Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ГРАД НА ЛИПИТЕ, ПОЕТИТЕ И... КИНОТО?


06.06.2015  Текст:  Леда Драгиева

Кристина Грозева и Петър Вълчанов

   

Този път "Другото кино" дава трибуна на ЛЕДА ДРАГИЕВА (единадесетокласничка от гимназията с преподаване на чужди езици "Ромен Ролан" в Стара Загора) да сподели своите впечатления от третото издание на международния кинофестивал "Златната липа".  


                                               

Старозагорци изпратиха "Златната липа" така, както го бяха посрещнали - на крака, с нестихващи аплодисменти, с щастливи усмивки и тук-там няколко спонтанни сълзи от умиление и от гордост. Гордост, че са част от това прекрасно събитие. Гордост, че са старозагорци и съграждани на такъв обичан актьор като Васил Михайлов. И гордост, че са българи и сънародници на най-големите имена на нашето кино.

Фестивалът не само ни запозна с новото европейско кино, а ни припомни едно от най-ценните качества на истински добрите филми, което напоследък е често забравяно. Киното не трябва само да показва и да съобщава нещо на зрителите, то трябва да може да ги съ-общава. Да създава общност. Защото в общността има опит за разбиране, за съчувствие, за проумяване. А тук общностите бяха две: едната - създадена между филмите и зрителите, а другата - общността на самата публика.

"Златната липа" беше като машина на времето - върна хората в годините на пълните киносалони и стойностните български и европейски филми. Затова хората изгледаха на крака на откриването филмчето с черно-белите снимки на големите български актьори. Затова и аплодисментите за Васил Михайлов нямаха край. Усещането за общност беше толкова силно, толкова ярко. Беше като "да се завърнеш в бащината къща".
Може би най-големият подарък обаче не беше за по-възрастните, а за децата и младите хора. Хората, които нямат същите спомени за пълните киносалони, хора, които принадлежат на една нова кинокултура.
"Нека възпитаваме децата си в този дух. Да ходят, да гледат добро, стойностно европейско кино, защото това е нашето бъдеще. Нашите деца са нашето бъдеще. (…) Има цели поколения, които не са стъпвали в киносалон. Фестивалът е безценен и заради това, че родители и деца имат възможност и свобода да избират и гледат филми не само в мола", обясни Магдалена Ралчева, директор на "Златната липа" в предаване на ТВ "Загора" два дни преди началото на фестивала.

* * *

   Затова е и толкова радостен фактът, че сред публиката имаше значително присъствие и на по-младите поколения. Преживяванията си от фестивала споделиха единадесетокласничките от ГПЧЕ "Ромен Ролан" Гергана Русева, Маргарита Димова и Симона Иванова.

      - Кой филм от програмата на "Златната липа" избра да гледаш и защо?
     Г.: Опитах се да отделя време на възможно най-много филми от програмата. Сред тези, които успях да видя, са "Розен", "Тютюн с аромат на череша", "Урок", "Ничие дете" и още няколко. Не съм подбирала, тъй като имах високи очаквания за всички продукции. Ако имах повече време, предполагам, че щях да присъствам на всички прожекции.
М.: Избрах филма "Урок", защото в него участва моят преподавател по актьорско майсторство Христофор Недков. А бях и впечатлена от множеството международни награди, които е спечелил. След като вече го гледах, мога да кажа, че това е един наистина много добър български филм.
       - Какви бяха очакванията ти за "Златната липа" и бяха ли оправдани?
      С.: Като цяло нямах особени очаквания за фестивала. Понеже предишните две години не съм била на откриването, не очаквах да е толкова грандиозно и да има толкова много хора. Бях много приятно изненадана. Хареса ми също, че беше по-непринудено, за разлика от други културни събития и всички се забавляваха - не само публиката, но и тези, които откриваха фестивала. Чудесно беше, че имаше контакт с някои от авторите на филмите, както и с други актьори и режисьори.
    Г.: Имах високи очаквания от фестивала именно поради факта, че филмите, които представя, са европейски и не бях разочарована. Напротив, дори останах изненадана от това, колко добри бяха филмите технологично и като послание.
     - С какво атмосферата в Операта/Библиотеката беше по-различна от другите филмови прожекции, на които си присъствала?
      М.: Атмосферата със сигурност беше много по-уютна и приятна. Човек се чувства по-добре сред хора, които обичат и оценяват истинското кино, отколкото в някоя кинозала или салон, в който се намира човек, който да ти пречи, да говори постоянно и да не можеш да гледаш спокойно филма. Наистина е много по-различно на фестивал.
       С.: Имаше усещане за свобода и хората със сигурност бяха там, за да се насладят на киното. Не се чувстваха по никакъв начин задължени да останат до края, защото все пак не бяха плащали вход.
     Г.: Спрямо други прожекции атмосферата на фестивала е различна. След края на всеки филм хората ръкопляскат, показвайки, че са оценили филма, което не се случва на обикновено кино.

* * *

     Младите старозагорци имат нужда от магията на качественото кино. Магията да завладее вниманието ти и да накара всичките ти сетива да заработят по-силно, по-красиво. Магията да се докосне не само до разума, но и до сърцето ти. Магията да те накара да повярваш, че "животът е прекрасен".
         И кой знае, може би след още няколко години Стара Загора ще бъде не само градът на липите, но и градът на Златната липа. Град на киното.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание