Кристина Грозева и Петър Вълчанов

• 
• Add new коментар

Този път "Другото кино" дава трибуна на ЛЕДА ДРАГИЕВА (единадесетокласничка от гимназията с преподаване на чужди езици "Ромен Ролан" в Стара Загора) да сподели своите впечатления от третото издание на международния кинофестивал "Златната липа".  

Старозагорци изпратиха "Златната липа" така, както го бяха посрещнали - на крака, с нестихващи аплодисменти, с щастливи усмивки и тук-там няколко спонтанни сълзи от умиление и от гордост. Гордост, че са част от това прекрасно събитие. Гордост, че са старозагорци и съграждани на такъв обичан актьор като Васил Михайлов. И гордост, че са българи и сънародници на най-големите имена на нашето кино.

Фестивалът не само ни запозна с новото европейско кино, а ни припомни едно от най-ценните качества на истински добрите филми, което напоследък е често забравяно. Киното не трябва само да показва и да съобщава нещо на зрителите, то трябва да може да ги съ-общава. Да създава общност. Защото в общността има опит за разбиране, за съчувствие, за проумяване. А тук общностите бяха две: едната - създадена между филмите и зрителите, а другата - общността на самата публика.

"Златната липа" беше като машина на времето - върна хората в годините на пълните киносалони и стойностните български и европейски филми. Затова хората изгледаха на крака на откриването филмчето с черно-белите снимки на големите български актьори. Затова и аплодисментите за Васил Михайлов нямаха край. Усещането за общност беше толкова силно, толкова ярко. Беше като "да се завърнеш в бащината къща".
Може би най-големият подарък обаче не беше за по-възрастните, а за децата и младите хора. Хората, които нямат същите спомени за пълните киносалони, хора, които принадлежат на една нова кинокултура.
"Нека възпитаваме децата си в този дух. Да ходят, да гледат добро, стойностно европейско кино, защото това е нашето бъдеще. Нашите деца са нашето бъдеще. (…) Има цели поколения, които не са стъпвали в киносалон. Фестивалът е безценен и заради това, че родители и деца имат възможност и свобода да избират и гледат филми не само в мола", обясни Магдалена Ралчева, директор на "Златната липа" в предаване на ТВ "Загора" два дни преди началото на фестивала.

* * *

   Затова е и толкова радостен фактът, че сред публиката имаше значително присъствие и на по-младите поколения. Преживяванията си от фестивала споделиха единадесетокласничките от ГПЧЕ "Ромен Ролан" Гергана Русева, Маргарита Димова и Симона Иванова.

      - Кой филм от програмата на "Златната липа" избра да гледаш и защо?
     Г.: Опитах се да отделя време на възможно най-много филми от програмата. Сред тези, които успях да видя, са "Розен", "Тютюн с аромат на череша", "Урок", "Ничие дете" и още няколко. Не съм подбирала, тъй като имах високи очаквания за всички продукции. Ако имах повече време, предполагам, че щях да присъствам на всички прожекции.
М.: Избрах филма "Урок", защото в него участва моят преподавател по актьорско майсторство Христофор Недков. А бях и впечатлена от множеството международни награди, които е спечелил. След като вече го гледах, мога да кажа, че това е един наистина много добър български филм.
       - Какви бяха очакванията ти за "Златната липа" и бяха ли оправдани?
      С.: Като цяло нямах особени очаквания за фестивала. Понеже предишните две години не съм била на откриването, не очаквах да е толкова грандиозно и да има толкова много хора. Бях много приятно изненадана. Хареса ми също, че беше по-непринудено, за разлика от други културни събития и всички се забавляваха - не само публиката, но и тези, които откриваха фестивала. Чудесно беше, че имаше контакт с някои от авторите на филмите, както и с други актьори и режисьори.
    Г.: Имах високи очаквания от фестивала именно поради факта, че филмите, които представя, са европейски и не бях разочарована. Напротив, дори останах изненадана от това, колко добри бяха филмите технологично и като послание.
     - С какво атмосферата в Операта/Библиотеката беше по-различна от другите филмови прожекции, на които си присъствала?
      М.: Атмосферата със сигурност беше много по-уютна и приятна. Човек се чувства по-добре сред хора, които обичат и оценяват истинското кино, отколкото в някоя кинозала или салон, в който се намира човек, който да ти пречи, да говори постоянно и да не можеш да гледаш спокойно филма. Наистина е много по-различно на фестивал.
       С.: Имаше усещане за свобода и хората със сигурност бяха там, за да се насладят на киното. Не се чувстваха по никакъв начин задължени да останат до края, защото все пак не бяха плащали вход.
     Г.: Спрямо други прожекции атмосферата на фестивала е различна. След края на всеки филм хората ръкопляскат, показвайки, че са оценили филма, което не се случва на обикновено кино.

* * *

     Младите старозагорци имат нужда от магията на качественото кино. Магията да завладее вниманието ти и да накара всичките ти сетива да заработят по-силно, по-красиво. Магията да се докосне не само до разума, но и до сърцето ти. Магията да те накара да повярваш, че "животът е прекрасен".
         И кой знае, може би след още няколко години Стара Загора ще бъде не само градът на липите, но и градът на Златната липа. Град на киното.