Не казвай сбогом

• 
• Add new коментар

Традиционно бедният и еднообразен кинорепертоар у нас и тази година не прави изключение. Вече навлиза в своята най-комерсиална част, съставена от американски блокбъстъри, която няма с какво да привлече малкото зрители, които все още ходят на кино с надеждата да гледат изкуство.
И все пак, през първите три месеца имахме възможност да видим на големия екран няколко респектиращи филма. Имам предвид „Вълкът от Уолстрийт“ на Мартин Скорсезе, „Американска схема“ на Дейвид О. Ръсел, „Истинският Люин Дейвис“ на братя Коен, „Преди полунощ“ на Ричард Линклейтър, „Тя“ на Спайк Джоунс, „Нимфоманка“ на Ларс фон Триер и „Ной“ на Дарън Аронофски. От тях само „Вълкът от Уолстрийт“ и „Ной“ привлякоха вниманието на публиката – първият бе гледан от 115 937 зрители за 12 седмици, а вторият – от почти 100 хиляди досега - само за две седмици. Странно, че "Нимфоманка" не оправдава очакванията за голям зрителски интерес. През първите 6 седмици от разпространението си е посетен едва от 6035 зрители по данни на kino.dir.bg.
Всички останали филми просто преминаха незабелязано по три причини – липса на реклама, ограничено разпространение (малък брой екрани) и неразвитост на естетическите вкусове у любителите на пуканковото кино, които са преобладаващата част от хората, посещаващи киносалоните в България.
Така беше и миналата година, когато най-стойностният филм, излязъл в киномрежата - „Любов“ (Amour) на Михаел Ханеке - имаше само 1877 посещения. (Вижте класацията ми на десетте най-добри филма от репертоара на кината през 2013 г.)

КАКВО ИНТЕРЕСНО ПРЕДСТОИ ДА ВИДИМ
В КИНАТА ДО КРАЯ НА 2014-а?

Април

„ПОСЛЕДЕН КВАРТЕТ“ (A Late Quartet) – реж. Ярон Зилберман.
Този деликатен и затрогващ филм, според авторитетното мнение на Янко Терзиев, не трябва да се пропуска по няколко причини:
първо, заради едно от последните брилянтни превъплъщения на отишлия си без време Филип Сиймур Хофман;
второ, заради възможността да се уверим в широтата на актьорския диапазон на превъзходния Кристофър Уокън,
и трето, заради страстното преклонение към музиката на Бетовен, намерило пълноценно екранно изражение, благодарение на вдъхновената режисура на родения в Израел Ярон Зилберман. Но ако не побързате, е напълно възможно да го изпуснете, защото едва ли ще се задържи още дълго на екраните в столичните Дом на киното, Одеон и Еurocinema.

„ПРЕВЪЗХОДСТВО“ (Transcendence) – реж. Уоли Пфайстър (Wally Pfister). 

За мен лично, големите очаквания към този филм са свързани най-вече с това, че е режисьорски дебют на един от големите съвременни оператори, спечелил заслужено „Оскар“ за работата си по заснемането на превъзходния фантастичен филм „Генезис” (реж. Кристофър Нолан).
Силно се надявам и изпълняващият главната роля Джони Деп да ме изненада най-после с нещо след разочароващите му напоследък превъплъщения в цяла поредица свръхскъпи блокбъстъри.
Съжетът също е обещаващ. Във фокуса на повествованието е виден изследовател на изкуствения интелект, посветил се на създаването на суперкомпютър, обединяващ в едно целия спектър на човешките знания и емоции. Само че твърде спорните му експерименти предизвикват недоволството на радикална анти-технологична групировка, която прави всичко възможно, за да му попречи да осъществи амбициозния си замисъл.

Май

„РАЙ: НАДЕЖДА“ (Paradies: Hoffnung) – реж. Улрих Зайдл.

Последният филм от трилогията „Рай“ на втория най-прочут австрийски режисьор след Михаел Ханеке е откровен до болка разказ за първата тинейджърска любов, която е в състояние да преодолее всички (обективни и субективни) препятствия по пътя си. Бившият документалист Зайдл, който отдавна си е спечелил име на задълбочен анализатор на остросоциални теми и яростен критик на съвременното обществено устройство, неочаквано се изявява като проникновен майстор, успяващ да покаже чрез средствата на киното, най-трудно изразимите човешки изживявания - „любов“, „вяра“, „надежда“.
Малко се съмнявам дали наистина филмът му ще излезе в кината, както е планирано, но е повече от сигурно, че няма начин да се задържи дълго, притиснат от настъпващите блокбъстъри.

Юли

„ПЪТЯТ НА ЮПИТЕР“ (Jupiter Ascending) – режисьори Лана и Анди Уашовски.
Създателите на „Матрицата“ и „Облакът Атлас“ се завръщат с нов блокбъстър, с потенциал за огромен касов успех. Този път те разказват една научно-фантастична приказка за ... Пепеляшка. По-точно, за света на бъдещето, в който живеят генно-модифицировани хора, и една руска девойка, която цял живот чисти туалетни, докато не узнава, че нейната ДНК почти не се отличава от ДНК-то на някоя си Вселенска кралица... Трейлърът на този филм вдъхва надежди, но пък синопсисът му може да накара всеки по-изкушен зрител да се стъписа. Любопитен е кастингът, който прави впечатление със своята разнородност. Редом до Мила Кунис, Чанинг Тейтъм и Шон Бийн ще видим не кой да е а ... режисьора Тери Гилиъм.

Август

„ГРАД НА ГРЕХА: ЖЕНА, ЗА КОЯТО ДА УБИВАШ“ (Sin City: A Dame to Kill For) – режисьори: Робърт Родригес и Франк Милър.
Този филм е продължение на излезлия преди девет години у нас „Sin City: Град на греха“, посетен тогава едва от двайсетина хиляди зрители, независимо от визуалното си съвършенство. Причината бе вероятно в това, че нашата публика не можа да оцени по достойнство новаторското постижение на създателите на криминалния кинокомикс, които се бяха опитали чрез условното графично представяне на героите да взривят отвътре традиционните представи за персонажите от комиксите, а и за самото действие в тях.
Втората част, която предстои да видим това лято, е заснета по мотиви от графичните романи на Франк Милър „Дамата, за която да убиваш“ (A Dame to Kill For) и „Просто още една съботна нощ“ (Just another saturday night). Главната роля първоначално е била предложена на Джони Деп, който я отказва, заради претоварения си работен график. Впоследствие е поканен Джоузеф Гордън-Левит, който приема, независимо от примамливите (във финансово отношение) предложения за участие в блокбъстъри като „Пазители на Галактиката“ и „Годзила“.
През годините между излизането на първия и началото на снимките на втория филм си отидоха от този свят Британи Мърфи и Майкъл Кларк Дънкан, което принуди Робърт Родригес да търси други актьори. А и заради бременността на Девон Аоки, му се наложи да вземе за ролята й на Михо (Miho) Джейми Чунг. Джеръми Пивен пък е избран да замести Майкъл Медсън. Сред новите звездни имена, открояващи се в кастинга на продължението, безспорно са Ева Грийн, Джуно Темпъл и Джаузеф Гордън – Левит. Отново ще видим Брус Уилис, Мики Рурк, Джесика Алба и др.

Септември

„МОМЧЕТАТА ОТ ДЖЪРСИ“ (Jersey Boys) – реж. Клинт Истууд.
84-годишният легендарен американски актьор и режисьор Клинт Истууд този път се е заел с екранизацията на един от най-успешните (през последните години) мюзикъли на Бродуей. Напоследък интересът към този жанр като че ли намалява, но е напълно възможно да се възроди отново благодарение на майстор като Истууд. Впрочем, филмът навярно ще отразява по някакъв начин носталгията му по времето на неговата младост (60-те години на миналия век), както и преклонението му към музиката на легендарната група „The Four Seasons“, превърнала се в символ на цяло поколение. В главните роли ще видим Кристофър Уокън, Фрея Тингли, Франческа Истууд, Майк Дойл и др.

Октомври

„НЕ КАЗВАЙ СБОГОМ“ (Gone Girl) – реж. Дейвид Финчър.
Излишно е да казвам, че изгарям от желание да гледам всеки нов филм на създателя на „Седем“, „Боен клуб“ и „Социалната мрежа“. Този път също се надявам да не ме разочарова, още повече, че новата му творба е в жанра, който най-добре владее – трилъра.
За главната роля е избрал Бен Афлек, а негова партньорка във филма е 35-годишната английска актриса Розамунд Пайк. Сюжетът се заплита около нейното изчезване навръх юбилейното честване на петата годишнина от съвместния им живот. Процесът на издирването й ще ни направи свидетели на серия нелицеприятни тайни, които постепенно излизат наяве.

„СЪДИЯТА“ (The Judge) – реж. Дейвид Добкин.

Въпреки че името на режисьора не ми говори почти нищо, все пак съм склонен да очаквам изненади от този филм, заради респектиращия му актьорски състав (Робърт Дауни-мл., Вера Фармига, Лейтън Мистър, Робърт Дювал, Винсент Д'Онофрио, Били Боб Торнтън и др.).
Според предварителната информация действието в него балансира по тънката граница между драмата и комедията. Става въпрос за успешен адвокат, който пристига в малък, затънтен град за погребението на майка си и открива че баща му, който е съдия, е обвинен в убийство. На места филмът се доближава до атмосферата на трилъра, но главното с което се откроява са именно ярките роли, изпълнени от любими американски актьори.

Ноември

„ИНТЕРСТЕЛАР“ (Interstellar) – реж. Кристофър Нолан.
Очакванията ми за този филм са най-големи, не само защото неговият режисьор е създателят на „Мементо“, „Генезис“ и „Черният рицар“, а и защото ще ми даде възможност да видя на екрана отново развихрилия се напоследък Матю Макконъхи. Той изпълнява главната роля в тази научно-фантастична история за пътешествията на група изследователи, които се възползват от наскоро открит пространствено-времеви тунел, за да преодолеят ограниченията, възпрепятстващи преодоляването на огромни пространства във вселената. Сред партньорите на Макконъхи личат имената на още цяла плеяда звезди от неговия ранг като Ан Хатауей, Джесика Частейн, Майкъл Кейн, Кейси Афлек, Джон Литгоу, Елън Бърстийн и др.
Както обикновено сценарият е съвместно дело на Нолан и неговия брат Джонатан Нолан. 

Декември

„EXODUS“ - реж. Ридли Скот
Още една холивудска суперпродукция на библейска тема след „Ной“. Режисьорът е не кой да е, а Ридли Скот. Любопитно ще е да оценим неговата работа на фона на постигнатото от Дарън Аронофски. Този път вниманието е насочено към невероятните перипетии от живота на Мойсей, който успява да изведе евреите от Египет. На екрана ще оживее познатата ни от Библията история за преминаването на израелския народ през пустинята Синай и опитите на предвождащия ги Мойсей да ги заведе до Обетованата земя.
Крисчън Бейл, който изпълнява главната роля, вероятно ще си съперничи догодина за наградата „Оскар“ с Ръсел Кроу, пресъздал впечатляващо образа на Ной в едноименния филм. Останалият актьорски състав на филма на Ридли Скот е попълнен от не по-малко известни холивудски звезди като Аарон Пол, Бен Кингсли, Сигурни Уивър, Джон Туртуро и др.

--------------------------------------

За съжаление, най-вероятно няма да видим в кината у нас, следните филми, които са очаквани с нетърпение от доста време:

Биографичната драма „IMITATION GAME“, посветена на Алън Тюринг – великият британски математик и и криптолог, успял да разбие кода на немската „Енигма“ и по този начин да ускори победата над хитлеристка Германия. Любопитно е и как се е справил с главната роля блестящият Бенедикт Къмбърбач, нашумял с ролята си на Шерлок Холмс от едноименния сериал, а също и на Джулиан Асандж от излезлия неотдавна филм за основателя на Уикилийкс „Петата власт“.

„НУЛЕВАТА ТЕОРЕМА“ (The Zero Theorem) приковава вниманието най-вече с това, че неговият създател Тери Гилиъм се завръща към идеите и мотивите, застъпени в неговия шедьовър „Бразилия“. А главната роля изпълнява Кристоф Валц. 

„SNOWPIERCER“ е англоезичен дебют на корейския режисьор Бонг Джун-хо, получил международна известност с филмите си „Възпоменания за едно убийство“ (Salinui chueok, 2003) и „Майка“ (Madeo, 2009).
Новият му филм е социално-фантастичен есшън, представящ недалечното бъдеще, когато в резултат на техногенна катастрофа цялата земя е скована от ледове. Животът продължава само в гигантски влак, който се носи без да спира по трансевразийска железопътна магистрала. В челните му вагони живее управляващият елит, а в останалите — обикновените хора, превърнати в роби. Животът в опашката на влака напомня този в концлагер — болести, нищета, жестокости от страна на надзирателите. Но именно измежду тези, влачещи скотско съществование хора, се възправя човек, способен да възстанови справедливостта. Обаче всяка благородна идея си има и своята тъмна страна, така както всяка революция изяжда своите деца. Главните роли изпълняват Клис Евънс, Джон Хърт, Тилда Суинтън, Ед Харис, Джейми Бел, Юън Бремнър, Алисън Пил и др.

„HUNDRED-FOOT JOURNEY“ e новият филм на шведския режисьор Ласе Халстрьом, който отдавна прави успешни англоезични продукции, по-известните сред които са: „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, „Правилата на живота“, „Местни новини“, „Неизживян живот“ и представеният миналата година у нас „Риболов в пустинята“. Този път той се е заел с екранизирането на романа-бестселър на Richard C. Morais „The Hundred-Foot Journey“, а продуцентите са Стивън Спилбърг и Опра Уинфри.
Главните роли изпълняват: Хелън Мирън, Роън Чанд, Шарлот ЛеБон, Маниш Дайал и др.

„ЮНОШЕСТВО“ (Boyhood) – реж. Ричард Линклейтър.
Може би най-големият пропуск в родния кинорепертоар е именно тази драма на Ричард Линклейтър, която е била сред най-доброто, показано в рамките на основната конкурсна програма на последния кинофестивал в Берлин. И не случайно получи „Сребърна мечка“ за режисура.
Филмът проследява живота на младо момче и промените в ежедневието и характера му в периода от 2001-ва до 2012-та година. По-голямата част от продукцията е съставена от заснетите през годините кадри с основния персонаж Елар Салмон, представен на екрана от дебютанта Елар Колтрейн. Любопитно е, че той е влизал в ролята си за няколко седмици през всяка година (от 2002-а до днес), за да може да се постигне исканото от режисьора реалистично въздействие на филма.
Сред другите изпълнители се откроява Итън Хоук, който играе в повечето от филмите на Ричард Линклейтър, както и Патриша Аркет, Тамара Джолейн, Ник Краус, Джордан Хауард, Иви Томпсън, Мегън Дивайн и др.

„MARS TO THE STARS“ - реж. Дейвид Кроненбърг
Самият режисьор смята своя нов филм за "остра сатира срещу Холивуд и обществото, вманиачено по знаменитостите". Иначе във фокуса на повествованието са: психотерапевт, натрупал състояние от бестселърите си, посветени на самоусъвършенстването,  неговата жена, дъщерята, която е излязла току-що от психиатрията, където е била вкарана за палеж, 13-годишен наркоман, неуспяла актриса с идея-фикс да се снима във филма, направил майка й знаменита в средата на 60-те и младеж, мечтаещ да стане актьор, но междувременно работещ като шофьор в Холивуд. Адски коктейл, който само Кроненбърг може да забърка така, че да избухне красиво.

Разбира се, не може и да мечтаем за появата в националната киномрежа дори само на няколко от заглавията, които бяха представени в рамките на проведения наскоро 18-и София Филм Фест. Печалната истина е, че вече няма публика за подобни филми у нас, благодарение на продължаващата повече от две десетилетия разпространителска политика на бойкот спрямо арт филмите – родни и чуждестранни. Сред основните причини за слабата посещаемост на този тип кино е и несъразмерно високата цена на билетите за българския стандарт на живот.