Ингмар Бергман

• 
• Add new коментар

На днешната дата (14 юли) преди 94 години е роден Ингмар Бергман – един от водещите световни майстори на киното. Той е признат за такъв не само благодарение на кинематографичното съвършенство на филмите му, но и защото в продължение на цели шест десетилетия не спираше да задава отново и отново значими религиозни и екзистенциални въпроси в шедьоври, като „Седмия печат“, „Персона“, „Викове и шепот“, „Фани и Александър“ и др.  За него с основание се говореше като за човек, умеещ да поставя сложни вопроси. И може би затова ни е толкова трудно сега (5 години след неговата смърт) да дадем точен отговор на въпроса - кое е онова, което прави Бергман толкова голям кинорежисьор? Нека по случай 94-ата годишнината от неговото рождение просто да си припомним един от неговите превъзходни филми.

„ИЗВОРЪТ НА ДЕВСТВЕНИЦАТА“ (Jungfrukällan, 1960) 

Ингмар Бергман и Свен Нюквист – едва ли има по-успешен тандем в света на киното – невероятната визия и всепроникващ поглед на Бергман и всеобхващащата камера на Нюквист раждат единствени по рода си творби, способни да покажат най-дълбоката човешка драма и да достигнат до прозрения за човека, вярата и психиката.
В началото на филмовата си кариера, Бергман, изключително повлиян от опита си на театралната сцена и силно религиозното си възпитание, прави два филма за Средновековието, които по особен начин представят съмнението в Бога в тъмните, дълбоко религиозни векове. Това са „Седмият печат” и „Изворът на девственицата”. Но и една далечна и непонятна, изключително проста и все пак невъзможна в днешно време (или по времето на Бергман) наслада. Смехът и сляпата вяра в Бога, лудите танци и наивността и в следващия момент – срещата със смъртта.

Имало едно време едно далечно кралство. Кралят седял на голям трон и носел дълго до земята кожено наметало. Неговата жена, кралицата, била силно набожна, много строга и ревностна в молитвите си, но едничката й слабост била дъщеря й – единственото й дете. Тя била чудно красива – с бяла като снега кожа и руси като слънце коси. Баща й често се карал, че е мързелива и непокорна и че все се успива за сутрешната литургия. Но нито той, нито майка й можели да устоят на чистия й детски смях и невинност и й прощавали всичко.
Кралят и кралицата имали и заварена дъщеря, с тъмни коси и поглед като на дива котка, непокорна и грешна. Неомъжена тя забременяла, което породило в сърцето й омраза към перфектната кралска дъщеря и съмнение в християнския бог. Тя копнеела за Один, онзи, от когото тя чакала дете.
Един ден кралят пратил дъщеря си до далечното село, за да занесе свещи в църквата. Никой друг не можел да свърши тази задача, защото единствено девственица можела да го стори. Нагиздена с най-хубавите си дрехи, тя тръгнала заедно със заварената си сестра. По пътя я сполетяло зло, което би разклатило вярата в Бога. По пътя тя срещнала двама пастири и малко момче. Те я гледали с вълчи погледи, но с доброто си сърце и светъл поглед тя не забелязала острите им зъби. Представили се за трима братя сираци. С изпълнено със състрадание сърце тя решила да сподели с тях храната си.
Нейната заварена сестра, жадуваща да види падението й, отказала да влезе в гората с нея. Вместо това, останала във водната мелница на реката, разделяща полето от гората. Там тя срещната едноокия Один, за когото така силно жадувала. Той обаче бил грозен и стар, всяващ страх и ужас. Обезумяла от страх тя побегнала през гората, когато се натъкнала на сестра си и пастирите.
С настървение те нападнали принцесата, обезчестили я и чувайки отчаяния й плач, те я убили и откраднали красивите й одежди. А заварената сестра наблюдавала всичко. Държала камък в ръцете си, с който да замери злосторниците, но не го сторила. Той тихо паднал във водите на забързания поток.
Но злото не свършило до там. Пастирите узнали от принцесата къде се намира нейното кралство и по залез слънце, почукали на портата. Казали, че са гладни и измръзнали, а кралят се смилил над тях, дал им подслон и храна и им предложил честна работа.
Кралицата не спирала да мисли за своята дъщеря, която все още не се връщала, и дълбоко в сърцето си знаела, че зло е сполетяло детето й. През нощта чула вик. Двамата чужди мъже ударили малкия си спътник. Тя отишла да види какво става, видяла кръвта от устата на момчето, но си замълчала. Единият мъж с невинни очи й предложил за продан скъпа одежда на вече починалата им сестра. Майката веднага разпознала ризата на дъщеря си, шита от петнайсет девственици, и прозирайки истината, излязла без дума да каже. Залостила вратата и повикала мъжа си.
Кралят намерил под стълбите осиновената дъщеря. Тя му разказала всичко, а той спокойно й заръчал да затопли вода и да донесе ножа за колене на добитък. Отчаян бащата се пречистил и влязъл в стаята, където спели разбойниците. Той ги събудил, за да посрещнат смъртта си.
На сутринта кралското семейство и прислугата тръгнали да търсят тялото на принцесата. Кралят бил обезверен и не разбирал защо бог гледа и позволява такова нещастие да се случи. Но единствена вярата му оставала и със сълзи на очи той се заклел да построи църква от камък на мястото, където дъщеря му е умряла.
В мига, в който родителите вдигнали тялото на мъртвото си дете, от мястото рукнал бистър ручей с девствено чиста вода.
Филмът се базира върху средновековна легенда от 14. век, която Бергман претворява в киношедьовър, представящ най-вече проблема за вярата в Бог. Голямата тема на филма е именно вярата – с ревностната набожност на „кралския двор” и мечтите на една от жените да види някога голяма, величествена каменна църква, с греховността на усъмнилата се в бог греховна заварена дъщеря и нейната среща с ужасяващия Один, поетичните и пророчески излияния на един от мъжете, готовността на краля да изгради храм въпреки разколебаната си вяра и божият знак.
Освен като разказ филмът се отличава и с формално съвършенство и неповторим усет към детайла. Редица кадри визуално продължават темата за вярата и жертвата на човешките грехове.
Филмът може да се разглежда като отворена книга, в която всеки ред и всяка дума отвеждат към нови идеи и внушения и допълват модерния прочит на духовността.
"Изворът на девственицата" е отличен с "Оскар" за най-добър неанглоезичен филм през 1961 г.