Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ-ГЕЦ


14.10.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Людмил Кирков

   

Георги Георгиев – Гец е роден в еленското село Разпоповци (днес квартал на град Елена), където попива артистичната атмосфера на местното читалище и примера на ентусиастите-самодейци, изнасящи театрални спектакли, в някои от които и той участва.
Затова след завършване на средното си образование през 1947 година кандидатства в Държавното висше театрално училище (ДВТУ), впоследствие преименувано на ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

ВЛИЗА ДА СЛЕДВА СЛЕД ТРЕТИЯ СИ ОПИТ

Мечтата му да стане актьор не се сбъдва лесно. На два пъти пропада още на първия тур от кандидат-студентските изпити и междувременно работи като журналист.
Наскоро единият от двамата му сина Иван Георгиев, който е режисьор и продуцент, доцент по кино- и телевизионна режисура в НБУ и съсобственик на филмово студио „Синемак”, сподели пред в. "Шоу", че има две версии за „късането” на баща му на приемните изпити. Едната е, че не е бил добре подготвен, а другата – че е нямал бележка от ОФ. Според него, втората е по-правдоподобна.
Така или иначе след третия си опит Гец все пак е приет във ВИТИЗ и от 1949 до 1954 година учи при проф. Филип Филипов.  След завършването си специализира в Москва при М. Кедров в Московския художествен академичен театър (МХАТ).

След завръщането си в България е назначен в Народния театър „Иван Вазов”, където заварва актьорски светила като Иван Димов, Зорка Йорданова, Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, Никола Икономов, а сред първите му партньори на сцената са ярки млади таланти като Апостол Карамитев, Георги Калоянчев и Любомир Кабакчиев.
Дебютира в ролята на Петър от „Часът на щастието” на Лозан Стрелков и скоро се превръща в един от театралните ни корифеи, създавайки поредица от великолепни образи в постановки, като „Горещо сърце” (1957), „Пред буря” (1960), „Иван Шишман” (1961), „Златната карета” (1967), „Монахът и неговите синове” (1968), ”Боряна” (1969), „Еснафи” (1971), „Тази малка земя” (1974), „Хъшове” (1976), „Бяг” (1977), „Опит за летене” (1979), „Под игото” (1981), „Образ и подобие” (1990) и др. Списъкът вероятно би бил по-дълъг, ако не бе принудително пенсиониран през 1992 г. Пак според разказите на сина му, това го огорчава много. Преждевременната раздяла с любимата сцена е тежък удар за чувствителния актьор. Дори започва да отбягва да минава покрай сградата на театъра.
Последните 4 години от живота си той гастролира с „Театър 199“ в Монтана, Пазарджик, Кюстендил, Габрово, а с театър „Барбуков” пътува из цялата страна с хитовите постановки на „Може би на покрива има кон” (1995) и „Скакалци” (1996).
„Сред най-трогателните спомени за баща ми – споделя Иван Георгиев - е как си сгъваше дрехите замислен и потегляше с куфара си на път. Не винаги в добро здраве, правеше това някак си примирено, но болката му беше голяма!“

КАРИЕРАТА В КИНОТО

Кариерата си в киното Гец започва още съвсем млад - през 1951 година, когато играе Шлосера в „Утро над родината“ - третият игрален филм след одържавяването на филмопроизводството у нас през 1948 г. През следващите 40 години участва в почти една четвърт (70) от всичките игрални филми, снимани у нас.

Мъжествената осанка и благородно излъчване, съчетани с таланта и трудолюбието му, допринасят за бързото превръщане на Георги Георгиев-Гец в една от най-влиятелните фигури на българското кино, чието основно амплоа са героичните персонажи - борци за справедливост и по-добър живот. Но освен в образа на легендарен партизански командир („Осмият”, 1969), той умее да се превъплъщава и в отрицателни персонажи, като суперполицая Никола Гешев от сериала „Сами сред вълци” (1979), например.
Убедителен е и в криминално-приключенския жанр (Златният зъб, „Цитаделата отговори”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Игрек 17”), във военното кино („Зарево над Драва”), в комедията („Последният ерген”), в политико-историческото изследване („Допълнение към ЗЗД”), в историческата хроника („Пътят към София”, „Денят на владетелите”, 1986), в детското кино („Между двамата”, 1966), в психологическата драма  („С дъх на бадеми”, „Най-дългата нощ”, „Стената“), в адаптациите по литературната класика („Татул”, „Вечери в Антимовския хан”, „Под игото”) и в популярни телевизионни сериали („С пагоните на дявола”, „На всеки километър”, „Сами сред вълци”, „Васко да Гама от село Рупча”) и др.

Емблематично е превъплъщението му в образа на Йордан от незабравимия филм на Людмил Кирков Селянинът с колелото, заснет през 1974 година по сценарий на Георги Мишев.  За него Гец получава награди на 13-ия фестивал на българския игрален филм във Варна и на 9-ия кинофестивал в Москва през 1975 г.

ОТКАЗВА ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕТОРЕ СКОЛА

След този международен успех е поканен от знаменития италиански режисьор Еторе Скола да играе главната роля във филма му „Грозни, мръсни и зли“ (1976), отличен с награда за режисура в Кан през 1976 г. И макар че тогавашният шеф на българската кинематография Павел Писарев обещава че няма да бъде спиран, Гец не се решава да приеме предложението. Преценява, че няма да успее да научи италиански за 6 месеца, а не му се искало да бъде дублиран.
Както ролите на сцената на народния театър „Ив. Вазов“ можеха да бъдат много повече, ако не бе преждевременното му пенсиониране, така и представата ни за него като киноактьор би била далеч по-различна, ако бе играл във филма на Еторе Скола или пък ако бяхме го гледали и в забранените от режима филми: „Животът си тече тихо” (1958), „Привързаният балон” (1967), „Прокурорът” (1968), „Небето над Велека” (1968), „Куково лято“ (1983). Това важи също и за ролята му на Сценариста от най-добрия филм на Людмил Кирков „Равновесие“. Малцина можаха да видят навремето неговата пълна версия, разкриваща в пълна степен моралната криза на героя на Гец. Именно в изрязания от цензурата изобличителен финал на този забележителен филм големият актьор успява да покаже в пълна степен драмата на българския интелектуалец, принуден да се примирява с лъжата и лицемерието по времето на тоталитарното комунистическо управление.

ЖЕНА МУ Е НЕГОВИЯТ „ДОМАШЕН“ РЕЖИСЬОР

Съпругата му Цена, която е завършила славянска филология, се превръща в негов безценен „домашен режисьор“. Тя първа разучава ролите, които му предлагат и Гец винаги се вслушва в нейното мнение, защото знае, че ще се справи тогава, когато жена му ги е одобрила. С нейната оценка се съобразяват и много от режисьорите - например Людмил Кирков и Зако Хеския. Те често питат във връзка с някой нов сценарий: „Цена прочете ли го? Какво каза?“

Първородният му син Иван е роден през 1958 г. От 4-годишен е с баща си по снимачните площадки. По настояване на майка си учи една година българска филология, но в крайна сметка завършва режисура през 1984 г. Дипломира се през 1987 г. с игралния филм „Един ден аванс“. Заснема три детски филма - българо-швейцарската продукция „Замъкът на вещицата“, „Капитански истории“ и „Резерват за розови пеликани“, както и десетина документални филма. Работи и за телевизията, за която снима рок-концерти на „Юрая хийп“, „Лед Цепелин“, „Уайтснек“ и др., както и телевизионното състезание „Палавници“, което е от малкото наши тв-продукции, продадени в чужбина. През 2005 засне абсурдната тв-комедия „Леден сън“, музиката за който е написана от по-малкият син на Гец - Данаил Георгиев, който работи в САЩ. След завършване на консерваторията спечелва стипендия в „Бъркли колидж“ в Бостън, а после се преселва в Лос Анджелис, където композира филмова музика.
Няколко години преди смъртта си Георги Георгиев – Гец му гостува в САЩ, но според твърденията на Иван Георгиев, не харесал Америка. Пак пред в. „Шоу“ той казва за своя баща: „Беше наивен човек...Имаше детска душа. Ставаше лесна жертва на всякакъв вид шмекери. Нямаше майстор, който да не го излъже. Но не изпитваше чувство за мъст, а се надсмиваше на собствената си наивност. Приемаше като дете всичко за чиста монета. Напълно беззащитен бе пред лъжата и подлостта на хората. Расъл е в голяма бедност и това явно се е отразило на характера му.“
Георги Георгиев – Гец напуска този свят на 2 септември 1996 г. – месец преди 70-годишния си юбилей. Не успява да се възстанови от инсулта, получен по време на представление на сцената на Старозагорския театър няколко месеца по-рано.



Коментари (3)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)