Непреклонните

• 
• Add new коментар

67 години навърши ДЖЕФ БРИДЖИС (Jeffrey Leon Bridges), който по мое мнение е един от най-големите и най-обаятелните актьори в цялата история на американското кино. Той е роден на 4 декември 1949 година в Лос Анджелис в семейство на актьорите Лойд и Дороти Бриджис. Това в голяма степен предопределя съдбата му - появява се на екрана още като няколкомесечно бебе,  а едва на 8-годишна възраст изпълнява и първата си роля в четири епизода от сериала "Морски лов" (Sea Hunt, 1958-1961), в който главен изпълнител е неговият баща Лойд Бриджис. 
Именно той подтиква малкия Джеф към първата му съзнателна поява на екрана. За разлика от повечето родители-актьори, втълпяващи на своите деца, че кинобизнесът е истинско унижение, бащата на Джеф Бриджис се стараел по всякакъв начин да въвлече синовете си в своята професия. Но като повечето деца, - споделя Джеф - и той не е възнамерявал да прави това, което искали от него възрастните. Повече му харесвало да съчинява музика, да рисува и пр. Но веднъж, по време на работата си в телевизионния сериал "Морски лов", баща му казал, че има малка роля за него и го попитал дали желае да се пробва. Джеф му отговорил, че не му се иска много. Но бил принуден да се съгласи, след като бил накаран да избира между училището и снимките.

След завършване на средното си образование Джеф Бриджис вече не се съмнявал, че ще се посвети на киното. Обаче преди да стане актьор, му се налага да преодолее немалко препятствия. Най-главното от които било липсата на пари. И за да си осигури прехраната, а и да си спести нужните средства за учение в Ню Йорк, Джеф работи известно време в бреговата охрана, играейки отвреме-навреме в любителски театрални постановки и ще по-рядко в епизодични роли в киното. Скоро заминава за Ню Йорк, където посещава няколко месеца актьорските курсове на Ута Хаген и Хърбърт Бергдорф. Паралелно усвоява актьорския занаят, снимайки се в евтини филми. Според собственото му признание пред сп. Esquire, истинските си уроци по актьорство получава от своите родители (най-вече от своя баща), които се прекланяли пред Михаил Чехов (руски актьор, племенник на писателя Антон П. Чехов, който става един от най-известните преподаватели по актьорско майсторство в САЩ). 
Първите роли в киното не носят успех на Джеф, но той не се отчайва и продължава да се усъвършенства. И не след дълго късметът му се усмихва.

ПЪРВИ УСПЕХИ

През 1971 година изпълнява една от поддържащите роли в "Последната прожекция" (The Last Picture Show, 1971) под режисурата на Питър Богданович. За огромната популярност на този филм говори фактът, че приходите от разпространението му по американските екрани възлизат на $29,133 млн. щатски долара, което е 22 пъти повече от неговия скромен бюджет в размер на $1.3 млн. Освен това печели много престижни награди по целия свят, а Джеф Бриджис получава първата си номинация за "Оскар" от общо шест в кариерата си. 

Благодарение именно на успеха на "Последната прожекция", Джеф Бриджис е забелязан от водещите кинематографисти, които започват да му предлагат интересни роли и само след три години младият актьор получава втората си номинация за "Оскар" - този път за превъплъщението си в образа на скитника с прякор Бързака от криминалната трагикомедия на Майкъл Чимино "Мълнията и Бързака" (Thunderbolt and Lightfoot, 1974), в която партнира на легендарния Клинт Истууд. Скоро след това е сочен за най-вероятен изпълнител на главната роля във филма на Мартин Скорсезе "Шофьор на такси" (1976), която както знаем е поверена на Робърт Де Ниро. Впоследствие се разминава и с роля в "Ловецът на елени" (1978), която получава Кристофър Уокън. 
Но независимо от успешния старт на актьорската му кариера в киното, през следващото десетилетие Джеф Бриджис не успява да привлече с нищо вниманието на критиците и филмовите ценители.  

СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ

През 1984 година излиза фантастичният филм на Джон Карпентър "Звезден човек" (Starman), с който Джеф Бриджис напомня за себе си, пресъздавайки на екрана образа на космически пришълец. Това изпълнение му носи поредната номинация за "Оскар" – вече за най-добра главна роля. От този момент нататък попурярността на Бриджис нараства неимоверно и той успява да се задържи на гребена на вълната през следващите три десетилетия. Ярките, запомнящи се роли започнат да се редуват една след друга.

Незабравими са превъплъщенията на Бриджис през 80-те в богат бизнесмен (Джак Форестър) от трилъра "По острието на бръснача" (Jagged Edge, 1985), в гениален автомобилен дизайнер (Престън Тъкър) от биографичната драма на Франсис Копола "Тъкър: Човекът и неговата мечта" (Tucker: The Man and His Dream, 1988) или в пианист (Джейк Бейкър) от музикалната мелодрама "Невероятните Бейкър бойс"  (The Fabulous Baker Boys, 1989), в който играе и брат му Бо Бриджис. Музикалният си талант Джеф демонстрира многократно не само в актьорските си изпълнения, но и в песните, които пише и композира, както и в съвместната си работа със знаменития музикален и телевизионен продуцент, аранжор, диригент, композитор и тромпетист Куинси Джоунс. През 2000 година издава първия си музикален албум "Be Here Soon" като независим проект в сътрудничество с Майкъл Макдоналд.

Не по-малко успешни за Бриджис са и 90-те години на миналия век. През този период се открояват образите на радиоводещия от философската трагикомедия на Тери Гилиам "Кралят на рибарите" (The Fisher King, 1991), на бившия затворник от криминалната драма "Американско сърце" (American Heart, 1992), на архитекта от драматичния трилър на Питър Уиър "Безстрашен" (Fearless, 1993), на професора от мелодрамата на Барбра Стрейзанд "Огледало с две лица" (The Mirror Has Two Faces, 1996) и, разбира се, фамозната роля на Пича (The Dude) от блестящата криминална комедия на братя Коен "Големият Лебовски" (The Big Lebowski, 1998). С ролята му на президент на САЩ от драматичния трилър "Неудобно лице" (The Contender, 2000), за която получава поредна (четвърта) номинация за "Оскар", приключва едно от най-успешните десетилетия за актьора.

През следващите десет години играе предимно в средни филми, с изключение може би на "Кей Пакс" (K-PAX, 2001) и "Земя на приливите" (Tideland, 2005). И вероятно този период от неговия творчески път нямаше да бъде запомнен с нещо кой знае какво, ако в самия му край не се бе появила музикалната драма "Лудо сърце" (Crazy Heart, 2009). В нея Бриджис проявява с пълна сила големия си актьорски и музикален талант, пресъздавайки образа на известен в миналото кънтри певец, превърнал се в застаряващ алкохолик. Тази роля му носи отдавна заслужения "Оскар" и още много престижни отличия ("Златен глобус", "Независим дух", наградата на американската актьорска гилдия и пр.).
Две години по-късно актьорът издава втория си музикален албум, озаглавен Jeff Bridges, който е класиран на 25-то място в Billboard, на пето - в Rock album; на десето - в Country album... А прочутото списание "Rolling Stone" го оценява с три звезди от пет възможни. Продуцент на проекта, утвърдил името на Джеф Бриджис и сред музикалната гилдия на САЩ,  е Ти-Боун Бърнет (T-Bone Burnett), дългогодишен приятел и сътрудник на певеца и актьора от „Лудо сърце”. 
В публикацията си "Лудото сърце на Холивуд" списание "Тема" написа преди време следното: "Трудно е да преброиш актьорите, които през годините като на шега сменяха снимачната площадка с музикалната сцена. Опитите на Ръсел Кроу, Киану Рийвс, Антъни Хопкинс, Стив Мартин и др. по-често ни разсмиваха, отколкото ни караха да прибавим CD-то им в колекцията с любими записи. Албумът Jeff Bridges (2011 г.) обаче не е такъв. Наистина е личен. Спокоен. Лек и искрен. Май точно така звучат любимите ни песни!"

Джеф Бриджис продължава да ни изненадва приятно и след "Лудо сърце". Най-напред с участията си във фантастичния екшън "TRON: Заветът" (Tron: Legacy, 2010) и устърна "Непреклонните" (True Grit, 2010) отново под режисурата на братята Джоел и Итън Коен, което му осигурява още една номинация за наградата на Американската филмова академия, после и с ролята си в приключенския екшън "Седмият син" на руснака Сергей Бодров, а през това лято с последното си засега актьорско превъплъщение в образа на циничния шериф от криминалната драма/уестърн на Джон Макензи "На всяка цена" (Hell or High Water), за която не е изключено да бъде номиниран отново за "Оскар".  

ЛИЧЕН ЖИВОТ И ДРУГИ ТАЛАНТИ

Джеф Бриджис живее със своята съпруга Сюзан вече близо 40 години. Двамата имат три дъщери. Той е известен не само с дарбите си на актьор, китарист и певец, но и с постиженията си в областта на фотографията и живописта. Негови творби са показвани неведнъж в различни престижни изложби.  През 1983 г. Бриджис участва с лични средства в основаването на благотворителния фонд за борба със глада "Спрете глада!" и продуцира благотворителен ТВ-маратон под егидата на фонда с участието на Джак Лемън, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър и др.