Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ИЛЮСТРАЦИЯ НА ЕХОТО. МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ: СИЛАТА (НЕ) СЕ ПРОБУЖДА


30.12.2015  Текст:  Петър Драгиев

Джордж Лукас

   

От две седмици световните медии се надпреварват коя първа да съобщи колко пари е спечелил "Междузвездни войни: Силата се пробужда". Сякаш това е най-важното! Истерията около този филм е нещо като масова хипноза от типа на тази от приказката на Андерсен за новите дрехи на царя. И милионите зомбирани поклонници на този римейк на "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова Надежда" също не виждат или не искат да видят, че ЦАРЯТ Е ГОЛ! Или поне, че се е облякъл в същите дрехи от преди 38 години!
Слава Богу, че има и трезви умове, които предупреждават, че тоталният триумф на новите "Междузвездни войни" е повод за песимизъм, а не за възторг. Един от тях е и ПЕТЪР ДРАГИЕВ - главен редактор на старозагорския седмичник „Национална бизнес поща“, където е публикувал своите размисли, провокирани от филма на Дж. Дж. Ейбрамс. Той се 
съгласи да ги сподели и с читателите на "Другото кино".

ИЛЮСТРАЦИЯ НА ЕХОТО
ЕПИЗОД VII – МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ: СИЛАТА (НЕ) СЕ ПРОБУЖДА

"Междузвездни войни" изобилства с познати от ранното ни детство герои и перипетии. Какво ли няма тук - и черен разбойник, и мъдър старец, и верен приятел, и любов, и превръщане на Пепеляшка (Люк-фермера) в блестяща царкиня (Люк-космическия победител). Само че действието не се развива зад девет царства в десето, зад девет планини в десета, а зад деветдесет и девет... планети в стотната. Сполука за Лукас и многобройния му екип е интересното обвързване на някои изначални стойности - добро и зло, любов и омраза, с тайнствения мащаб на космичното, с причудливите силуети от безброй галактики".
Тези редове са от рецензията, която публикувах на 2.09.1982 г., след като гледах първия филм на Джордж Лукас от поредицата "Междузвездни войни" - Епизод IV.

„Колкото до "Междузвездни войни" - идете и вижте - зрелището си заслужава. Подобно на великия татко Дюма, Лукас блестящо размотава пътеводната авантюристична нишка на плаща и кинжала. Не е необходимо много да се напъваме, за да открием мускетарските навеи под космическия навес. Оуби-уан Кеноби напомня за мъдрия Атос. Люк естествено е Д'Артанян. Хан Соло върти всички на пръста си като Арамис, пък и е любовчия от класа като него. Снажният Чубака ръмжи гръмогласно като Портос. Единственият разработен женски образ в трилогията - принцеса Лея - е събрала добрата душа на госпожа Бонасьо, решителността и изобретателността на Миледи, благородната сила и уязвимостта на кралица Ана. Трипио и Арту Диту са двете страни на вездесъщия и неуниващ слуга на Д'Артанян - Планше. Лорд Вейдър е поне кардинал Ришельо и конт Рошфор в едно лице. Откраднатите планове на "Звездата на смъртта", около преследването на които се върти действието в "Междузвездни войни", са отблясък от диамантите на кралицата от "Тримата мускетари"... Толкоз за аналогиите. Дюма умря. Да живее Лукас!".
Тези редове пък са от рецензията, която публикувах на 14.04.1997г., след като гледах освежената от Джордж Лукас трилогия за двадесетия й рожден ден. След това се появи новата трилогия с Епизод I, Епизод II, Епизод III...

И ето, че през декември 2015 година по екраните на света, включително и в България, тръгна Епизод VII - "Междузвездни войни: Силата се пробужда".
Филмът безусловно се нарежда сред финансовите рекордьори, но Джордж Лукас и Стивън Спилбърг са далече от творческия екип и... Силата не се пробужда.

Разбира се, че пазарният прицел е в основата на замисъла за всеки блокбастър, но при Епизод VII грижата за приходите е обезкръвила филма още при работата върху сценария. Без значение, че в сценарната група е името на легандата Лорънс Каздън. Сценарият на Епизод VII просто копира изчислени като печеливши фабулни ядра от първата трилогия. Така филмът се е превърнал в ИЛЮСТРАЦИЯ НА ЕХОТО. Почти няма и грам автономен живец!

За липсата на контактно, съпреживяващо озарение допринася и неубедителният подбор на актьорите. От легендите какво да искаме?

Харисън Форд (Хан Соло) не може да падне под средното си равнище - твърде високо! Но при цялата си актьорска виталност, Форд не е като "Хилядолетният сокол"... Да се поотърси малко от вехториите, да му ударят един-два "поялника" и да се юрне със свръхсветлинна скорост?

Кери Фишър (принцеса Лея) е загубила лидерското си излъчване. Сякаш е измъкната за ролята си от скулптурата "Пиета" или от нашенската Многострадална Геновева...

На Питър Мейхю като Чубака по обясними причини му е по-лесно да държи фронта. Може би затова в хода на екранното действие го раняват, за да не засенчва останалите титуляри.

Марк Хамил (Люк Скайуокър) играе ролята на Годо. Все пак се появява за секунди в края на филма, по-скоро като обещание за продължение на сагата.

Попълненията в новите роли засилват минусите на продукцията. Връх в тази посока е неубедителната игра на Джон Бойега (Фин).

Съперничи му безцветният Адам Драйвър (Кайло Рен), който е много-много бледо копие (ехо) на Дарт Вейдър.

Единствено при Дейзи Ридли (Рей) можем да открием вдъхновяващата искрица на звездното тайнство.

Сполучливо е попълнението при роботите. Модерношарнирният ВВ-8 е като Ванка-встанка с футболна топка. Освен че се придвижва интересно, може да запълни и исторически вакуум във футболната територия,  слисана от 8-годишните сурови наказания за легенди като Мишел Платини и Сеп Блатер.
Слаб, слаб мач, пардон, филм на режисьора Дж. Дж. Ейбрамс. Жалко за милионите, може би милиардите почитатели на "Междузвездни войни“, сред които съм и аз.

Още статии от същия автор в "Другото кино"ВАНДА СЕ СКРИВА В МИГА, ИДА – ВЪВ ВЕЧНОСТТА

 

  



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации