На всеки километър

• 
• Add new коментар

Напусна ни и легендарният актьор Георги Черкелов. Той е починал в съботната нощ – на 18 срещу 19 февруари – на 81 годишна възраст.
Вечна му памет!

От близо две десетилетия Черкелов се бе оттеглил със съпругата си в провинцията – в с. Ъглен, край Луковит.
Запознах се с него по време на Варненския кинофестивал „Любовта е лудост” преди две години. Бях впечатлен от непосредствеността и чувството му за хумор по отношение „облагите“, които му е донесла популярността, спечелена чрез ролята на Велински от сериала „На всеки километър”.

Георги Черкелов е роден в Хасково на 25 юни 1930 г. Следвал е 3 години право в Софийския университет, но се дипломира във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” - специалност актьорско майсторство и режисура. Започва като актьор във Враца, играл е и в три столични театъра - Младежкия, Сатиричния и Народния.
От 1985 до 1990 ръководи театъра в Плевен и успява да върне публиката, която се била поотдръпнала по онова време.

През 2001 е награден с орден “Стара планина”, а през 2009 г. получи и почетния „Аскеер” за цялостeн принос в театралното изкуство.

Не сочи коя е любимата му роля, но споделя, че обича тези, които са достигнали до зрителя и са направили впечатление. И за които не му се налага той да говори, след като другите го правят охотно. Не се смята за перфектен и въпреки всеобщото признание, не се притеснява да каже, че не винаги в работата му всичко се е получавало.
Партньорите са най-важното нещо за него. Твърди, че вече не играе, защото няма с кого – отдавна си е отишъл приятелят му Асен Миланов, а също Георги Георгиев-Гец, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев и др.
Говори често и с възхищение за режисьорската професия, в която също е имал възможност да се пробва нееднократно.
Убеден е, че младите български актьори не получават добра подготовка, въпреки че има повече професори, отколкото трябва.
Тъжно му е, че се е изгубила традицията на българския театър, защото „пет души традиция не могат да направят”.
Самият той обаче се опитва да спазва позабравените традиции - на българското православие например. Неотдавна сключва повторно църковен брак с жена си Зина, с която навремето се венчали в созополска църква. Направил го, защото вярва в православния канон, според който църковният брак може да се повтори за здраве и просперитет на семейството.
Черкелов има три брака, neт деца (почти всички реализирани в изкуството), петима внуци и дори един правнук. Осиновената му дъщеря София, която е дете на последната му жена Зина, е омъжена за заместник-държавния секретар на САЩ Робърт Блейк. Заедно са от над десетина години и имат три деца. Преди да заеме високия си пост, г-н Блейк е бил американски посланик в Индия и Шри Ланка, където преди четири зими Черкелов и съпругата му им били на гости. Собствената дъщеря на Черкелов от първия му брак е загинала, блъсната от кола. Той има и две деца от втория си брак с актрисата Лидия Вълкова. Дъщеря му Джина е художник сценограф, която живее в САЩ.
Синът му Иван Черкелов е известен режисьор и сценарист, създател на филми, като „Парчета любов“, „Търкалящите се камъни“, „Раци“ и др.

ОТРИЦАТЕЛНИЯТ ГЕРОЙ, КОЙТО КАЗВА ИСТИНАТА

Георги Черкелов дебютира на екрана още през 1961 г. в „Последният рунд“. Следват роли в „Смърт няма“ (1963), „Невероятна история“ (1964), „Вълчицата“ (1965), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Хан Аспарух“ (1981), „Закъсняло пълнолуние“ (1996) и много други. В телевизионните сериали „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „Четвъртото измерение“ също пресъздава интересни и сложни характери. Сред неговите екранни персонажи има и отрицателни, и положителни, но заради незабравимото му превъплъщение в Богдан Велински от „На всеки километър” се е наложила представата, че се е снимал предимно в образи на лошите.
Най-голяма известност му носи точно участието в сериала „На всеки километър“.
Четири десетилетия след излъчването й, тази телевизионна поредица продължава да е все така популярна, въпреки че са все по-очевидни скромните й художествени достойнства. Може би само реалистичният и проникновено изграден образ на Велински издържа проверката на времето. Докато всички положителни герои начело с майор Деянов и Митко Бомбата днес изглеждат фалшиви със своята патетичност. Ако не беше присъствието на персонажа на Черкелов, този сериал отдавна щеше да бъде забравен. И навярно щяхме да си припомняме с досада, че заради него сме се оказали май единствените (заедно със севернокорейците!), които не са гледали директно телевизионния репортаж за първото кацане на човек на Луната. Ръководството на БНТ тогава го програмира така, че да съвпадне по време с този велик момент от историята на човечеството.
И още нещо - без превъзходното изпълнение на Черкелов в основната отрицателна роля, тази телевизионна поредица едва ли би предизвикала интерес в чужбина. (Би Би Си например купува 12 серии за излъчване във Великобритания).
А ето как самият актьор отговаря на въпроса - защо е станал симпатичен на хората, след като повечето му герои са отрицателни?
„Може би обяснението се крие в думите на моя приятел проф. Любомир Тенев: „Знаеш ли какво си ти Георги? Ти си българският отрицателен герой, който казва истината.“ (в. „Сега”, 2004г.)
Според Черкелов, ако заедно със създателите на „На всеки километър” не бяха дръзнали да представят Велински извън схемите и схоластиката на соцреализма, едва ли биха успели да разкрият драматичната му съдба и сериалът би бил още по-малко реалистичен и разбира се, далеч по-малко вълнуващ.
За съжаление, съдбата на някои актьори е да ги свързват с една-единствена роля. Така се получи и с Черкелов – щом се спомене името му, веднага изплува образът на Велински от „На всеки километър”.
Но всъщност за 50 години той е изиграл над 100 роли в театъра и близо 70 в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. И противно на очакванията, свързани с наложилата се представа за него, съжалява, че не е имал възможност да се превъплъти и в някой от комедийните шекспирови персонажи, като Фалстаф от „Веселите уиндзорки”, например.
От екранните превъплъщения в положителни герои се откроява ролята му в „Съдията” (1986) на починалия неотдавна кинорежисьор Пламен Масларов. Някои критици смятат филма за „първият български уестърн”, но извън това трябва да признаем, че в него Черкелов създава един от най-редките и оригинални образи в българското кино.

Много силно въздействаща е последната му роля в български филм - в новелата „Сократ” от „Обърната елха” (2006), режисиран от неговият син Иван Черкелов и Васил Живков. Убеден съм, че актьорското присъствие на Георги Черкелов допринася и за отличаването на филма със специалната награда на кинофестивала в Карлови Вари.
За съжаление, както сам той признава, чуждите продукции, снимани в България, използват родните актьори не защото са добри, а най-вече защото са евтини. И на него му се е случвало да се снима в някои от тези филми – не на последно място, за да си докара нещо над пенсията. Но това е болезнена тема, която плаче за отделен разговор...
Източник: моята статия във в. „ТВ Сага“ по случай 80-годишнината на Георги Черкелов