Кен Лоуч

• 
• Add new коментар

Популярна реплика от фестивалния фолклор гласи: „Няма фестивал без изненади!“. 52-рото издание на международния кинофестивал в Карлови Вари (30 юни – 8 юли 2017) не направи изключение.

Първата изненада бе, че домакините бяха включили в основния конкурс от 12 заглавия само един свой филм - костюмната приказка за средновековни рицари „МАЛКИЯТ КРЪСТОНОСЕЦ“ (Krizácek) на ВАЦЛАВ КАДЪРНКА (Václav Kadrnka).

И във втория си филм (след „Осемдесет писма“, 2011) режисьорът остава верен на стила си за естетски кинематографичен разказ. Но макар и направен умело, с безспорно професионално майсторство, неговият филм очевидно не бе реална конкуренция на някои от останалите заглавия, които без да отстъпват в художествено отношение, засягат много по-съществени и актуални теми от дневния ред на обществото. Затова решението на международното жури да присъди голямата награда „Кристален глобус“ тъкмо на този домакински филм, изненада всички. Чешки филм печели за първи път от 15 години престижното отличие в основния конкурс на Карлови Вари. За последно там бе трумфирал през 2002 г. Петер Зеленка с филма си "Годината на дявола" (Rok dábla). 

Специалната награда (втора по важност) за босненската драма „МЪЖЕТЕ НЕ ПЛАЧАТ“ (Muskarci koji ne placu) на дебютанта АЛЕН ДРЛЬЕВИЧ (Alen Drljevic) се прие единодушно, защото разработва болезнената и винаги актуална тема за поствоенните травми в индивидуалното съзнание, които деформират личността дълго, след като конфликтите са угаснали. Макар и с първи филм, режисьорът не е млад и има богат житейски опит, като лично е участвал във войните в разпадаща се Югославия. Впрочем, в копродукцията (знаково) присъстват още Словения, Хърватия и Германия.

Наградата за най-добър режисьор на словака ПЕТЕР БЕБЯК (Peter Bebjak) за словашко-украинския филм „МЕЖДА“ (The Line) също не поражда възражения и се приема с удовлетворение, първо защото на екрана живее реален сюжет от актуалната европейска проблематика (трансгранична корупция през изграждащата се Шенгенска линия) и същевременно добрият киноразказ е уплътнен с качествена драматургия, ярки конфликти, точни актьори и впечатляващо екранно зрелище.

Актьорските награди бяха разумно присъдени за успешно изградени
екранни персонажи във филми, добри и като цялостна реализация.

Покойният талантлив полски режисьор КШИЩОФ КРАУЗЕ (Krzysztof Krauze), уви не е успял да завърши филма си „ПТИЦИ ПЕЯТ В КИГАЛИ“ (Ptaki spiewaja w Kigali), но това е сторила неговата сърежисьорка и съпруга Йоанна Кос-Краузе. Техният вълнуващ разказ също е за неизчезващите постдраматични травми в индивидуалното съзнание след жестоките племенни кланета в Руанда.

Справедливо наградата за най-добра женска роля се поделя между двете основни актриси от филма "Птици пеят в Кижали" - ЙОВИТА БУДНИК (Jowita Budnik) и чернокожата ЕЛИАНЕ УМУХИРЕ (Eliane Umuhire), която играе спасената от кървавия хаос местна девойка.

Но отличието за най-добър актьор за АЛЕКСАНДЪР ЯЦЕНКО (Александр Яценко) от руската лента „АРИТМИЯ“ (Arrhythmia) не е достатъчно за този успешен филм на вече утвърдения режисьор Борис Хлебников. Яценко наистина заслужава наградата за ролята си на лекар от бърза помощ, който освен това преживява лични сътресения в разпадащото се семейство. Но филмът не само поставя острия социален проблем за лошото здравеопазване, но наред с това има и много добри наблюдения върху трудното всекидневие на обикновените руски хора. А това не е за подминаване при една безспорно талантлива и честна кинотворба.

Своеобразна компенсация за руското кино, в което сега се случват интересни процеси (много дебюти и много независими филми, които не разчитат на държавна субсидия), е заслужената награда като най-добър филм във втората конкурсна категория „На изток от запад“ тъкмо за една дебютна лента. Младият режисьор АЛЕКСАНДЪР ХАНТ, ученик на Карен Шахназаров, дебютира уверено с филма „КАК ВИТЯ ЧЕСЪНА ОТВЕДЕ ЛЬОША ЖРЕБЕЦА В ПРИЮТ ЗА ИНВАЛИДИ“ (Как Витька Чеснок вез Леху Штыря в дом инвалидов). Дългото заглавие може и да не се помни лесно, но филмът остава в съзнанието на зрителите. Защото зад сюжета (късна среща на изоставено момче с неговия безпътен баща) се очертава впечатляваща с достоверността си картина на днешния руски живот, който особено в глухата провинция е потресаващо суров и безнадежден.

Неофициалните награди на фестивала, на международната критика ФИПРЕСИ за американския филм „ЗАДРЪЖТЕ РЕСТОТО“ (Keep the Change, реж. Райчъл Израел) и на Екуменическото жури за израелския „СЛАДКАРЯТ“ (The Cakemaker - дебют на режисьора Офир Раул Грейцер), могат да се приемат като поощрение за авторите им, но без филмите им да блестят с особени качества.

По традиция Карлови Вари всяка година кани бележити кинематографисти, за да зарадва публиката, а пък те си тръгват с почетни „Кристални глобуси“ за своя принос към световното кино. Тази година почетното отличие получи британският тандем от режисьора Кен Лоуч и сценариста Пол Лаверти, както и изключителният композитор на филмова музика Джеймс Нютън Хауърд.

Наградата на Президента на фестивала (известният чешки актьор Иржи Бартошка) този път бе за три американски звезди от световния екран: Ума Търман, Кейси Афлек и Джеръми Ренър. Някой от тях ще е герой на традиционния фестивален трейлър, който следващата година ще предшества всяка прожекция и както винаги, ще е направен с великолепно чувство за хумор и елегантна самоирония.
Източници: официалният сайт на 52-ия кинофестивал в Карлови Вари,  IMDB, You Tube