годишнини

• 
• Add new коментар

Днес навършва 55 години знаменитият актьор, режисьор, продуцент, сценарист и певец Кевин Спейси, когото свързваме с някои от най-ярките американски филми от 90-те години, като „Гленгъри Глен Рос“ (Glengarry Glen Ross) (1992), „Обичайните заподозрени“ (The Usual Suspects, 1995), „Седем“ (Se7en, 1995), „Поверително от Ел Ей“ (L.A. Confidential, 1997) и „Американски прелести“ (American Beauty, 1999).
Бъдещият най-добър актьор на 90-те години (според сп. „Empire“), чието пълно име е Кевин Спейси Фаулър (Kevin Spacey Fowler), е роден на 26 юли 1959 г. в град Саут Ориндж, Ню Джърси (South Orange, New Jersey). Той е третото дете на технически писател и секретарка - има по-големи брат и сестра. Още през детските му години семейството се премества в Южна Калифорния. Расте като труден тийнейджър, изключван заради буйния си нрав от училище. Впоследствие баща му го изпраща във военно училище, от където също е изгонен след участие в сбиване. После завършва гимназията в Чатсуърт, Калифорния, където се дипломира сред първенците на випуска. Именно тогава участва за първи път в театрални постановки и приема моминското име на майка си – Спейси, като свой артистичен псевдоним. В продължение на няколко години се опитва да пробие като комик и през 1979 година постъпва в прочутото висше училище за драма, танц и музика „Джулиард“ (Juilliard School) в Ню Йорк, което обаче не успява да завърши. Но макар и без диплома, през 1981-ва е приет за участие в Шекспировия фестивал в Ню Йорк (New York Shakespeare Festival) и първата му професионална изява на сцената е в „Хенри VI“. Благодарение на бъдещия основател на прочутия нюйоркски „Пъблик тиътър“ (Public Theatre) Джоузеф Пап, който по това време е шеф на New York Shakespeare Festival, попада във висшия театрален свят, дебютирайки на Бродуей в „Духове” на Хенрик Ибсен. През 1986 г. започва работа със своя идол Джак Лемън по пиесата на Юджийн О’Нийл „Дългият път на деня към нощта“ (Long Day's Journey into Night). Дебютира и на телевизионния екран във втория сезон на сериала „Crime Story”.

Пренасочвайки се към киното, продължава да бъде активен и като сценичен актьор. През 1991 г. печели театралния „Оскар“ - наградата „Тони“ (Tony Award) за участието си бродуейската постановка „Lost in Yonkers”.
Пробивът си като филмов актьор прави, благодарение на малки роли под режисурата на Майк Никълс във филмите „Горещо сърце" (Heartburn, 1986) и „Работещо момиче“ (Working Girl, 1988).

Участието в популярния телевизионен сериал „Wiseguy” му носи известност и възможността да пресъздаде на екрана запомнящи се роли на отрицателни персонажи, като зловещия офис мениджър от филма „Гленгъри Глен Рос“ (1992), в който играе редом до Джак Лемън, Ал Пачино, Алън Аркин и Ед Харис, и садистичния холивудски шеф от "Да плуваш с акули" (Swimming with Sharks, 1994). 

Превъплъщението му в демонични образи с невинно излъчване продължава и в два блестящи трилъра - „Обичайните заподозрени“ (The Usual Suspects) на Брайън Сингър и „Седем” (Se7en) на Дейвид Финчър, излезли на екран през 1995 г. За участието си в първия е удостоен с „Оскар“ за поддържаща роля.

През 1996-та се снима заедно със Самюъл Джаксън и Матю Макконъхи във „Време да убиваш“ (A Time to Kill) и под режисурата на Ал Пачино в "Аз, Ричард" (Looking for Richard).

През същата година и самият той дебютира като режисьор с филма „Алигатор албинос“ (Albino Aligator), оценен високо от критиката, но не и от масовата аудитория.

През 1997-ма Кевин Спейси основава продуцентската къща „Trigger Street Productions”. 

Междувременно продължава възходящата линия на кариерата му в киното, благодарение на участията в успешни филми, като „Поверително от Ел Ей“ (L.A. Confidential, 1997) на Къртис Хенсън и „Нощем в градината на доброто и злото“ (Midnight in the Garden of Good and Evil, 1997) на Клинт Истууд.

1999-та е върхова година в развитието му като кинозвезда. За ролята на депресиран баща, преоценяващ цялостното си съществуване, в превъзходната екзистенциална сатирична драма „Американски прелести” (American Beauty), Кевин Спейси получава втория си „Оскар” – този път за най-добър актьор в главна роля.
Филмът, който е дебют в киното на британския театрален режисьор Сам Мендес, получава общо 5 награди "Оскар" - за най-добър филм на 1999-та, най-добър режисьор, най-добър актьор, най-добър оператор и най-добър сценарий.  
Като знак на признание Кевин Спейси получава и звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Макар и да си спечелва статут на международна звезда, през следващите години той не получава роли, отговарящи на огромния му талант. Появява се в не особено ярки филми, като „Предай нататък“ (Pay It Forward, 2000), „Местни новини“ (The Shipping News, 2000), „Кей Пакс“ (K-PAX, 2001), „Съединените Щати на Лиланд“ (The United States of Leland, 2003), „Животът на Дейвид Гейл“ (The Life of David Gale, 2003), „Отвъд морето“ (Beyond the Sea, 2004), „Мъжете, които се взират в кози“ (The Men Who Stare at Goats, 2009), „Казино Джак“ (Casino Jack, 2010), „Предел на риска“ (Margin Call, 2011), „Шефове гадняри“ (Horrible Bosses, 2011), за някои от които го номинират за „Златен глобус“. Обясняват това неочаквано затишие в кариерата му с неговото завръщане към първата голяма любов - театъра. През 2003 г.  Кевин Спейси приема поста изпълнителен директор на лондонския театър „Old Vic”, поставяйки си за цел в продължение на 10 години да разпределя времето си между сцената и екрана. През 2004 г. дебютира и като театрален режисьор на пиесата „Клоака” (Cloaca), а  следващата година играе главната роля в Шекспировия „Ричард Втори”.

Гръмкото му завръщане, макар и на телевизионните екрани, бе през 2013-та, благодарение на нашумелия телевизионен сериал „Къща от карти" (House of Cards) в който изпълнява главната роля.

Личният живот на Кевин Спейси е пълна мистерия. Според не особено достоверни източници, е имал връзки с актрисата Ейприл Уинчъл и със сценаристката Даян Дрейър. Истината обаче e, че никога не е бил женен и няма деца. Това поражда и слухове, че може би крие хомосексуална ориентация, което Спейси дори публично е опровергавал.