Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ХЕМИНГУЕЙ И КИНОТО


14.12.2012  Текст:  Красимир Кастелов

Никол Кидман

   

 

По време на 26-ата Киномания, проведена в София от 8 ноември до 2 декември, гледахме два филма, илюстриращи начините, по които е осъществявана през годините трайната връзка между Ърнест Хемингуей и киното.
СЛЪНЦЕ ИЗГРЯВА“ (1957) е една от многобройните, макар и не най-добрата, от екранизациите по произведения („Фиеста“) на великия писател, а „ХЕМИНГУЕЙ И ГЕЛХОРН“ (2012) е най-новият опит за пренасяне на екрана на неговата собствена биография.

Хемингуей е сред майсторите на перото, към когото киното винаги е проявявало не по-малък интерес, отколкото към неговите книги. Причината е ясна – малцина са творците, чието участие в най-важните световни конфликти на тяхното време е съчетано със също толкова бурен личен живот. Филмът на известния режисьор Филип Кауфман („Хемингуей и Гелхорн“) се фокусира върху една от най-вълнуващите любовни истории на писателя. Страстният роман, последван от 5-годишния брак на писателя с военната кореспондентка Марта Гелхорн, се разгръща на фона на Испанската гражданска война, Съветско-Финландския конфликт, японската окупация на Китай и Втората Световна война.
Показателно е, че както Хемингуей, така и Гелхорн, не са косвени, а преки свидетели и дори на моменти участници в тези събития. Но преди всичко филмът акцентира върху противоборството между двамата, довело в крайна сметка до раздялата им непоследствено след Втората световна война. Впрочем, това е единственият от четирите брака на Хемингуей, разтрогнати не по негова воля. Изпълнителите на главните роли Клайв Оуен и Никол Кидман успяват да разкрият по убедителен начин сложните характери на своите герои и да ни накарат да повярваме в силата на техните чувства.
„Хемингуей и Гелхорн“ получи награда „Еми“ за музика, макар че бе номиниран в общо 13 категории за най-престижното телевизионно отличие - за най-добър тв-филм, режисура (Филип Кауфман), най-добър актьор ( Клайв Оуен), най-добра актриса (Никол Кидман), поддържащ актьор (Дейвид Стратърн), операторско майсторство, монтаж, сценография, костюми, звук, звуков монтаж, грим и визуални ефекти. Телевизионната му премиера у нас бе по HBO на 2 декември.

ЛЕГЕНДАРНИЯТ ЖИВОТ НА ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ“ (реж. Хосе Мария Санчес), заснет 24 години преди „Хемингуей и Гелхорн“, също проследява любовната връзка на писателя на фона на гражданската война в Испания. В този филм главните роли изпълняват Виктор Гарбър и Карин Блек.

Миналата година пак в рамките на Киномания гледахме „ПОЛУНОЩ В ПАРИЖ” на Уди Алън – пленително носталгичен разказ за живота във френската столица през 20-те години на миналия век, сравнен от Хемингуей с безкраен празник.
Образът на писателя в този филм е представен в леко комична светлина от младия американски актьор Кори Стол.

Сред екранните биографии на великия романист, излъчвани и в нашия ефир, се открояват телевизионният мини-сериал „ХЕМИНГУЕЙ“ (1988) със Стейси Кийч в главната роля, за която е удостоен със „Златен глобус“ и „ЛЮБОВ И ВОЙНА“ (1996) с Крис О’Донъл и Сандра Бълок.
През 1988 г. е създаден „Модернистите“ на режисьора Алън Рудолф, който също се докосва до някои аспекти от биографията на Хемингуей, пресъздаден на екрана от Кевин О’Конър.

Номинираният петкратно за наградата „Оскар“ Албърт Фини също се превъплъщава в образа на великия писател в приключенската драма от 2001г. „ХЕМИНГУЕЙ – ЛОВЕЦЪТ НА СМЪРТТА“. Тя е посветена на едно от най-рискованите премеждия на легендарния търсач на опасности, случило се по време на сафари в Кения.

Канадската биографична драма от 2003 г. „ХЕМИНГУЕЙ: ОНОВА ЛЯТО В ПАРИЖ“ (Hemingway vs. Callaghan) пък хвърля светлина върху краткото и сложно приятелство между Ърнест Хемингуей и Морли Калахан през периода 1923-1929 в Торонто и Париж. Двамата се сприятеляват и окуражават взаимно в писането още докато работят за канадския вестник „Стар“. По-късно в Париж се движат в средите на литературни знаменитости като Джеймс Джойс, Франсис Скот Фицджералд и сюрреалиста Андре Масон. Но една случка оставя горчив привкус в техните спомени. Тя е свързана с боксовия им сблъсък, организиран по настояване на Хемингуей.
След самоубийството на Ърнест Хемингуей през 1961 г. вестникът в Торонто, където писателят работи през 20-те години, публикува серия материали за неговите взаимоотношения с канадския му колега, но Калахан отказва котегорично да дава интервюта и да говори за мистериозното им скарване. Все пак, като имаме предвид, че Хемингуей никога не е признавал пораженията, можем да предположим какво действително се е случило на боксовия ринг през онова лято в Париж.

Интересът на киното към личността на Хемингуей напоследък се увеличава още повече. Освен филмът с Клайв Оуен и Никол Кидман, за който говорихме в началото, през тази година е заснета и една италианска продукция, озаглавена „СВЕТЪТ НА ХЕМИНГУЕЙ“, в която ролята на писателя играе неизвестният Рей Лавлок – син на италианка и англичанин.
Междувременно се подготвят още три биографични филма за тази харизматична личност.
През януари започват снимките на „ХЕМИНГУЕЙ И ФУЕНТЕС“ – дълго отлаганият режисьорски проект на известния холивудски актьор Анди Гарсия. Главната роля в него е поверена на носителя на „Оскар“ Антъни Хопкинс, а самият Гарсия възнамерява да влезе в кожата на колоритния капитан на риболовен кораб Грегорио Фуентес, послужил на Хемингуей като прототип за образа на Сантяго в една от емблематичните му творби – „Старецът и морето“. Ролята на четвъртата съпруга на писателя Мери Уелш ще изпълни носителката на „Оскар“ Анет Бенинг. Освен режисьор и актьор, Анди Гарсия е и съсценарист на този проект заедно с племенницата на Хемингуей – Хилъри.
Компанията Gotham Group и продуцентът Кевин Фортуна също планират да екранизират биографията на Хемингуей, пресъздадена в „Папа Хемингуей: лични мемоари” от Арон Хочнър - приятел на писателя през последните 14 години от живота му. В своята книга, публикувана 5 години след неговото самоубийство, Хочнър се опитва да обясни причините за този трагичен край. Той допуска, че Хемингуей се е застрелял, след като е осъзнал, че не би могъл да продължи да живее по начина, който толкова е обичал, но най-главното – защото вече не е бил в състояние да пише...
Парадоксално е, но огромна роля за творческия му упадък изиграва и получената Нобелова награда за литература. Хемингуей говори със завист за Сартър, който намира сили да се откаже от нея: „Аз мисля – Сартър е проумявал, че наградата е проститутка, която може да те съблазни и да те зарази от глупава болест. Аз знаех, че рано или късно ще я получа, а тя ще получи мене. А вие знаете ли коя е тя, тази блудница именувана Слава? Малката сестра на смъртта”.
В публикация по случай 50-годишнината от смъртта на Хемингуей, излязла в „Ню Йорк Таймс“, Арон Хочнър твърди, че дългогодишното следене на писателя от ФБР, също е повлияло върху решението му да сложи край на живота си. Той признава, че искрено съжалява, че подобно на всички други е изтълкувал притесненията на своя приятел просто като проява на параноя.
Известният американски актьор и режисьор Томи Лий Джоунс, носител на „Оскар“ за „Беглецът“, също отдавна мечтае да снима филм по Хемингуей. Той възнамерява да екранизира романа „Острови на течението“, публикуван 9 години след смъртта на неговия автор.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание