блокбастър

• 
• Add new коментар

Кои са основните проблеми, свързани с киното, които се задълбочиха през 2011 година? На този въпрос е трудно да се даде кратък отговор, но ще се опитам.
Впечатлението, което, уви, продължава да се налага през последните години, е че хората все повече предпочитат да гледат филми за развлечение и все по-малко възприемат киното като изкуство. Печално е, че тази тенденция се задълбочава напоследък със завръщането в киносалоните на младите зрители. Повечето от тях (не само у нас) очакват да получат от екрана колкото е възможно по-силни усещания от все по-скъпоструващите ефекти, които, естествено, се изпаряват от главите им веднага щом излязат от кинозалите. Именно затова съвременното кино, правено по холивудски рецепти, се стреми да им угоди, засилвайки все повече атрактивната страна за сметка на естетическата си стойност.

В последно време се радваме на касовите успехи на отделни български филми, но вероятно малцина се замислят за бъдещето на ДРУГОТО КИНО в България, което е смятано за „трудно“ и което е ориентирано към по-сложно устроената, мислеща част от аудиторията.
Статистиката сочи, че то губи с всеки изминал ден своята публика не само у нас, но и почти навсякъде по света. Малкото почитатели, които са му останали верни, продължават да го следят, благодарение на Интернет, но това вече не е акт на колективно преживяване, а естетическо удоволствие, получавано в самота.
Някои са склонни да упрекват ценителите на стойностното кино, че разчитат на Интернет, но дали се замислят, че те просто нямат друг избор. В България „другото кино“ е буквално изтикано от големия (а и от телевизионния) екран. А и онези отделни стойностни заглавия, които почти напук все още излизат и в родните киносалони, преминават почти без реклама и бързо-бързо биват измествани от примитивните блокбастъри – не само холивудско, но вече и родно производство.
Ако не беше София Филм Фест нямаше да можем да видим на голям екран нищо от постиженията на киното в Азия, Латинска Америка, Африка. А в тези части на света се правят великолепни филми, повечето от които са непознати не само на широката публика, но дори и на повечето от изкушените киномани.

Но в същото време спада интересът към стойностното българско и световно кино, ако се съди по данните на родния боксофис. Така например, най-добрият български филм през годината "ПОДСЛОН" (реж. Драгомир Шолев), спечелил главните награди на 15-ия София Филм Фест и на Българската филмова академия, а също - отличията за най-добър дебют от фестивала на киното от Югоизточна Европа в Лос Анджелис и за най-добър европейски филм от 13-я Фестивал на европейското кино в Есон (Франция), се задържа на екран у нас едва 6 седмици, през които бе гледан само от 4698 зрители и донесе нищожните приходи от 29 623 лева.
Удивително скромни са и резултатите от разпространението у нас на филми, получили световно признание, като "РЕЧТА НА КРАЛЯ" (28 893 зрители и 200 476 лв.), "ДЪРВОТО НА ЖИВОТА" (16 978 зрители и 123 277 лв.), "ПОЛУНОЩ В ПАРИЖ" (14 496 зрители и 103 759 лв.), "КОЖАТА, В КОЯТО ЖИВЕЯ"  (6593 зрители и 43 418 лв.) и др.
Колкото и да ми е неприятно, все пак съм принуден да призная, че тази данни недвусмислено говорят за разширяването на пропастта между касовото и стойностното или другото кино, както го наричам аз. Това е тенденция, която води към постепенното изчезване от широкия екран на мислещите, оригинални арт филми и окончателния триумф на развлекателните, пуканкови продукции. Затова все по-редки ще бъдат случаите, в които българският кинорепертоар ще дава право на избор между касовото и стойностното кино.