред Дивия Запад историята, разказана от знаменития Акира Куросава в прочутия му филм „Телохранителят” (Yojimbo). Героят на Истууд – „човекът без име” – се подвизава в малко градче, раздирано от кървавата вражда между местните кланове. Съгласявайки се да служи ту на едните, ту на другите, циничният каубой всъщност преследва свои собствени цели. 
Филмът има голям успех не само в Европа, но дори и в САЩ, където първочанално носи $3.5 млн., а впоследствие приходите му достигат $11 млн. А бюджетът, с който е заснет, е повече от скромен – едва $200 хиляди. След време Клинт Истууд споделя, че за изпълнението си е получил едва $15 хиляди хонорар. 
Разбира се, уроците по режисура, които получава от Леоне са неоценими. Освен това италианецът успява да му помогне да разкрие в пълна степен актьорския си талант. И не случайно в последвалите две продължения – „ЗА НЯКОЛКО ДОЛАРА ПОВЕЧЕ” (Per qualche dollaro in più, 1965) и „ДОБРИЯТ, ЛОШИЯТ И ЗЛИЯТ” (Il buono, il brutto, il cattivo, 1966) неговият герой става изключително популярен, а трилогията заема челно място в историята на уестърна.
Последвалото творческо съдружие на Клинт Истууд с американския режисьор Дон Сийгъл се увенчава с поредица майсторски полицейски екшъни за подвизите на безскрупулното ченге Хари Калахан, наричан „Мръсния“ Хари. През 1971г. излиза и едноименният филм „МРЪСНИЯ ХАРИ“ (Dirty Harry).
Впоследствие Клинт Истууд неведнъж говори с признателност и възхищение за Дон Сийгъл като за човек, който винаги знае какво точно иска да прави в киното. „Неговото влияние върху мен се оказа решаващо в смисъл, че ми помогна да си изясня в какви филми искам да участвам и какви – да режисирам сам“, споделя той.

Режисьорският си дебют Клинт Истууд прави точно, когато е на върха на славата си като актьор. Първият му филм „ИЗСВИРИ МИСТИ ЗА МЕН“ (Play Misty for Me, 1971) е реализиран с малък бюджет, но подсказва за потенциала на своя създател. А не след дълго той постига и първия си успех като постановчик с приключенския филм „ДЖОЗИ УЕЛС ИЗВЪН ЗАКОНА” (The Outlaw Josey Wales, 1976). Впоследствие продължава да снима уестърни, полицейски драми, трилъри и дори комедии. Но на практика нито един от неговите филми не се вмества в точно определена жанрова категория. Затова с право е определян като многостранен режисьор. 
„ПТИЦАТА” (Bird, 1988) и „НЕПРОСТИМО” (Unforgiven, 1992) са сред най-силните и лични кинотворби на Клинт Истууд. Първият, който разказва за знаменития саксофонист Чарли Паркър, е израз на пристрастието му към музиката и по-специално към джаза. Впрочем навярно малцина знаят, че самият Истууд е много добър пианист и дори автор на музиката за някои от своите филми, а също така и на документалния филм „Пиано блус“, посветен на историята на блуса, в който участват легендарни джаз пианисти, като Рей Чарлс, Дейв Брубек, Оскар Питърсън и др. „ПТИЦАТА” обаче няма успеха, на който се е надявал неговият създател. Но Истууд, който с право е смятан за непоправим работохолик, съвсем не бил склонен да се предава след първия неуспех.
„Не обичам песимистите – казва той. – Ако нещо не става така, както на теб ти се иска, не се предавай!” – обича да повтаря Клинт и го доказва на практика. 
Само 4 години след „Птицата” излиза „НЕПРОСТИМО” (Unforgiven, 1992), който е номиниран за „Оскар” в девет категории! Това е филмът, за който Истууд получава първите си оскари като режисьор и продуцент.
В образа на главния персонаж той обединява характерни черти от двамата си най-известни екранни герои – Човека без име и Хари Калахан. Не случайно от финалните титри научаваме, че посвещава филма си на Серджо Леоне и Дон Сийгъл. Но въпреки блестящото си превъплъщение, не е удостоен с "Оскар" в категорията най-добър актьор в главна роля, отстъпвайки пред Ал Пачино, на когото най-после връчват отдавна заслуженото отличие за ролята му в "Усещане за жена". 
Сред последвалите заглавия, режисирани от Истууд, се откроява „МОСТОВЕТЕ НА МЕДИСЪН” (The Bridges of Madison County, 1995). Този път за всеобща изненада той изпробва силите си в любовна драма, близка до мелодрамата. Благодарение на изключителното му режисьорско и актьорско майсторство, както и на партньорката му във филма Мерил Стрийп, Истууд за пореден път успява да създаде силно вълнуваща творба, разказваща без сантименталност тъжната и възвишена история на една истинска любов, дошла за съжаление твърде късно.

Умението на Клинт Истууд да визуализира остри драматични сюжети се разкрива най-пълно в криминалната драма „РЕКАТА НА ТАЙНИТЕ” (Mystic River, 2003), дала възможност на Шон Пен и Тим Робинс да блеснат в главната и поддържащата роля и да получат първите оскари в кариерите си.

Специално място в режисьорската му филмография заема документалният филм "ПИАНО БЛУС" (Piano Blues, 2003), посветен на джаза. В него Истууд използва безценни редки исторически кадри, както и интервюта и изпълнения на легендарни музиканти като Пайнтоп Пъркинс и Джей Макшон, а също Дейв Брубек, Марша Бол, Оскар Питърсън, Рей Чарлз и др. Във връзка с този си филм прочутият режисьор споделя: "Блусът винаги е бил част от музикалния ми живот, а пианото има специално място в него, като всичко започна, когато майка ми донесе у дома плочите на Фетс Уолър. Освен това музиката винаги е играла важна роля във филмите ми. Документалният филм за пиано блуса е филм, който е по-пряко свързан със самата музика, отколкото пълнометражните, които съм правил през кариерата си." Това е последната част от 7-серийната документална поредица за блуса, продуцирана от Мартин Скорсезе. Излъчена е по американския тв-канал PBS, а впоследствие излиза и на DVD.  
През 2004-а Истууд спечелва отново след "Непростимо" два „Оскар”-а като режисьор и продуцент с филма си „МОМИЧЕ ЗА МИЛИОНИ” (Million Dollar Baby, 2004) и на 74 години става най-възрастният все още действащ американски режисьор, удостоен с престижното отличие.
Кой би могъл да очаква, че след покоряването на подобен връх, Истууд ще смае света с нова серия от впечатляващи постижения не само на режисьорското, но и на актьорското поприще?! 
Но това наистина се случва само две години по-късно, когато излиза великолепната му дилогия – „ЗНАМЕНАТА НА БАЩИТЕ НИ” (Flags of Our Fathers, 2006) и „ПИСМА ОТ ИВО ДЖИМА” (Letters from Iwo Jima, 2006), която е посветена на Втората световна война.
„Клинт Истууд от десетилетия олицетворява благоприличието и благородството на духа, съдържащи се в неговите филми”, заявява президентът на американската филмова асоциация Дан Гликмън по повод награждаването на актьора с престижната награда на името на Джак Валънти.
През 2008 г. излизат още два превъзходни филма на неуморния майстор. В „ПОДМЯНАТА” (Changeling, 2008) той изкарва най-доброто от актьорския талант на Анджелина Джоли и тя е номинирана за „Оскар” за тази си роля.
А с „ГРАН ТОРИНО“ напомня, че и самият той все още е превъзходен актьор.
С биографичната си драма „НЕСЛОМИМ” (Invictus, 2009), посветена на Нелсън Мандела, пък доказва, че наистина уважава либералните ценности. За ролите си в нея изпълнителните на главните роли Морган Фриймън и Мат Деймън са номинирани за „Оскар“. Мат Деймън играе и в следващия филм „СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА“ (Hereafter, 2010), заснет от 80-годишния тогава режисьор.
Малцина успяват след тази солидна възрастова граница да запазят същото темпо в тази трудна професия. Но Клинт Истууд не само не намалява оборотите, но и като че ли продължава още по-активно да осъществява все по-амбициозни проекти. През 2011 г. снима биографичната драма "ДЖЕЙ ЕДГАР" (J. Edgar, 2011), посветена на Джей Едгар Хувър – дългогодишният шеф на ФБР - с Леонардо ди Каприо в главната роля. А през 2013 г. отново изненадва всички, пренасяйки на екрана известния мюзикъл "МОМЧЕТАТА ОТ ДЖЪРСИ" (Jersey Boys). 
За най-новия му филм "АМЕРИКАНСКИ СНАЙПЕРИСТ" (American Sniper, 2014), излязъл в края на миналата година, вече стана дума в началото. Това е 37-ата кинотворба на Истууд като режисьор. А като актьор е участвал в общо 67 продукции.
Като искрен почитател на таланта на Клинт Истууд не се съмнявам, че ще видим още филми на този изключителен режисьор, чието „второ дихание“ му позволява да работи с темпове, за които могат да му завидят далеч по-млади кинотворци. Не се обезсърчават и многобройните почитатели на актьорския му талант, надявайки се да видят как любимецът им ще грабне и отдавна заслужения „Оскар“ за някое от бъдещите си екранни превъплъщения.

В едно от многобройните си интервюта, дадени преди 5 години във връзка с неговата 80-годишнина, Клинт Истууд определя кои са най-добрите му филми от режисьорска гледна точка. Според него, това са следните 6 заглавия:

• „Джози Уелс: извън закона” (1976) – първият уестърн, създаден от Истууд след участието му във филмите на Леоне;
• „Момиче за милиони” (2004) – разтърсваща драма, в която култовият режисьор си позволява да провокира противниците на евтаназията;
• „Непростимо” (1992) – „Просто се влюбих в този сценарий”, пояснява самият Истууд.
• „Писма от Иво Джима” ( 2006) – част от дилогията на Истууд, посветена на Втората световна война и по специално на японската гледна точка към нея;
• „Птицата” (1988) – превъзходен биографичен филм за човека, от чиято музика Клинт Истууд винаги се е възхищавал;
• „Реката на тайните” (2003) – мистичен трилър за непредсказуемата съдба и за това как понякога всичко се случва по най-лошия сценарий, независимо от нашата добра воля.