Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЙЕЖИ СКОЛИМОВСКИ


15.06.2011  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

 

Филмът „Същинско убийство“  на режисьора  Йежи Сколимовски
е големият победител от 36-ия фестивал на полското кино, който се проведе от 6 до 11 юни в Гдиня. Той бе удостоен с 5 награди „Златен лъв“: най-добър филм, режисура (Йежи Сколимовски), операторска работа (Адам Сикора), музика (Павел Микиетин) и монтаж.


 

 

 

На миналогодишния фестивал във Венеция „Същинско убийство“ бе отличен със Специалната награда на журито, а изпълнителят на главната роля Винсънт Гало бе обявен за най-добър актьор. Той бе представен и на 15-ия София Филм Фест през март т.г. в рамките на програмата „Голямата петорка“.
Йежи Сколимовски освен режисьор е също съсценарист и съпродуцент (заедно с Ева Пясковска) на този филм.

Преди малко повече от месец (на 5 май) Сколимовски навърши 73 години. Неговото творчество не е много известно на българските зрители, независимо от факта, че заедно с Роман Полански и Анджей Вайда той е най-високо цененият полски кинематографист в историята на киното.
По време на 14-ия фестивал на европейските копродукции в София, проведен преди две години, бяха показани няколко филма на Сколимовски, сред които и „Четири нощи с Анна“ (Cztery noce z Anna, 2008), отбелязал триумфалното завръщане на режисьора след 17-годишно прекъсване на неговата изключително успешна филмова кариера.

Онези, които обичат авторското кино, едва ли са останали безразлични към този филм, представящ картина на провинциална бездуховност и безизходица, на чийто фон се откроява безмълвната любов на самотен работник от крематориум към една медицинска сестра. Той не се осмелява да разкрие чувствата си и затова тайно й дава приспивателни, за да може да й се любува нощем, необезпокояван от никого. Освен майсторската режисура на Сколимовски, сред несъмнените достойнства на „Четири нощи с Анна“ е брилянтното актьорско изпълнение на Артур Стеранко и чудесната операторска работа на Адам Сикора. Тягостната атмосфера и бавният ритъм на действието може би са отегчили зрителите, предпочитащи лесносмилаеми зрелища. Но Йежи Сколимовски не е от режисьорите, които са склонни да угаждат на масовите вкусове. Наред с Вайда, Зануси, Кавалерович, Мунк, Кешловски, Жулавски и Полански, той принадлежи към онова поколение полски кинотворци, което още през 60-те и 70-те години на миналия век издигна полското кино на световно равнище чрез безкомпромисния си, свободолюбив дух и високата изобразителна култура в своите филми.

Йежи Сколимовски (Jerzy Skolimowski) е роден в Лодз на 5 май 1938 г. Завършва етнографския факултет на Варшавския университет, а впоследствие и режисура в прочутото филмово училище в родния си град. Прославя се със сценария си за филма на Роман Полански „Нож във водата“ (1961), номиниран за „Оскар“ и отличен с наградата на критиката на кинофестивала във Венеция.
Още с курсовата си работа „Бокс“ (Rzezba, 1961) по време на следването си Сколимовски спечелва Гран При от фестивал за спортни филми в Будапеща. Дипломира се със 73-минутния „Отличителни белези: няма“ (Rysopis, 1964), разказващ за човек, който отчаяно търси изход от скучното и безцелно всекидневие. Този път Сколимовски е отличен с награда за режисура на фестивала в Арнхайм.
Във „Валковер“ (Walkower, 1965), който е своеобразно продължение на първия му филм за бокса, създава убедителен психологически портрет на своя герой на фона на гротескната социалистическа реалност. Критиката оценява високо режисьорския му стил, сравнявайки го с този на Антониони, подчертавайки умението на Сколимовски да изгражда дълги кадри, наситени с психологическо напрежение.
Любопитно е, че самият режисьор изпълнява главните роли в своите ранни филми.
Смятаната за най-поетична негова творба, озаглавена „Бариера“ (Bariera, 1966), печели Гран При на кинофестивала в Бергамо. Този път главната роля изпълнява Ян Новицки.
Заснетият през 1967 година „Горе ръцете!“ (Rece do góry) е откровено политически, поради което е забранен от полските власти и въобще не излиза по екраните. Представен е в Кан чак през 1981 г., но до киносалоните в Полша достига през 1985 г.
Именно спирането на този филм принуждава Сколимовски да емигрира. След години той ще каже в едно интервю пред руския критик Олег Сулкин, че напускането на родината е пречупило съдбата му. Защото докато работел в Полша снимал само за себе си, но в чужбина е бил принуден да се приспособява към по-масовата публика под натиска на продуцентите. „Кой знае какви филми бих направил, ако не бяха ме принудили да избягам от Полша“, споделя Сколимовски.
Но и това, което успява да осъществи като емигрант, днес се оценява като принос в развитието на западноевропейското кино през 70-те години. Най-високо се котира неговият шедьовър „Викът“ (The Shout, 1978), който снима в Англия с участието на прочутите британски актьори Алън Бейтс, Сюзан Йорк и Джон Хърт в главните роли. За този си филм Сколимовски получава Голямата награда на журито от кинофестивала в Кан. В него се разказва за пациент на психиатрична клиника, който твърди, че е усвоил от австралийските аборигени умението си да убива чрез силен крясък. „Викът“ впечатлява с мрачния си, приглушен колорит, хипнотизма на визуалните образи и особено с майсторското използване на звука.
Още преди този си успех Сколимовски печели международно признание със заснетия в Белгия филм „Старт“ (Le depart, 1967), който е отличен със „Златна мечка“ на Берлинале.
Със средства, осигурени от Западна Германия и Великобритания, реализира „Deep End“ (1970), който е номиниран за наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA).

Във филмите на Йежи Сколимовски, заснети на Запад, участват прочути международни звезди като Клаудия Кардинале, Илай Уолак, Робърт Дювал, Клаус Мария Брандауер, Настася Кински, Джеръми Айрънс и др. Самият режисьор също отвреме-навреме застава пред камерата за епизодични роли не само в своите, но и във филми на други режисьори. Така например Тейлър Хакфорд му поверява ролята на агент на КГБ във филма си „Бели нощи“ (White Nights, 1985),  в който играят още Хелън Мирън и Михаил Баришников.

През 1991 година Сколимовски се завръща в Полша, където екранизира романа на Витолд Гомбрович „Фердидурке“.

Но след това се оттегля от киното и в продължение на 17 години не снима нито веднъж. През това време се изявява като художник – при това с огромен успех. Редица национални галерии в Европа са откупили негови картини, които излагат в своите постоянни експозиции. Не са малко и холивудските знаменитости, за които е въпрос на чест да притежават негови творби, продавани за десетки хиляди долари. През 2001 г. изложба с картини на Сколимовски обикаля почти цяла Европа.

През 2003 г. в Полша му връчват специална награда за изключителния му принос в киноизкуството.
През последните години Йежи Сколимовски живее сам в разкошната си къща в Малибу, намираща се на брега на океана, недалече от Лос Анджелис. Преди повече от десет години знаменитият режисьор се развежда със съпругата си (Elzbieta Czyzewska), от която има двама сина, които живеят в Полша. Единият е художник, а другият – писател.
Източник: официалният сайт на 36-ия фестивал на полското кино



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


  ВИЖТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ТУК

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание