На 13 октомври се навършиха 90 години от рождението на легендарния френски актьор и певец Ив Монтан, починал точно преди 20 години – на 9 ноември 1991 г.
Ив Монтан, чието истинско име било Иво Ливи, е роден в тосканското село Монсумано (Италия) на 13 октомври 1921г. Неговият баща Джовани Ливи, който бил комунист, избягал в Марсилия от фашистския режим на Мусолини и през 1929г. получил френско гражданство.
Семейството живеело бедно и двете по-големи деца рано зарязали училището, за да могат да работят. Иво бил последната надежда на родителите си, що се отнася да образованието. Но и той се интересувал от всичко друго, само не и от учене.
През 1932 г. бизнесът на Джовани фалирал и семейството останало без източник на препитание. Оцеляло благодарение на помощта на голямата дъщеря, която станала фризьорка. По-големият брат пък се препитавал като сервитьор.
А малкият Иво напуснал училище едва 11-годишен, постъпил на работа в завод, а по-късно се присъединил към сестра си във фризьорския салон, където получил документ за професионална квалификация.
Иво Ливи обичал много киното и особено танцувалните номера на Фред Астер, които просто обожавал. Но като младеж бил много стеснителен. Все пак през 1938 г. получил предложение от режисьора на едно вариете, който търсел някого, за да „подгрява залата". След три седмици усилени репетиции (междувременно променил името си на Ив Монтан, защото като малък майка му го викала да се приберере с думите: „Ivo! Monta!“), дебютирал на сцената пред публика, която бурно го аплодирала.
Продължил с участията си по сцените на Марсилия и на 21 юни 1939 г. изпълнил своята първа оригинална песен „Dans les plaines du Far West“. За съжаление, започнала Втората световна война и трябвало да бъде на разположение на строителни войски.
През пролетта на 1941 г. кариерата му започнала отново, за да не прекъсне никога вече. В продължение на три години жъне успехи на концертния подиум и на женския фронт. През януари 1944 г. избягва от полицията, която го търсела, за да го изпрати в STO (службата за принудителен труд). Тогава Монтан заминал за Париж, където скоро дебютирал с успех на сцената на "ABC". После се заредили представления в "Бобино", "Фоли-Белвил" и знаменитото кабаре "Мулен Руж". Там бил включен в първата част на програмата на знаменитата Едит Пиаф. Последвало мълниеносно влюбване между двамата. Загърбвайки своята гордост, Ив Монтан научил много от легендарната певица, репетирайки всекидневно с нея. Тя му помогнала да изгради своя сценичен персонаж, който впоследствие му носи огромна слава по целия свят. Освен това му давала да чете романи и стихове, за да издигне равнището на културата си.
Известността на Монтан по това време растяла успоредно с успехите му в музикхола. През есента на 1945 г. дебютирал като истинска звезда в театър "Етоал" в Париж. Изпълнил песните "Battling Joe" и "Les grands boulevards" и обрал овациите на публиката.
В началото на 1946 г. Едит Пиаф скъсала с него, без никакви обяснения.
През същата година Ив Монтан дебютирал в киното с два филма, в единият от които „Вратите на нощта” под режисурата на знаменития Марсел Карне, в който е партньор на Пиер Брасьор и Серж Реджани.
През 1947 г. възобновил участията си в театър "Етоал". Точно през този период се запознал с пианиста Боб Кастел, който се превърнал в негов доверен музикант до края на живота му. Именно той го представил на легендарния поет Жак Превер, от когото Монтан искрено се възхищавал. Скоро той включил "Les feuilles mortes" в своя репертоар. Тази песен била написана специално за филма "Вратите на нощта”, който за съжаление нямал успех. Музиката на Жозеф Козма и текстът на Жак Превер обаче харесали много и песента се превръща в хит.
През август 1949 г. Монтан срещнал актрисата Симон Синьоре, която скоро се била развела с режисьора Марк Алегре, от когото имала дъщеря. Тя се нанесла да живее в парижкия апартамент на актьора. През 1951г. двамата се оженили и се превърнали в една от легендарните съпружески двойки на артистичния свят.
Ив Монтан винаги е проявявал политическа ангажираност с големите каузи на ХХ век. През май 1950 г. той подписал "Стокхолмското възвание" срещу използването на ядрени оръжия. От този момент нататък, като потомствен комунист, винаги е бил включван в списъците на петициите, зад които заставала Френската комунистическа партия. И скоро заедно със Симон Синьоре станал неин член. През март 1951 г. Монтан отново триумфирал на сцената на театър "Етоал", но вече със свое самостоятелно шоу, включващо 22 песни и две поеми.
Точно тогава получил чудесен шанс за изява и в киното. Знаменитият режисьор Анри-Жорж Клузо му поверил главната роля във филма си "Възнаграждение за страха" (1953), който спечелил впоследствие Гран-При на кинофестивала в Кан.
Монтан се завърнал на сцената през октомври 1953 г. отново в театър "Етоал". Програмата започнала с рецитация на неиздадена още поема на Жак Превер, а завършила с песента "À Paris", написана от неговия приятел Франсис Лемарк. И, разбира се, с изпълнение на "Les feuilles mortes". Първоначално било предвидено представленията да продължат три седмици, но заради огромния им успех, те продължили общо 6 месеца, през които са били посетени от близо 200 000 души. По това време Ив Монтан достигнал пика на популярността си като певец.
През 1954 г. купил заедно с жена си Симон Синьоре едно имение в Нормандия. Тази вила постепенно се превръща в любимо място за срещи с приятелите му Серж Реджани, Пиер Брасьор, режисьора Луис Бунюел, писателя Хорхе Семпрун и др.
Междувременно Монтан и Синьоре изпълнили главните роли в театралната постановка по пиесата на Артър Милър "Салемските вещици". Успехът бил оглушителен и спектаклите продължили чак до Коледа на 1955 г. През 1957 излиза и едноименният филм, в който главните роли също са поверени на семейната двойка.
В края на 1956-та Монтан планирал турне в СССР. Но на 24 октомври съветските танкове премазали народното въстание в Будапеща. Кризата, която обхванала представителите на лявата европейска интелигенция, обаче не го засегнала и той решил въпреки всичко да пее на руска сцена, където бил посрещнат с овации. В Москва се срещнал даже с Хрушчов и имал неблагоразумието да му поиска разяснения във връзка с нахлуването на съветските войски в Унгария. Дискусията между двамата продължила 4 часа и прераснала в конфликт. Но Монтан, който се почувствал облекчен от възможността да говори по тази болезнена тема, си тръгнал успокоен.
През 1957 г. посетил Полша, след което изнесъл концерти из цяла Източна Европа, включително и в България. Успехът му отново бил изключителен, а славата станала още по-голяма.
През юни 1958 г. се снимал във филма "Закон" на Жюл Дасен заедно с Джина Лолобриджида, Марчело Мастрояни и Пиер Брасьор, който нямал зрителски успех.
Въпреки че бил обявен за "персона нон грата" от САЩ, заради левите му политически пристрастия, все пак изнесъл серия концерти в Ню Йорк. И отново спечелил сърцата на публиката, както навсякъде, където се е появявал. Вижте тук едно от прекрасните му изпълнения на сцената през 1958 г.
Извоювайки си статут на международна звезда, Ив Монтан най-после се добрал до признанието и като киноактьор. Получил предложение да се снима в Холивуд с Мерилин Монро във филм на Джордж Кюкор "Нека да правим любов" (Let's Make Love, 1960). По време на снимките между него и американката възниква нещо като роман, което временно развалило отношенията му със Симон Синьоре.
Ив Монтан отново изнесъл няколко концерта в САЩ през 1961 г. После и в Япония, и в Англия, превръщайки се в една от най-прочутите естрадни звезди на света. Но влечението му към киното постепенно започнало да взема връх.
В началото на 60-те години се снимал под режисурата на прочути режисьори, като Тони Ричардсън, Анатол Литвак и Джак Кардиф и в партньорство с кинозвезди, като Ли Ремик, Ингрид Бергман, Шърли Маклейн. През 1965 г. излязъл филма „Compartiment tueurs”, който поставил началото на изключително плодотворното му сътрудничество с режисьора от гръцки произход Коста Гаврас. Монтан е участвал в 6 негови филма, сред които се открояват „Z” (1969), отличен с „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм и „Признанието” (1970).
Спечелил признанието на критиката и с ролите си във "Войната свърши” (1966, реж. Ален Рене), "Гори ли Париж?" (1967, реж. Рене Клеман), „Избор на оръжията” (1981, реж. Ален Корно), „Жан де Флорет” (1986, реж. Клод Бери). За изпълнението си в последния филм е номиниран за наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство заедно с Жерар Депардьо.
През септември 1968 г. триумфирал и на прочутата парижка сцена „Олимпия”.
Монтан не останал безразличен към събитията, разтърсили Франция през май същата година и особено към поредната съветска агресия – срещу Чехословакия – през август. Именно през този период започнал разривът му с комунистическата партия, който бил ускорен след смъртта на баща му през октомври 1968 г.
Като киноактьор Ив Монтан се изявявал не само в драматични филми, но и в много комедии.
Специалната вечер, посветена на жертвите на диктаторския режим в Чили, през 1974 г. пък била единствената му изява като певец през 70-те години. Но голямото му завръщане на сцената се състояло отново на сцената на „Олимпия” през периода от 7 октомври 1981г. до 3 януари 1982 г. В отговор на желанието на публиката, концертите били възобновени от 20 юли до 14 август 1982 г. Монтан съчинил по този повод песента "Les Bijoux" по стихове на Шарл Бодлер. И отново триумфирал по световните сцени – от Рио де Жанейро до Ню Йорк.
През 80-те години се засилили движенията за защита на човешките права и през декември 1981 г. Монтан се подписал под обръщение в подкрепа на полския профсъюз "Солидарност" През 1983 г. заедно със Симон Синьоре и други френски актьори се обявил срещу подема на дясната партия на Льо Пен - Национален фронт. Постепенно знаменитият певец и актьор се превърнал и в ярка политическа фигура, която вземала активно участие в обществено-политическия живот на Франция.
През септември 1985 починала на 64-годишна възраст неговата спътница в живота Симон Синьоре. След нейната смърт Монтан се сближил още повече с асистентката си Карол Амиел, която наел по време на едно турне през 1982 г. и двамата се оженили през 1987 г., а на 31 декември 1988 г. им се родил син - Валентин.
През следващите години Монтан живял тихо със семейството си в своето имение. Починал от инфаркт на 9 ноември 1991 г., докато се снимал във филма „ИП 5“ (IP5: L'île aux pachydermes), малко преди да се завърне за пореден път на сцената – този път на най-голямата зала в Париж - Двореца Берси.