Френската Нова Вълна

• 
• Add new коментар

На 3 декември светът на киното отбеляза 82-я рожден ден на една своя легенда, превърнала се в синоним на новаторството - гениалният Жан-Люк Годар. Нека в тази да връзка си припомним за незабравимия му шедьовър „ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ“, който въпреки изминалите десетилетия от неговата премиера през март 1960 година, продължава да бъде и до днес един от емблематичните френски филми, докосващ по неповторим начин и съвременните зрители.

Без съмнение класика, истински шедьовър на Годар, за който едва ли бих могла да кажа нещо ново. Филм за безгрижието и любовта, за капризите, за колебанието и непоклатимата воля. 

Жан-Пол Белмондо в ролята на Мишел с лекота лъже и краде, издирван е за убийството на полицай, очарователен и самоуверен. В Париж среща отново Патриция (Джийн Сибърг), с която преди време е прекарал няколко нощи. Тя е американка, пише за „Ню Йорк Трибюн“, защото „не иска да зависи от мъжете”. Едва двайсет годишна, се впуска в безумна любовна авантюра с предизвикателния Мишел. Той е прекрасен образ, умеещ да се наслаждава на живота и донякъде напомня на героя на Мастрояни от „Сладък живот“ на Фелини, също създаден през 1960г.

Патриция е доста по-сложен образ, който постоянно ни изненадва. Веднъж изглежда като независима интелектуалка, друг път я виждаме като срамежлива девойка, мечтаеща за любов като тази на Ромео и Жулиета. Може да бъде и едно капризно момиче, което започва да играе опасна игра между провосъдието и Мишел, за да открие истинските си чувства. Поради не дотам перфектното си владеене на френския език, тя често пита за значението на някои думи – детайл, съпътстващ цялостното развитие на образа й.
Ако в началото на филма изглежда наивна и невинна, то в края същият този детайл слага съвсем друг щрих върху образа й. В този смисъл филмът проследява нейното развитие като характер.

„До последен дъх“ е истински шедьовър, роден от великолепния сценарий на Франсоа Трюфо и майсторската режисура на Годар, чийто стил се разпознава от пръв поглед.