„Аз крача из Москва”, „Не тъгувай!”, „Мимино”, „Афоня”, „Есенен маратон”, „Кин-дза-дза” – тези заглавия може и да не говорят нищо на днешните киномани, но в живота на много от любителите на киното, които вече са над 50-годишна възраст, те заемат специално място. Уверен съм, че някои дори са ги гледали по няколко пъти, а други пък биха могли да цитират повечето от крилатите фрази в тях.
Създателят на тези незабравими филми е Георгий Данелия, който с право е смятан (заедно с Елдар Рязанов и Леонид Гайдай) за един от тримата най-големи комедиографи в руското кино. Нищо, че самият той не желае да го смятат за такъв, защото никога не се е възприемал като режисьор на комедии. Просто по съветско време за този жанр държавата отпускала повече лента, отколкото за драми. „Затова реших – обяснява той, - че ще е по-изгодно да кандидатствам за заснемането на комедии. Но това бяха комедии само условно, поради което съм ги назовавал различно - „лирическа комедия”, „печална комедия” или даже „трагикомедия”.
В тях се съчетават уникално веселието и мъката, трагизмът и смехът, но те не само разсмиват или натъжават, не просто увличат със своето остроумие и с прекрасната игра на актьорите, но и провокират към размисъл върху смисъла на битието.
Стилът на филмите на Данелия се отличава съществено от импулсивната ексцентрика, характерна за комедиите на Гайдай. Той е по-близък до мекия хумор и мелодраматизма в комедиите на Елдар Рязанов, но с тази разлика, че сюжетните колизии при Данелия са по-малко изкуствени, а финалите – по-малко розови. Освен това, съществен (но не и задължителен!) елемент на филмите на Данелия е кавказският колорит с характерните за този регион герои в изпълнението на Вахтанг Кикабидзе (“Не тъгувай!”, „Мимино”, „Фортуна”).
Олег Басилашвили, Норберт Кухинке и Евгений Леонов във филма "Есенен маратон" (1979)
Сред най-добрите образци на специфичната комедийна стилистика, шлифована още в ранното му творчество, безспорно са „Есенен маратон” (Главна награда от кинофестивала в Сан Себастиан, 1979) и „Мимино” („Златна награда” от Московския кинофестивал през 1977). Някои от редките отклонения от нея („Кин-дза-дза”, 1986) също имат успех, а други („Сълзите капеха”, 1982) пък предизвикват противоречиви отзиви.
80-те години се превръщат в тежко изпитание за Данелия. Погребва своите родители, преживява клинична смърт, но главната беда го връхлита през 1985, когато загива при неизяснени обстоятелства синът му Николай - талантлив художник, поет и кинорежисьор.
И през 90-те години Георгий Данелия се опитва да продължи да работи в руслото на вече създадените от него традиции. Но в „Настя” (1993) и „Ези-тура” (1995) любимите му герои – хората с добро сърце и объркан живот действат вече на нов социален фон.
Георгий Данелия изиграва ролята на добрия магьосник в живота на много актьори. Благодарение на ярките дебюти в неговите филми се прославят Норберт Кухинке, Ирина Мирошниченко, Никита Михалков, а също и легендарният Вахтанг Кикабидзе, чиято втора роля в киното е именно в „Не тъгувай!” Образите, създадени от Данелия, са толкова ярки, че някои знаменити съветски актьори сме запомнили именно с ролите им в неговите прекрасни филми. Например и преди, и след „Мимино” Фрунзик Мкртчян се снима много (общо в 35 филма), но за повечето от нас завинаги ще си остане незабравимият Рубен – приятелят на главния герой от филма на Данелия. Режисьорът доста се колебае на кого да повери тази роля - на него или на Евгений Леонов. И когато след направените проби се оказва, че и двамата са еднакво добри, въпросът се решава чрез жребий. Леонов все пак се появява в „Мимино”, макар и в един от епизодите. Този гениален актьор в продължение на години е за Данелия нещо като талисман. След филма „33” (1965) той участва във всички негови филми чак до смъртта си през 1994г. Данелия дълго не може да се примири с неговата загуба, защото не може да си представи своето кино без стоплящото присъствие на Леонов.
Евгений Леонов в кадър от "Мимино" (1977)
Последният си игрален филм „Фортуна” снима преди 10г. Неговият главен персонаж, който е капитан на малък речен кораб, е своебразна парафраза на незабравимия летец Мимино от едноименния му филм от средата на 70-те. Неслучайно ролята изпълнява поостарелият вече Вахтанг Кикабидзе.
От няколко години Данелия работи над анимационен филм, който сам определя като пълнометражна джазова импровизация по мотиви на „Кин-дза-дза” - неговата любима кинопритча, която още през 1986-та е смятана за „пророческа комедия”.
Много зрители и до днес не разбират напълно смисъла й, но повтарят след нейните герои култовата им реплика: „Ку!”. Впрочем писателят Юрий Рост го е казал най-добре:
„Този филм е за всички нас. И няма значение, че неговите герои са измислени и живеят на друга планета, защото ние отдавна живеем на друга планета – просто няма толкова много пясък. Но ще има…”