Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ГЛЕН КЛОУЗ


16.01.2012  Текст:  Красимир Кастелов

портрет

   

 

Глен Клоуз, която с основание e наричана „жената-хамелеон“ или „аристократката на Холивуд“, е звездата и в хитовата адвокатска поредица „Щети”, която Нова телевизия излъчва от 20 декември насам. За ролята на безскрупулната адвокатка Пати Хюз от прочутия сериал тя печели двукратно „Еми“ (телевизионния „Оскар“), а също и две награди „Златен глобус“. На състоялата се снощи 69-та церемония за наградите „Златен глобус“ тя бе сред претендентките за това отличие, което спечели за осми път в своята кариера Мерил Стрийп.
Съперничеството на Глен Клоуз с тази легендарна актриса навярно ще продължи и в надпреварата за „Оскар“- ите, за която не се съмнявам, че и двете ще бъдат номинирани. Възможно е тогава ролите да се разменят и вместо да отличат с трети „Оскар“ Мерил Стрийп, членовете на Американската филмова академия да връчат най-престижната награда за първи път на Глен Клоуз за удивителното й превъплъщение в образа на мъж от филма „Алберт Нобс“.
През септември миналата година знаменитата актриса бе удостоена с почетен приз за цялостното си творчество на фестивала в Сан Себастиан, където се състоя премиерата на този филм, ознаменувал нейното завръщане на големия екран в ролята на жена, представяща се за мъж в Дъблин към края на 19 век.
Глен Клоуз изпълнява за пръв път тази роля на сцената още преди 30 години и оттогава е буквално обсебена от нея. Не случайно е продуцент и съавтор на сценария на филма, а режисьорът (избран от нея) не е кой да е, а Родриго Гарсия - синът на прочутия колумбийски писател Габрия Гарсия Маркес.
Преобразената до неузнаваемост актриса дава в тази лента възможно най-доброто си екранно изпълнение след „Опасни връзки“ (1988).
В историята на киното трудно могат да се посочат други актриси, които да изглеждат толкова убедително в мъжки образ. Впрочем, Клоуз се превъплъщава в жалко безполово същество, превърнато в такова в резултат на насилието на мъжете. Образът на „малкия човек“, който актрисата пресъздава по един наистина перфектен начин, вероятно е сред най-силните в историята на киното. Той напомня за Акакий Акакиевич от Гоголевия „Шинел“. Само че цялото същество на нейния герой не е обсебено от облеклото (той е облечен, подобаващо за сервитьор в скъп хотел, в нелош костюм и с цилиндър), а от мечтата да си купи магазинче за цигари с дългогодишните си спестявания. За осъществяването й обаче ще му попречи... любовта.
„Кариерата на актриса е нещо много крехко и нетрайно. Поемайки по този път, не знаеш какво и кого ще срещнеш, дали ще ти позвънят с предложение за работа или ще те забравят завинаги. Получавайки награда за тази толкова ефимерна дейност, се чувствам напълно смутена“, - призна Глен Клоуз, по време на награждаването й в Сан Себастиан миналата година.
В интервютата, дадени след това, й се налагаше най-често да отговаря на въпроса: защо се появява толкова рядко на екрана?
„Първо, продължавам да играя много, но на сцената. Аз започнах като театрална актриса и театърът винаги е бил и си остава за мен по-важен от киното, – споделя тя. - В театъра актьорите се чувстват като истински творци. А в киното, което, разбира се, също много обичам, си абсолютно незащитена: всичко зависи от режисьора.
А второ, освен в големи холивудски продукции, се снимам в малки, но добри телевизионни филми. В Холивуд преди бе прието да се мисли, че телевизията е пагубна за артистичната кариера. Но аз никога не съм се съобразявала с това мнение. Ако сценарият ми харесва, защо трябва да се отказвам? По тази причина с огромно удоволствие продължавам да се снимам и в сериала „Щети“
.
А на въпроса с какво толкова я е привлякъл образът на Алберт Нобс, актрисата отговаря: „С това, че историята на жена, представяща се за мъж, е стопроцентово актуална и в наши дни. Това е история за оцеляването. Защото светът е пълен с „невидими“ хора, влачещи робско съществование. Именно така е живяла и моята героиня — невинно същество, опитващо се отчаяно да надмогне жестоките условия по времето на викторианска Ирландия от края на XIX век. Винаги съм искала да играя Алберт Нобс не само на сцената, но и в киното. Първоначално възнамерявахме да реализираме филма със знаменития унгарски режисьор Ищван Сабо.
Но се оказа много по-трудно, отколкото очаквах – трябваха ми цели 15 години, за да осъществя тази идея. За написването на сценария ми помогна ирландският писател Джон Банвил, а с режисурата се зае Родриго Гарсия, който умее да снима потресаващо филми за жени...“

Глен Клоуз е родена на 19 март 1947 г. в огромно имение в Гринуич, щата Кънектикът. Баща й, който е завършил Харвард, открива клиника в Африка, поради което й се налага едва 13-годишна да замине за Белгийско Конго (днес Заир). Живее ту там, ту в Швейцария. Завършва престижен колеж, специалност драма и антропология. Дебютира на сцената на Бродуей в спектакъла „Любов за любов“.
След като останал силно впечатлен от играта й в мюзикъла „Барнъм“, прочутият режисьор Джордж Рой Хил я избира за филма си „Светът, според Гарп“ (1982). За ролята на разкрепостената майка на главния герой (Робин Уилямс) тя получава първата от досегашните си пет номинации за „Оскар“.
Печелила е три пъти най-високата театрална награда „Тони“.
Към края на 80-те и началото на 90-те години се изявява в няколко филма, представяйки все неуравновесени в психическо отношение жени.

Героинята й от трилъра на режисьора Ейдриън Лайн „Фатално привличане“ (1987) преследва с маниакално упорство и патологична жестокост любовника си, пресъздаден на екрана от Майкъл Дъглас, а в екранизацията на Стивън Фриърс по знаменития роман на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“ (1988) разкрива убедително драмата на бездушната и коварна маркиза дьо Мертьой, станала жертва на собственото си интригантство.
След тези успехи Глен Клоуз продължава да се превъплъщава в необичайни образи, някои от които са напълно неочаквани – например първа дама на САЩ във фантастичната комедия „Марсиански атаки“ или пък вицепрезидент на Америка в „Еър форс едно“. Винаги е била много добра в острохарактерни роли – например, като кралица Гертруд от „Хамлет“ (1990) на Франко Дзефирели, като безпринципна журналистка във „Вестникът“ (1994) или като злата магьосница в „101 далматинци“ (1996). А във филма на Ищван Сабо „Среща с Венера“ (1991) се преобразява в оперна примадона.
Глен Клоуз притежава просторно имение в богатско предградие на Ню Йорк. Огромният й дом винаги е препълнен с кучета, които тя безумно обича.
Досега се е омъжвала три пъти. Първият й брак с китариста Кабот Уейд трае едва 2 години – от 1969 до 1971.
След четиригодишната си връзка с бродуейската звезда Лен Кариу се омъжва за бизнесмена Джеймс Марлас, но и този брак просъществува кратко – само 3 години.
От връзката си с продуцента Джон Старк, продължила 4 години, има дъщеря, която ражда на 41-годишна възраст.
Следващите й двама партньори са дърводелецът Стив Биърс и актьорът Робърт Пасторели, с които също се разделя след 3-4-годишно съжителство.
За третия си съпруг - предприемачът Дейвид Шоу – се омъжва през 2006 г.
Двамата живеят в разкошен нюйоркски апартамент за $6 млн. с изглед към Сентръл Парк, който преди е принадлежал на холивудската звезда Рок Хъдсън.
Източник: моята статия за Глен Клоуз във в. "ТВ Сага" от 12.01.2012 г.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации