Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ГОЙКО МИТИЧ


17.02.2011  Текст:  Красимир Кастелов

кино

   


Вероятно малцина от днешните тинейджъри знаят кой е Гойко Митич, но преди 40 години той е сред най-популярните кинозвезди в Източна Европа, благодарение на участието си във филмите за индианци (Indianerfilme), заснети от киностудия „ДЕФА“ (DEFA - Deutsche Film Aktiengesellschaft).
      ТОВА Е ОТГОВОРЪТ НА ГДР
на популярния западногермански цикъл от „евроуестърни“ за вожда на апахите Винету (акт. Пиер Брис) и неговия бял „кръвен брат“ Поразяващата ръка (акт. Лекс Баркър).
В онези години е задължително да се намират „наши“, „социалистически“ еквиваленти на модните западни образци, за да се запълни празнотата, зейнала в резултат от дългогодишните забрани и ограничения за културното влияние на Запада. Тази компенсаторна функция, изпълняват редица сурогатни продукти, чието качество рядко се доближава до това на оригиналите.
Днешните изследователи обаче се въздържат от сравнения:
                 КОЙ Е ПО-ДОБЪР:
     ГОЙКО МИТИЧ ИЛИ ПИЕР БРИС
?
DEFA или Rialto Film? Те просто разглеждат и едните, и другите като част от историята на киното.

Берлинският кинокритик Франк Хабел, който е и автор на книга за Гойко Митич, не мисли, че идеята за Indianerfilme е била пряко възложена „отгоре“. Инициативата е на продуцента Ханс Малих, пише Хабел. Той именно организира производството на първия „индиански“ филм на ГДР.
В тогавашните условия на открито идеологическо противопоставяне „социалистическата“ концепция за Indianerfilme се налага от само себе си, а и започналото в Съветския съюз политическо „затопляне“ създава благоприятен климат за обновяване на киното. Уестърнът предоставя чудесна възможност за съчетаване на приключенското съдържание с „правилната“ обществено-идеологическа позиция.
Тогавашният генерален продуцент на киностудия ДЕФА Клаус Вишневски си спомня: „Историческите факти за завоюването на Дивия Запад и разрушаването на културата на северноамериканските индианци, напълно съответстваха на необходимостта от критика на капитализма и допринесоха за допълнителната „легитимация“ на ГДР и източногерманското кино.“
  „СИНОВЕТЕ НА ВЕЛИКАТА МЕЧКА
                        Е ПЪРВИЯТ

от индианската поредица с Гойко Митич. Излиза през 1966 г. и е възторжено приет от публиката в целия социалистически лагер. В едно интервю Гойко Митич твърди, че само в ГДР са го гледали 10 млн. зрители.
За по-малко от две десетилетия ДЕФА успява да произведе 12 „индиански“ филма, в които главната роля изпълнява Гойко Митич. Повечето от тях са създадени с помощта на кинематографиите на СССР, Полша, Чехословакия, България и дори на далечна Куба и Монголия. Първият е заснет от чешкия режисьор Иoзеф Мах; индианската красавица във втория („Голямата змия“) е унгарската актриса Андреа Драгота; в третия („Следата на сокола“) участва полякинята Барбара Брилска, а в шестия („Оцеола“) - нашата Пепа Николова.
Наред с известни актьори от другите социалистически страни, като Иржи Врштяла (Чехословакия), Олег Видов, Лаврентий Кошадзе, Бруно Оя (СССР), Леон Немчик, Мечислав Каленик, Кристина Миколаевска (Полша), Предраг Милинкович, Слободан Димитриевич (Югославия), Ролф Хопе, Ролф Ремер, Ренате Блуме (ГДР), в индианската серия участват още някои български актьори - Стефан Пейчев, Искра Радева и др.
А през 1975 г. в „Кръвни братя“, който е най-политизираният от всичкиге филми на индианска тема, се включва дори американският певец и киноактьор Дийн Рид.
                                                       НАЙ-ЯРКАТА ЗВЕЗДА

на тази индианска киносага безспорно е Гойко Митич. Той изпълнява роли на различни индиански вождове и създава обобщен образ на червенокож благородник, който се бори геройски срещу алчните и жестоки бледолики колонизатори.
Още преди да играе в „Синовете на Великата мечка“ Митич се снима в няколко от западногерманските филми на тази тема.
В ранните си индиански превъплъщения и в цикъла, създаден в ГДР, той нито веднъж не се появява в образа на „лош“ индианец. От самото начало намира своето амплоа - на силни, свободолюбиви, непреклонни мъже, готови да се жертват за своя народ. Би могло да се каже, че във всичките си филми Митич играе на практика един и същ герой, но с различни имена.
             МАНИЯТА ПО ИНДИАНСКИТЕ ФИЛМИ
и по-специално по Гойко Митич започва у нас в края на 60-те години – веднага след излизането на „Синовете на великата мечка“ и „Голямата змия“ и продължава повече от едно десетилетие - до излизането на „Северино“ (1978). Последният „индиански“ филм с Митич е „Вождът Бяло перо“ (1983).
Източник: Моята статия "Гойко Митич - индианец за цял живот" (в. "ТВ Сага", 17.02.2011)



Коментари (1)


Коментари

xakepxakep (непотвърден)
Sunday, Jun 07, 2015

Нямам спомен „Вождът Бяло перо“ да е даван по онова време. Другите филми съм ги гледал.


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Повече за филма прочетете ТУК
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание