кинофестивал

• 
• Add new коментар

Огромният успех на дебютния филм на Камен Калев в Токио навярно е зарадвал мнозина българи, за които не е безразлично какво е състоянието на нашето кино. Най-после се намери и у нас един режисьор с нормални сетива за ставащото наоколо, който да го заснеме напълно искрено и честно, без никакво притворство и фалш. При това без държавна субсидия, но с много, много хъс и отговорност към своя герой – художника-дърворезбар Христо. Защото няма какво да се лъжем – без него едва ли би се получил толкова силен филм. Жалко е наистина, че такива хора си отиват толкова рано. Чест му прави обаче на Камен Калев, че оценява значението на Христо за филма и дори малко омаловажа своите заслуги. Вижте как отговаря на въпроса дали е очаквал такъв успех на филма „Източни пиеси” в едно интервю на Йорданка Ингилизова, негова съгражданка от Бургас:
„Първо, какво е успехът? Ние нямаме идея какво ще стане с публиката, дали ще го оцени и какво въобще ще бъде занапред. Дали ще има голяма посещаемост, това тепърва предстои да бъде видяно. Добре го приемат критици и фестивалци. Защо – с присъствието на Ицо, така си го обяснявам.
Той е центърът, той е сърцето на филма и той вълнува, защото е истински. По някакъв начин и ние сме останали отворени и достатъчно неутрални, за да поддържаме драматургията, чисто измислената структура на филма, върху която той да може да бъде видян. Ицо играе себе си, своята си борба.
И затова вълнува, защото убеждава. Затова хората се разплакват, когато го видят, съчувстват на такъв човек. Но не става мелодраматично, просто е силен персонаж. Филмът е актуален, обсъжда неща от днешно време, в които сме замесени всички ние – не само в София, в Бургас, в България, а изобщо хората. По някакъв начин простичък, можеш да се докоснеш до нещата. Няма много окраски, няма много ефекти, но въздейства.”

Това е - по-добре не би могло да се каже. Ясно е, че филмът въздейства със своята искреност, но само на тези, чиито сетива още не са закърнели от тоталното чалга облъчване. Големият въпрос сега е дали родната публика ще реагира адекватно или за пореден път ще се задейства нашенският стереотип да омаловажаваме сериозните си постижения. Засега не съм голям оптимист, защото след първата седмица от разпространението му по нашите екрани „Източни пиеси” е бил гледан едва от 1843 зрители, а тъпият американски трилър „Ледена смърт” е привлякъл пет пъти повече публика. Не се съмнявам, че най-новото премиерно заглавие – анимацията "Облачно, с кюфтета" ще има още по-голям зрителски успех, което е жалко, наистина.

Но да се върнем към кинофестивала в Токио, където филмът на Камен Калев бе оценен по достойнство и получи три от петте отличия - Главната награда "Сакура гран-при", за която претендираха 15 филма, селекционирани от близо 800 заглавия от 81 страни на света, наградата за най-добър режисьор в лицето на Камен Калев плюс наградата за най-добър актьор, присъдена посмъртно на Христо Христов, починал малко след снимките на филма.
Специалната награда на журито бе дадена на еквадорския режисьор Себастиан Кордеро за колумбийско-мексиканската продукция „Rabia”, а за най-добра актриса бе обявена Julie Gayet, изпълнила главната роля във френския филм „Huit fois debout” (Eight Times Up).