български сериали

• 
• Add new коментар

- Г-н Захариев, на Вашия герой от сериала „Под прикритие“ се налага да лъже всички, за да оцелее. Вярвате ли, че това въобще е възможно?
- Когато на човек му се наложи да се пази и бори за оцеляването си, лъжата му е най-малкият проблем, според мен. Сигурен съм, че човек, ако е бързо схватлив в различни ситуации, може да се справи.
- Ако погледнем на нещата по-общо, можем ли да кажем, че лъжата в наше време е сред най-важните условия, за да оцелее човек?
- Не, не съм съгласен с това твърдение. Вярвам в истината и в това, че само чрез нейното отстояване човек може да постигне нещо стойностно. Малко е противоречиво, когато говорим за героя ми Мартин като предател по мафиотския морал, но каузата му цели един общочовешки и истински морал, който не може да се замени с лъжа.
- Любопитно е, че във филмите, в които сте участвали до момента, играете все хора извън закона. Мислите ли, че това е случайно? Как си обяснявате факта, че Ви поверяват подобни роли?
- Не мисля, че това е преднамерено или има нещо нагласено, а и във двата пълнометражни филма, в които съм се снимал има обрат в мирогледа на героите. Това е и тема на самите филми – нуждата от промяна в мисленето.
- Вътрешното Ви излъчване, според мен, контрастира на онова, което играете. Не мислите ли, че това би било сериозен проблем, ако наистина трябва да оцелявате „под прикритие“?
- Не знам. Лесно е човек да си нафантазира „какво би се случило, ако...” но в реална ситуация е по-различно. Всичко зависи от това - как биха ме възприели в евентуалната групировка и как би ме представил човекът, чрез когото влизам в нея (в сериала това е Косъма).
- Споделяте ли мнението на ваши колеги, че отрицателните герои развихрят по-добре потенциала на актьора, отколкото положителните?
- Да, и според мен в отрицателните герои има много повече потенциал да се „развихри” човек, понеже примерът, който дава е на човек без задръжки, над закона и готов на всичко, за да постигне своето, в една крайна представа за „лошия”.
А положителният герой не винаги може да си позволи да бъде краен, да избухва например за най-малкото и също така да бъде егоист, защото това само по себе си в истинския живот не води до нищо добро. „Лошия” има повече нюанси, именно поради тази липса на морална бариера в неговото мислене.
- Хората, които са гледали филма на Мартин Скорсезе „От другата страна“, неминуемо Ви сравняват с Леонардо Ди Каприо, който също се бори със злото като агент под прикритие. Това не Ви ли притеснява?
- Никога не бих се притеснил да бъда сравнен с някой от класата на Леонардо Ди Каприо.. хехе. Той прави чудесна роля в „От другата страна” и аз много съм разсъждавал върху нея. Всеки човек си има свой път на професионално израстване, но ако някой ме слага на равнището на актьор от този ранг само мога да бъда поласкан. Същото би било, ако ме сравнят с някой велик наш български актьор!
- А как се отнасяте към сравненията с нашумелия у нас напоследък Калин Врачански?
- Тук сравненията, според мен, се коренят в друго. Не мога точно да определя къде, но персонажите, които играем са коренно различни, визията ни е различна, така че може би това е просто желание да се създава ненужно съревнование.
- От кои актьори в съвременното кино се възхищавате?
- Голям фен съм на Шон Пен, Ръсел Кроу, Робърт Де Ниро, Мат Деймън, Едуард Нортън и много други, които не мога да изброя дори. От жените бих споменал Джулия Робъртс, Ума Търман, Мерил Стриип.
- Каква роля имаше образованието във Вашия живот?
- Голяма! Не съм спрял да се образовам и до днес. Чета както художествена литература, така и книги на психолози, така и Библията, в която се разкрива най-ярко, според мен, човешката душа и нуждите ѝ от Бог, от любов и изразяване на индивидуалния талант положен от Него.
- Кое Ви кара да вярвате в слогани, подобни на този: „Jesus – Highway to Heaven“?
- Самият Исус - Jesus! Вярвам в Библията, в Христос и опитвам в живота си да следвам Неговата воля, както и Той ни учи в молитвата „Отче наш”.
- Твърдите, че сте се молил за успеха си на Господ, но не в името на славата. А в името на какво преследвате успеха?
- Всеки човек има много и различни подбуди да прави дадени неща. В момента известността ми помага да обърна внимание на хората колко е важно да бъдат обществено активни чрез примера си – помощта ми към наркозависими – и да обърнат внимание на истински нуждаещите се от помощ. Сега, разбира се, не говоря за всичките онези кампании със смс-и, с които човек понякога си измива съвестта, ами за истинското даване на време, любов и внимание.
- Как започнахте да помагате на наркозависими да се откажат от пристрастеността си? Кое Ви подтикна към това?
- Като видях промяната на трима мои приятели – през какво са минали като наркомани и после именно как благодарение на грижата към тях са успели да станат достойни личности със здраво семейство и вече сами готови да помагат на други в подобна ситуация. Техните съдби ме вдъхновиха и така вече около две години всяка седмица съм с хора, които се нуждаят не от друго, а от приятел!
- Предложихте брак на приятелката си по един малко старомоден начин. Вярвате ли, че в живота ни има още място за романтика?
- Разбира се. Много хора си мислят, че с развиването на технологиите нещата ще се променят, но във взаимоотношенията между хората промяна няма как да настъпи, понеже всичко се случва вътре в сърцата им, а не върху дисплея на телефона, например. Дори, според мен, романтиката може много по-силно да накара човек да предприеме дадено нещо, отколкото стремежът му към богатство или власт. Това показва, че няма по-силно нещо от любовта!
- Много млади хора днес предпочитат да създават семейства извън брака. Какво мислите за това?
- Всеки има право да избере какво, според него, е правилно. Аз съм традиционалист и затова избрах брака, понеже вярвам, че това е най-правилното за мен и Миряна. И двамата сме израснали в здрави семейства и по тази причина сме отгледани с много обич.
- Имате ли вече предложения за участие в други филми?
- Да, но за сега са само преговори.
- Какво да очакват зрителите след края на сериала „Под прикритие“?
- Премиерите на пълнометражните филми, в които се снимах още през миналата година – „Номер 1”, който спечели наградата „Златна роза” на 30-ия фестивал на българския игрален филм във Варна през есента и „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” – едно забавно криминале.
Източник: моето интервю с Ивайло Захариев във в. "ТВ Сага" от 01.12.2011 г.