Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ХАВИЕР БАРДЕМ – МАРАТОНЕЦЪТ НА ГОЛЯМОТО КИНО


04.06.2011  Текст:  Kastel

награда Оскар

   

Хавиер Бардем за пръв път разбира, че го очаква успех в Холивуд, след като една нощ му позвънил „Бог“ – така испанският актьор нарича Ал Пачино. Талантливият и харизматичен Хавиер не обича да говори за личния си живот с Пенелопа Крус и за новородения си син Лео. Затова пък охотно разказва за киното и за ролите, които му носят ту „Оскар“, ту „Златен глобус“, ту награда от фестивала в Кан. 
Защо успехът го обича толкова много? – това се опитва да изясни кореспондентът на
Newsinfo в интервю със знаменития актьор.

Бардем: Аз произлизам от актьорско семейство. Много обикновено. Но талантливо. Моята майка Пилар е 70-годишна и още се снима в киното. Вече 50 години. Тя е дъщеря на известния актьор Рафаел Бардем и племенница на прочутия режисьор Хуан Антонио Бардем. Не винаги й е било лесно с тази професия. Беше би много тежко да я наблюдавам през дългите периоди на безработица, когато й се предлагаха малко роли, а ние бяхме трима на нейните ръце. Актьорската професия е много сложна, не, тя е просто f***ing трудна (произнося го много емоционално). Аз самият прекрасно разбирам какво означава да изстрадаш всяка роля.

- Излиза, че страстта към актьорството в клана Бардем е наследствена?

Бардем: Именно. Но гордостта и чистото име в професията са за нас са по-важни от възможността да печелим пари. Затова при избора на роли, винаги се ръководим от този принцип. От самото начало на работата си в киното през 1989 г. си наложих правилото да правя прекъсване между снимките. Понякога до 18 месеца. И да набирам сили за следващия проект. Защото киното не е спринт, а маратон. Не си струва да се залавяш с роля, която не ти харесва или не ти подхожда.

- Хавиер, а как се отнасяте, все пак, към парите?

Бардем: Аз нямам нужда от скъпи коли и разкошни къщи. Автомобилът е само средство за придвижване, а къщата - място, където живееш, ядеш, спиш, почиваш. И ако си удовлетворен от живота, то във всяка къща, независимо от нейната цена или разположение, ще ти бъде комфортно. Както казват испанците, ако си домат на зеленчуковия пазар, значи си имаш своя цена. Така че и аз като актьор си имам своя цена. И за работата в киното получавам пари. Но те не са приоритет за мен. Те просто ми позволяват да живея и да храня семейството си.

- Какво беше първото ви впечатление от киното?

Бардем: Помня как с баща ми гледахме „Рарярения бик“. По време на прожекцията го попитах: „Как се казва този боксьор?“ „Сине, той не е истински боксьор, а само актьор“, - отговори баща ми. Тогава си зададох за пръв път въпроса: доколко трябва да се вживее в ролята си един актьор, за да може да бъде толкова правдоподобен? Актьорската професия ми направи изключително впечатление. Прииска ми се да разгадая този феномен.

- Какво е вашето разбиране за добро кино?

Бардем: Неотдавна гледах отново „Кучешки следобед“ с Ал Пачино. И видях на екрана един отличен актьр, невероятен творец, правдив и интересен. Светът ми става по-понятен, когато гледам филми с негово участие. Естествено, хората често казват: „Това е само актьорска игра... нищо общо няма с реалността...“ Но Ал Пачино умее да пресъздава реалността. Нима хубавата книга или картина не ни помагат да погледнем на нещата от живота по нов начин? Когато се докосвам до истинско произведение на изкуството, се чувствам по особен начин, който ми помага да живея.

- Явно имате специално отношение към Ал Пачино?

Бардем: Винаги съм се отнасял с голямо уважение към него. Смятам, че е най-добрият актьор. Беше през 2000г. Помня, че посред нощ у дома в Мадрид звъня телефонът. Прослушвайки обажданията на сутринта, познах гласа на Ал Пачино, който много харесал моята роля във филма „Преди да падне нощта“ (Before Night Falls, реж. Джулиан Шнабъл, бел.ред), в който играх ролята на кубинския поет-хомосексуалист Рейналдо Аренас и за първи път бях номиниран за „Оскар“. Мнението на Пачино обаче е по-важно от всичко.

- Как ви се удава да почувствате толкова тънко своите герои? Дотолкова се вживявате в ролите си, че на екрана просто се сливате със своите персонажи...

Бардем: Работата е там, че актьорът винаги трябва да бъде адвокат на своя герой. Да го разбира, да го защитава, да го оправдава, дори и с нещо да не е съгласен. С други думи – да влезе в неговата кожа. Трябва да умееш да проникнеш в персонажа. Ако това сливане не стане, се получава творчески дисонанс и започват да говорят за теб, че не си никакъв актьор.

- За една от последните си роли във филма „Бютифул“ бяхте отново номинирани за „Оскар“. Колко близък ви е вашият герой Уксбал?

Бардем: Когато започнах да чета сценария, още от първите страници му симпатизирах. Щом стигнах до половината, вече си го представях като личност. А когато приключих с четенето, той ми се присъни и ми каза: „Привет, казвам се Уксбал“. И всичките ми съмнения отпаднаха от само себе си. Вече знаех как точно трябва да го играя...
Моят персонаж има трагична съдба – той е неизлечимо болен баща на две деца, който се подготвя за смъртта. В оставащото му малко време се опитва да ги научи да прощават, да обичат, да разбират. Животът на Уксбал е твърде сложен. Той даже не може да умре спокойно. Мисли за своите деца, опитва се да помага на нелегални имигранти. Той е човек от улицата, с разбито сърце, който обича децата, но не винаги е търпелив с тях. Всички зависят от него. Но и той зависи от всички – този прост, донякъде примитивен, скромен, но с много дълбок вътрешен свят човек. Беше ми интересно да го пресъздам на екрана. Това е достойна роля, която си струва усилията и изстраданите емоции по време на снимките.

- Хавиер, журналистите често се оплакват, че сте прекалено сдържан в общуването си с тях. Защо?

Бардем: Аз не коментирам чрез медиите личния си живот. Отдавна се опитвам да обясня на журналистите, че не искам да бъда прекалено популярен или велик в техните публикации – за това има други желаещи, нито шоумен - това не е моя професия, нито мъж – това си е мой личен живот, вратата към който е затворена за обществеността. Но винаги съм готов да обсъждам и анализирам своите роли, актьорското майсторство, но не и личните човешки качества.
Източник: Newsinfo.com

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)