Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

КАКВО КАЗВАТ КАРТИТЕ ТАРО ЗА БЪДЕЩЕТО НА КАМЕН КАЛЕВ? (интервю с режисьора на „Източни пиеси“)


25.03.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Туре Линдхарт

   

Камен Калев бе член на журито на 15-ия София Филм Фест. Веднага след края на фестивала, той се съгласи да си поговорим за новия му филм и за перспективите пред авторското кино.
- За втори път след кинофестивала в Токио участваш в жури. Как ти се отрази гледането на толкова много кино след работата по монтажа на новия ти филм?
- Ами всъщност това ми помага да изляза малко от него и дори си мисля, че не би било лошо да имах тази възможност още в процеса на монтиране, което разбира се е лукс, който не мога да си позволя. Имам предвид, че би ми се искало да имах повече време за монтаж, да речем пет-шест месеца. В крайна сметка разполагахме с около три месеца и половина, но всъщност за същинската, творческа част от работата имах едва месец и нещо. Това я направи по-напрегната, отколкото очаквах, но датските монтажисти Оса Мосберг и Микел Нилсън са големи професионалисти, с голям опит. Мосберг, която е шведка по произход, е работила върху„Антихрист“ на Ларс фон Триер, а Нилсън е монтажист на „Реконструкция” на Кристофер Бое, спечелил „Златна камера” в Кан преди няколко години.
- Как се добра до тях – по твоя инициатива или това бе решение на чуждестранните копродуценти на филма ти?
- Изцяло по мое желание, разбира се. Единственият начин да се ориентирам сред многобройните професионалисти в тази сфера, бяха филмите, които в последно време са ми харесали – „Антихрист“ на Ларс фон Триер, „Пророк“ на Жак Одиар, „Аквариум“ на Андреа Арнолд и др. Въпреки напрежението, монтажът в Копенхаген заедно с Оса и Микел, ме обогати много като опит и нови идеи.
- Доста се изговори около участието на Летисия Каста във филма ти, но за мен е изненада, че си успял да ангажираш и такава култова фигура в световното кино, като Алехандро Ходоровски, създателят на „Свещената планина“, Къртицата“ и др.
Това влизаше ли в първоначалния ти замисъл или в процеса на снимките реши да го привлечеш?

- Не, предварително бях мислил по този въпрос. Защото съм голям фен на неговото творчество. Но историята, свързана с участието му във филма, е доста забавна. На кинофестивала в Токио, запознавайки се с Алехандро Гонсалес Иняриту, който тогава бе председател на журито, му казах че освен него много харесвам още един мексикански режисьор. Имах предвид Алехандро Ходоровски. Иняриту ми каза, че всъщност той е чилиец по произход, но е работил в Мексико. И добави, че дори мога да го намеря в Париж, където живее от 30 години и се занимава с гледане на карти таро в едно кафене. Бях много приятно изненадан, защото дори не знаех, че е още жив.
Затова първото нещо, което направих, когато отново отидох в Париж, бе да потърся Алехандро Ходоровски. Не е толкова лесно човек да се добере до него, защото са твърде много желаещите да им гледа на таро. В крайна сметка срещата с Ходоровски намери важно място в сценария на „Островът“, който започва именно със сцената, в която тази митична личност гледа на карти таро в едно парижко кафене. Трудно обаче го убедих да участва, защото вече не му се занимава с кино, но в крайна сметка успях и в самия край на продължилия около осем седмици снимачен период, заснехме сцената с него, която иначе е първа във филма.
За мен бе много важно Ходоровски да играе себе си точно в същото кафене и на същото място, където хората са свикнали да го виждат. Слава богу – така и стана! Затова в определен смисъл Алехандро Ходоровски се превърна в кръстник на филма.
- А той гледа ли ти все пак на таро и какво ти предсказа?
- Да, гледа ми.
- Лицето ти светна, щом заговорихме за това, което ме кара да си мисля, че те е обнадеждил. Така ли е?
- Да, в неговия си неподражаем стил той ми каза доста интересни неща. Излязоха три карти – първата бе справедливост, втората трансформация, тоест че искам да променя нещо чрез идеята за справедливост и третата карта, която предизвика и неговото любопитство да разбере какво толкова ми се иска да трансформирам – беше светът. Тогава той се засмя и ми каза да не се притеснявам, защото светът така или иначе се променя...
- Казват, че правенето на втори филм след като първият е имал успех, винаги е голямо изпитание за един режисьор, поради всеобщите очаквания за нещо по-добро. Изпитваш ли притеснения в тази връзка?
- Ами няма как да не изпитвам и те навярно се отразяват по някакъв начин върху филма. Но това, което ме спасява, е заложеното в него, което е по-важно от евентуалния му успех или неуспех. Знам, че много хора са вторачили погледи към филма, от което зависи неговото послание. Едно е, ако попадне в селекцията на предстоящия кинофестивал в Кан, а друго – ако не влезе в нея. Ще му бъде далеч по-трудно да стигне до зрителите. И затова изпитвам известно притеснение...
- Как си обясняваш интереса във Франция към новия ти филм? Сп. „Кайе дю синема“ дори го нареди сред най-очакваните през тази година, заедно с новите проекти на Спилбърг, Скорсезе, Кроненбърг и др.
- Ами може би с това, че те много харесаха „Източни пиеси“. Френската критика му даде високи оценки. Макар и да нямаше голям зрителски успех, филмът бе добре разпространен във Франция, където сега излиза и на ДВД. Представяйки го, „Кайе дю синема“ дори пусна едно интервю на три страници, което е рядкост за това списание.
- Кой е твоят най-голям съдник. Има ли човек, на чието мнение много държиш и с когото се съобразяваш каквото и да правиш?
- За мен това е Стефан Пирьов, с когото сме заедно още от детството си в Бургас. В моментите, в които съм склонен да се откажа от нещо, той ми подсказва, че има още какво да се направи, че не бива да се отпускам и да правя компромиси, отклонявайки се с неща, които не са важни за основната идея на филма.
Освен копродуцент на „Островът“ чрез Waterfront Film, Стефан Пирьов е и най-близкият ми артистичен сътрудник в процеса на работата.
- Големият успех на „Подслон“, „Стъпки в пясъка“ и „Правилата на ергенския живот“ на 15-ия София Филм Фест доказа отново безспорния факт, че има пробуждане в българското кино. Какво мислиш в тази връзка? Как ще се развият нещата по-нататък?
- В България това пробуждане не е свързано с някаква тенденция, с определена група кинематографисти, споделяща сходни творчески принципи и идеи, както е в Румъния или Турция, например. А също и в Иран. Тук всеки от тези творци, имащи потенциал да се развият и да се съизмерват със световното равнище, работи индивидуално.
Според мен, малко от онова, което се говори в тази връзка, е истинско и полезно.
Разбира се, хубаво е да се поощрява новото, да се говори за тези творци, да не се спира енергията, която напира, но за мен е изключително важно да има задълбочена творческа критика. Трябва вече да се изхожда от по-строги критерии при оценяването на новото в българското кино, което засега става само на международната сцена. Но още са рядкост родните заглавия, появяващи се на тази сцена и особено тези, привличащи вниманието на сериозната критика, която си служи с реални и задълбочени критерии при оценяването им. За съжаление, у нас традицията на това по-задълбочено вникване е прекъсната.
Още сме на етапа, на който хората са доволни от факта, че българското кино е живо, което съвсем не е достатъчно.
- Хареса ми онова, което каза на пресконференцията с журито на 15-ия София Филм Фест за твоя критерий при оценяването на един филм...
- За мен е най-важно, след като гледам един филм да се почувствам по някакъв начин различно. Излизайки от прожекцията да ми се струва, че стъпвам върху друга земя вследствие на преживяването, което съм изпитал.
- Какво ти е мнението за филми, като турския „Мед“ и тайландския „Чичо Буунме си спомня своите няколко живота“, спечелили най-големите награди на Берлинале и в Кан? Това опит на фестивалните журита да лансират нови тенденции ли е или наистина става въпрос за изключително добро кино?
- За „Мед“ не бих казал, който макар и да е добре направен, не казва по нов начин нещо принципно ново. Сещам се за „Антихрист“, който въпреки противоречивите оценки, които получи, определено е нещо принципно ново, каквото не сме гледали до момента. И това се случва всеки път с Ларс фон Триер. Когато отиваш да гледаш негов филм, очакваш че ще видиш нещо различно, каквото не си виждал никога преди това.
- Отишло ли си е времето на монументалните екранизации от типа на „Гепардът“, „Тенекиеният барабан“, „Двадесети век“, които се опитваха да осмислят историята и мястото на човека в нея? Има ли бъдеще това кино или то принадлежи на филмите от типа на „Мед“ и „Чичо Буунме..“?
- Това ново кино, което се задава или поне филмите, които на мен ми правят силно впечатление, успяват да дават оригинални трактовки на вече познати проблеми. Това, което е интересно, според мен, е да се покаже със средствата на киното тази ускорена и радикална трансформация, която се случва с човешките индивиди под влияние на новите възможности за свързване помежду им. Големите обществени промени изискват други визии и други подходи в правенето на авторски филми. Ако това не стане, киното, което има претенцията да е нещо повече от развлечение, ще отстъпи пред настъплението на комерсиалното изкуство.
- Ще бъде ли завършен новият ти филм преди кинофестивала в Кан?
- Да, надявам се, че през април ще мога да го предложа на селекционната комисия на фестивала.
- Пожелавам ти успех!

                                                                                      Интервюто взе Красимир Кастелов
 



Коментари (4)


Коментари

rado (непотвърден)
Wednesday, Oct 12, 2011

Това, което е интересно, според мен, е да се покаже със средствата на киното тази ускорена и радикална трансформация, която се случва с човешките индивиди под влияние на новите възможности за свързване помежду им

"demonlover"


Mario Tomchev (непотвърден)
Saturday, Mar 26, 2011

Стискаме палци за Кан. И октомври да идва по-бързо.


alexander (непотвърден)
Friday, Mar 25, 2011

Чудесно интервю - вдъхновяващо и обадеждаващо. Силно се надявам новият филм да ме докосне така, както успя Източни пиеси.


аз (непотвърден)
Friday, Mar 25, 2011

страхотно интервю, много благодаря за което.
Силно се надявам филмът да влезе в Кан


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание