Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ГРЕТА ГАРБО ОТВЪД ЛЕГЕНДАТА


18.09.2015  Текст:  Красимир Кастелов

ГОДИШНИНИ

   

Навършиха се 110 години от рождението на Грета Гарбо – една от легендите на световното кино, наричана „скандинавския сфинкс“. Великата актриса доживява до дълбока старост - тя напуска този свят 84-годишна на 15 април 1990 г. Но в действителност тази мистериозна жена се скрива от света почти половин век по-рано, когато прекъсва блестящата си кариера в Холивуд и заживява в уединение. Материалното й наследство от 32 млн. щатски долара е наследено от Грей Рейнсфилд – нейна единствена племенница, но нейното духовно завещание, съдържащо се в 27-те игрални филма, в които се е снимала, продължава да поддържа жив и до днес мита за „божествената” Гарбо. 

За звездата, личността и легендата Грета Гарбо е писано много. Но какво всъщност се крие зад приказната история на тази шведска Пепеляшка, по правило се мълчи. Защото всеки опит да се отговори на този въпрос неизбежно води до твърде нелицеприятни изводи, свързани с мелачката на съдби, каквато е била „системата на звездите”, изобретена от Холивуд през 30-те години на миналия век.

Бъдещата най-ярка звезда от холивудското съзвездие се появява на този свят в Стокхолм на 18 септември 1905 г. Името Гарбо, с което става известна по целия свят, всъщност е псевдоним – нейната истинска фамилия е Густафсон. Не е за вярване, но тази перла на световното кино не е расла в семейството на някой стокхолмски ювелир. Нейният баща всъщно е бил обикновен общ работник, при това алкохолик. Умира, когато Грета била едва 14-годишна и тогава за семейство Густафсон настъпват тежки дни. За да помогне в борбата за оцеляване, Грета напуска училище и работи първоначално в една бръснарница, а впоследствие в отдела за „готови дамски облекла” на голям универсален магазин. Скоро я преместват в отдела за шапки – „проста игра на случая, която промени целия ми живот”, спомня си след време Гарбо. Защото без щастливото стечение на обстоятелствата, завеждащият рекламната служба на фирмата нямаше да я види в деня, в който посетил отдела за дамски шапки с намерението да търси идеи за пролетния каталог на магазина. 
Още в ония години, когато все още призракът на нищетата витаел плътно край нея, бъдещата кралица на киното се заклева да преуспее материално и никога повече да не зависи от никого.

         „БОЖЕСТВЕНА” И „ЗАГАДЪЧНА”

Грета Гарбо се измъква от анонимността благодарение както на щастливото стечение на обстоятелствата, така и на съчетанието на някои свои безспорни качества. Преди всичко тя е била поразително красива жена. Природата я е надарила с изключителни външни данни – съвършен овал на лицето, прелестна вдлъбнатинка на брадичката, гъста, падаща на вълни коса, високо, чисто чело и изящен, аристократичен нос. И големи, дълбоки очи с премрежен мечтателен поглед зад необикновено дългите ресници! Не случайно холивудският режисьор Били Уайлдър твърдял, че у нея мъжете откривали в трезво състояние всичко онова, което обикновено приписвали на останалите жени, когато били пияни. 
Външно подчертано сдържана, Гарбо напълно се преобразява пред камерата, буквално пленявайки зрителите със спонтанната си игра, подвластна на огнени страсти зад повърхността на айсберг. Защото в крайна сметка излъчването на тази северна красавица е неотразимо еротично. Нейната бисексуална природа и сдържана чувственост произвеждат неотразимия ефект на смущаваща неопределеност, който еднакво покорява и мъже, и жени. И това съчетание на грях и невинност, недостъпност и предизвикателство, лед и огън, оказва толкова силно омагьосващо въздействие върху публиката, че тя започва да я боготвори, наричайки я „божествената Гарбо”, подобно на легендарната театрална актриса Сара Бернар.
Естетическият феномен на екранното въздействие на легендарната шведка се крие и в необикновената й фотогеничност. Както се казва, тя е била създадена за киното. Но не трябва да се забравя и ролята, която изиграли за оформянето на екранния й образ трима мъже. 
На първо място това е шведският режисьор от еврейски произход Мориц Стилер (Mauritz Stiller), който измисля артистичния й псевдоним „Гарбо”. Пак той я прави известна, поверявайки й главната роля във филма си „Сага за Йоста Берлинг” (1924) и не на последно място, разбира се, има несъмнена заслуга за поканването й в Холивуд лично от Луис Майер - босът на „Метро Голдуин Майер”.
Другите двама Пигмалионовци в нейния екранен живот са Бил Даниълс, американският оператор на почти всичките филми с нейно участие и агентът й Хари Едингтън, чийто принос за създаването на имиджа й на загадъчна и недостижима жена е просто неоценим. Едингтън например забранил на бъдещата звезда да се фотографира, ограничавайки до минимум контактите й с пресата. Така Гарбо, която в началото почти не знаела английски, била изолирана от обществото и обвита в ореола на тайнственост и недостъпност. Този стил на поведение, който отлично отговарял на истинските й интереси, се превръща постепенно в нейна визитна картичка. Известно е, че „загадъчността” стои в основата на имиджовата концепция за „фаталната жена”, от какъвто тип са повечето от екранните героини на Гарбо. Показателно е, че чрез заглавието си един от първите й холивудски филми („Съблазнителката”) много точно обозначава нейното бъдещо амплоа. 
Днес ни е малко трудно да си представим какво точно е било усещането за магия, обгръщаща холивудските знаменитости в онези години, защото съвременните звезди са еволюирали доста в посока към повече делничност и достоверност. Но през 30-те години на миналия век самият начин на съществуване на седмото изкуство е основан върху формирането на определена митология. Тогавашната система на звездите в много по-голяма степен от днешната е провокирала истерията, като форма на проява на масова социална патология, жертва на която нерядко са ставали най-големите екранни кумири по онова време. Това между другото е блестящо описано от Натаниъл Уест в неговия роман „Денят на скакалеца”, екранизиран превъзходно през 1975 г. от режисьора Джон Шлезинджър. 
Загадъчността, проявена още в началото на кариерата на младата шведка, постепенно се превръща в крайъгълен камък на легендата за тази актриса. Това е фундаментът, без който нито красотата, нито талантът, нито трудолюбието, нито щастливото стечение на обстоятелствата, биха могли да обяснят в пълна степен феномена Гарбо. Но самата звезда по-късно признава, че „загадъчната” Гарбо всъщност е само една илюзия – „илюзия, която ме гнети”
Когато пристигнах в Америка, — споделя тя в едно от малкото си интервюта, — приличах на кораб без рул и платна — изплашена, изгубена и самотна. Бях непохватна, боязлива, притеснена от незнанието на езика. Именно затова издигнах около себе си непробиваема стена… Единствената причина, поради която предпочитам уединението, се заключава в това, че се нуждая от възстановяване на силите след напрегнатата работа, иначе просто не бих могла да продължа да се снимам. Моето най-голямо желание винаги е било да постигна вътрешна хармония...”
Дори и в писанията на българската преса от 30-те години на миналия век се прокрадват недвусмислени намеци за житейската драма на звездата. Така например в статията „Трагичният път на Грета Гарбо към славата”, публикувана в бр. 29 от 1936 г. на в. „Днес”, е цитирано следното й признание: „Странното същество, което пожелаха да създадат от мен, е моя немилостива приятелка. То винаги е заставало между съществата, които бих могла да обичам и моята самота, като една съперница – по-щастлива от мен. Малко по малко то зае мястото ми и ме изгони от собствения ми живот. То ми взе всичко, което имах, за да ми върне в замяна само една угнетяваща популярност”
В бр. 358 от 1937 г. същият вестник помества друг материал, озаглавен „Непознатата Грета Гарбо”. В него пише, че по време на една среща с журналисти Грета се е оплакала от лошите последици на славата и от неискреността на онези, които й се представяли за приятели. „Клюките – заявила тя – са толкова много разпространени в Холивуд, че просто правят невъзможен живота на хората, които изплуват над повърхността.” И пак там е подчертано, че след ролята си в „Дамата с камелиите” актрисата подхвърлила: „Боя се от старостта. Бих желала да имам някакво друго занимание, което би било по-трайно. Сега завися само от настроенията на публиката. Ако някога тя се насити и не желае да ме гледа, с моята кариера е свършено. Това е тежка неизвестност.”

МИСТЕРИЯ ИЛИ ТРАГЕДИЯ? 

В светлината на тези откровени признания, необяснимото за мнозина решение на Гарбо да скъса едва 36-годишна с киното и то в зенита на славата си, не изглежда така мистериозно. Защото въпреки желанието и на самата актриса да съхрани загадъчността на всичко свързано с живота й, не може да остане скрит трагизмът на противоречието между нейния стремеж да бъде свободна и да не зависи от никого и наложения й звезден статус, който я задължавал да се подчинява на диктата на обожаващата я публика. 
Трагедията на Грета Гарбо се състои в това, че е принудена да води неавтентичния живот на звезда, изпитвайки непрестанния страх, че ореолът й може да помръкне с времето. А често приписваната й реплика: „Искам да бъда сама!” всъщност е разбирана погрешно и дори е причина за неправилния извод, че самата тя се е стремяла към самотата. Едва ли някой на този свят обича и търси самотата доброволно... поне докато е здрав психически. „Аз просто помолих да бъда оставена на спокойствие, а това е нещо съвсем различно”, разсейва недоразумението и самата актриса. 
Но една звезда няма как да бъде оставена на спокойствие… Знаменитите киноактьори винаги са били не само любимци на публиката, но и герои на легенди, с които са били принудени да се съобразяват сценаристите и режисьорите, понякога даже несъзнателно, за да не развалят магията между тях и публиката. Затова ако се вгледаме внимателно дори само в заглавията на филмите с участието на Гарбо („Божествената жена“, „Тайнствената дама“, „Авантюристката“, „Мата Хари“ и др.) ще се уверим, че те всъщност обслужват създадената легенда за „фаталната жена” -мистериозната и загадъчна личност, превърната в обект на преклонение. Дори филми като „Ана Каренина” (1935), „Дамата с камелиите” (1936) и „Ниночка” (1939), в които Гарбо разкрива истинския си талант на актриса, също не се отдалечават твърде много от наложената й щампа. 
Ето защо още първият й опит да пресъздаде на екрана типичната съвременна американка във филма „Жена с две лица" (Two-Faced Woman, 1941) е посрещнат буквално на нож от критиката и вероятно пришпорва нейното назряващо решение за оттегляне от киното.
Донякъде Гарбо става жертва и на своя характер, който сблъсквайки се с потискащата реалност, я тласка към бунт. За разлика от други прочути свои съвременнички като Бет Дейвис и Катрин Хепбърн, които се примиряват със съдбата си на кинозвезди, за да могат да продължат да бъдат и актриси, Грета Гарбо избира бягството, самозаблуждавайки се, че така ще може да бъде повече себе си. Пак по тази причина, според мен, прекратява толкова внезапно и необяснимо за околните, любовните си връзки с актьора Джон Гилбърт, композитора Леополд Стоковски, поетесата Мерседес Д’Акоста, фотографа Сесил Битън и др.
„Животът е по същество драма, - смята големият испански философ Хосе Ортега-И-Гасет - защото е отчаяната борба, която всеки от нас води с нещата и дори със собствения си характер, за да постигне да бъде в действителност този, който е в проект. Човек не може да има повече от един автентичен живот – и той е наложен от призванието му. Когато личната му свобода го кара да се откаже от него и да го замести с друг, съвсем произволен, макар и да се основава на най-достойни за уважение подбуди – той започва да води непълноценен, призрачен живот. Защото да живееш е тъкмо неизбежната необходимост да се определиш, да влезеш в своята изключителна съдба, да я приемеш, тоест да се решиш да бъдеш тази съдба”
Колкото и да е странно, но именно в порива си да избяга от неавтентичния си живот на звезда, Грета Гарбо в действителност престава да води живота, който много повече отговаря на нейното истинско аз. Отказвайки се да приеме съдбата си на актриса, тя избира да се увековечи в замръзналия навеки мистериозен образ на самата себе си, който е по същество една легенда. Скъсвайки с призванието си, Грета Гарбо на практика заживява призрачен, неавтентичен живот, който е по-добре да бъде грижливо скриван от чуждите погледи, за да не рухне толкова упорито изграждания мит за нея. 
Съдбата на тази необикновена жена е типичен пример за деформиращото въздействие на холивудската система на звездите върху най-ярките й представителки (и жертви!) каквато е не само Грета Гарбо, но също и Вивиан Лий, Мерилин Монро, Натали Ууд и още много други.

 



Коментари (0)