Катрин Деньов никога не е обичала празниците, шумните банкети и огромните букети.„Празниците са измислени от продавачите на цветя”, твърди тя, което не означава, че е по-снизходителна към продавачите на брилянти, например. Казват, че единственото цвете, което може да разтопи леденото й сърце е розовата орхидея. Но колкото и да не са й по вкуса тържествените чествания, вчера отново бе във фокуса на вниманието. Защото навърши 70 години, което със сигурност е подходящ повод за ново вглеждане не само в блестящата й артистична кариера, но и в нейния личен живот.
ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА
на френското кино преди 49 години – на премиерата на „Шербургските чадъри”. Зрителите тогава били запленени от нейното ледено очарование. Не случайно малко по-късно Хичкок я сравнява, според мен много сполучливо, с „огън под леда”.
Успехите си като актриса Деньов дължи не толкова на своите външни данни, колкото на неповторимото си умение да разкрива зад външната студенина ярката индивидуалност на героините си. Но животът й винаги е оставал в сянка не само за многобройните й поклонници, но дори и за най-ловките репортери. Малко са пикантните подробности в него, които са станали известни на широката публика. Може би само отношенията й с режисьора Роже Вадим, който преди това открива за киното Бриджит Бардо, са давали повод за не дотам лицеприятни коментари. Когато се запознали, Катрин била едва 17-годишна и се наричала още Дорлеак, а не Деньов (девическата фамилия на нейната майка). Роже Вадим като един истински Пигмалион, превръща стеснителното момиче в уверена в себе си жена. От него тя научава не само тайните на актьорското майсторство, но и на „сладкия живот”, който води артистичната парижка бохема по онова време. Именно този французин от руски произход превръща незабележимата брюнетка Катрин Дорлеак в пленителната блондинка Катрин Деньов.
Роже Вадим обичал страстно своята втора муза след Бардо, но до брак така и не се стига, въпреки раждането на сина им Кристиан през 1963 г. А Катрин така и не успява да блесне в някой от неговите филми.
РАЗКРИВА НЕОБИКНОВЕНИЯ СИ ТАЛАНТ
в мюзикъла „Шербургските чадъри” (1964), режисиран от Жак Деми. Невероятно успешен се оказва и следващият филм на този режисьор с нейно участие - „Госпожиците от Рошфор” (1967). В него Катрин се снима заедно със своята не по-малко известна сестра Франсоаз Дорлеак, която загива при автомобилна катастрофа през същата година.
Деми мечтаел да екранизира „Анна Каренина” с Деньов в главната роля, но проектът му не се реализира. По това време младата и вече прочута актриса се обвързва с модния британски фотограф Дейвид Бейли. Този първи и единствен брак в нейния живот просъществувал формално 7 години. Но още преди официалния си развод Катрин се запознава с Марчело Мастрояни. Двамата участвали във филма „Това се случва само с другите” (1971, реж. Надин Трентинян). Отначало италианският чаровник не бил особено впечатлен от новата си екранна партньорка. „Професионална красавица", била резервираната му оценка за 27-годишната звезда. Той все още преживявал скорошната си раздяла с американката Фей Дънауей. Деньов също била потисната, заради края на връзката й с Франсоа Трюфо, възникнала докато се снимала във филма му „Сирената на Мисисипи” (1969).
ВРЪЗКАТА С МАРЧЕЛО МАСТРОЯНИ
бързо се задълбочава, превръщайки се в бурен роман, продължил няколко години. През това време големият италиански актьор, който бил женен, сновял като луд между Рим и Париж, увещавайки Катрин да се съберат. Тя обаче била непреклонна. Дори и раждането на дъщеря им Киара през 1972г. не променя нищо. Деньов продължавала да се дърпа, въпреки че Мастрояни най-после измолил от жена си обещание, че ще му даде развод. Но след поредния категоричен отказ на французойката, той се завръща посрамен в италианското си семейство.
Дъщеря им Киара днес също е прочута актриса. Започва да се снима още от 8-годишна редом до майка си във филма на Клод Льолуш „Ние двете”. Преди три години тя получи престижна награда за майсторство (еxcellence award) по време на 63-ия международен кинофестивал в Локарно.
Катрин Деньов винаги е обичала да демонстрира своята пълна независимост и не без гордост заявява многократно, че родила и отгледала двете си деца, без да й се е налага да се омъжва, нито пък да прекъсва любимата си работа. Освен това всичките й любовни романи са приключвали по нейно желание, освен един-единствен - този с киното, продължаващ и до днес. Деньов не може да се оплаче от липсата на интересни предложения за нови филми от прочути режисьори. Мнозинството французи пък не престават да я смятат за най-перфектната Мариана - националният символ на Франция. Според тях тя е
ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ВЕЧНАТА ЖЕНСТВЕНОСТ
много повече от други икони на киното, като Мерилин Монро и София Лорен, например.
На въпроса дали е щастлива, Катрин отговаря, че е изпитвала щастие, докато се е снимала в „Шербургските чадъри”, а сега просто обича живота. „Щастието все пак е привилегия на младостта”, уточнява тя.
Мнозина от онези, които са имали щастието да я познават лично, отбелязват великолепното й чувство за хумор. Например за своята популярност като актриса тя казва следното:„Рекламата на парфюми ми донесе повече известност, отколкото всеки от филмите, в които съм се снимала“. Почти със същата иронична интонация се произнася и за интимния си живот: „Най-добрият начин да запазите любовта на мъжете е да не се омъжвате“.
Може би по тази причина Деньов все още е харесвана и обичана от тях. Сред последните й обожатели е италианският бизнесмен Виторио, който също многократно й е предлагал да се оженят. Не е трудно да се досетим, какво му е отговорила актрисата.
Красотата и обаянието на тази жена дори и на сегашната й възраст е загадка не само за околните, но и за нейните партньори. Защото тя винаги е предпочитала да се гримира сама, не допускайки чужди ръце да се докосват до лицето й. Разбира се, полагала е усилия да съхрани онова, което й е дадено от природата, но никога не е правила жертви в името на красотата, нито пък се е лишавала от малките житейски удоволствия. Продължава да пуши (вижте клипа), обожава сладките неща и въпреки това не се подлага на никакви диети. Не допуска дори мисълта за евентуална хирургическа намеса за разкрасяване.
И въпреки че знае добре цената си, Катрин Деньов никога не е демонстрирала самодоволство от постигнатото. „Обичам съвършенството във всичко - в киното и в живота” - казва тя. -„Затова постоянно ми се иска да променям нещата. Дори в последния си ден бих възкликнала: Не, почакайте! Още не съм готова. Всичко, което ми се е случило, е било само генерална репетиция”. Източник: моята статия за Катрин Деньов, излязла във в. „ТВ Сага” на 5 август 2010г.