Френската Нова Вълна

• 
• Add new коментар

На 3 декември Жан-Люк Годар (Jean-Luc Godard) навърши 80 г. През последното десетилетие той засне прекрасни филми, като „Възхвала на любовта” (Éloge de l'amour) и „Нашата музика” (Notre musique), но именно през отиващата си година отново се оказа във фокуса на медийния интерес, благодарение на новата си творба „Филм Социализъм” (Film Socialisme), а и на скандала, свързан с награждаването му с почетен „Оскар” от Американската академия за киноизкуство.
В две негови интервюта за швейцарски издания, публикувани и в руския сайт KINOTE, става въпрос за тази награда, както и за прословутия годаровски „антисемитизъм”. За заглавие на едното от тях, дадено за швейцарското издание „NZZ” на 7 ноември т.г., е послужила репликата на Годар: „Не ми харесва сравнението с Пикасо – той е украсил твърде много чинии”, казана в отговор на това, че го сравняват с Пикасо, заради деконструирането на текста и изображението в неговите филми.
На въпроса как се отнася към предстоящото награждаване с „Оскар” френският режисьор отговаря: „Никак. След като на Академията й се иска, нека да награждава. Но на мен това ми се струва странно. Запитах се: какво са видели от моите филми? Наистина ли са им познати?” Разбира се, журналистът не пропуска възможността да разбере - как така най-важната награда в света на киното не означава нищо за Годар?
„Да, на практика, нищо. – повтаря Годар. – Може би е закъсняло признание на това, че и аз подобно на Лафайет в американската война за независимост, във въстанието срещу англичаните, бях сред инициаторите на революцията.”
И веднага уточнява, че през 50-те години, когато е бил критик в „Кайе дю Синема”, обичал независимите филми. „Тогава открихме, че такива режисьори, като Хичкок, Уелс, и Хоукс са борили за художествена независимост вътре с господстващата тогава система на големите студиа. В следвоенните години ние възхвалявахме тази борба, което беше кощунство за тогавашната френска кинокритика. Те само мърмореха срещу такива режисьори, като Хичкок, и казваха: „Той снима обикновени комерсиални филми”.
Според Годар знаменитото словосъчетание „политика на авторите на филми” било измислено от журналистите. Както е известно през 1980г. той се отказва от теорията за авторското кино, признавайки че има вина за нейното налагане.
„Аз много преживявах във връзка с последиците от нея – за автора започнаха да говорят повече, отколкото за неговите работи. Затова и не отидох в Кан на премиерата на новия ми филм „Филм Социализъм” – щяха да говорят само за мен. Но така беше още от времето на Новата вълна: ние бяхме единствените критици, които говореха за филмите, а не за режисьорите.
Относно скарването си с Франсоа Трюфо навремето Годар пояснява, че неговият бивш приятел всъщност започнал да прави такива филми, които преди това критикувал — сценарни филми.
А на въпроса за истинската причина, поради която не иска да получи лично почетния си „Оскар”, се измъква с това, че нямал американска виза, а и не  искал да си изкарва такава. Пък и не му се летяло толкова дълго.
Годар реагира възмутено на обвиненията в антисемитизъм: „Това е нонсенс! Какво е това „антисемит”? Всички жители на Средиземноморието са били семити. Така че, антисемит означава да си антисредиземноморец. Тази дума започна да се употребява спрямо евреите след Холокоста и Втора световна война. Но тя е неточна и нищо не означава”.
Във второто интервю, дадено за „SonntagsZeitung”, Годар слага точка на дискусионния въпрос дали е швейцарец или не. „По паспорт – да, - казва той. – На 21 години реших да не карам задължителната служба във френската армия. Купих си швейцарското гражданство за около хиляда франка. Швейцарец съм не по душа, а по кесия, което съответства на духа на тази страна.”
Все пак, Годар признава с благодарност, че Швейцария се е оказала щедра към него и му е помагала да прави своите филми. А и много му харесва да живее в красивата планина Юра, разположена успоредно на френско-швейцарската граница.
Въпреки че вече е на 80 години, знаменитият режисьор не възнамерява да спира да снима. Следващият му филм ще се казва „Сбогуване с езика” (Adieu au langage). Това е история за мъж и жена, които не могат да намерят общ език. Тогава кучето, което разхождат, започва да говори. „Още не зная как да осъществя това. – уточнява Годар. - А останалото не е сложно.”
А на въпроса - дали все пак ще ангажира някоя голяма звезда, отговаря, че би го направил, само ако това допринесе за увеличаване на бюджета на филма. „Не бих се колебал да наема Хъмфри Богарт и Ава Гарднър - идеално подхождат. Те бяха богове. А сега кого да снимам?”