Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ФРЕНСИС КОПОЛА


08.04.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Френсис Форд Копола

   

На 7 април навърши 72 години Френсис Форд Копола. Легендарният американски режисьор, сценарист и продуцент ще остане в историята на киното най-малкото с два свои филма – „Кръстникът“, който е може би най-добрият филм за мафията и „Апокалипсис сега“ – който пък е може би най-добрият филм за войната.
През своята дълга и изключително успешна кариера Копола получава множество престижни отличия, сред които се откроявят петте награди „Оскар“ и двете „Златни палми“, получени в Кан. Петият – почетен „Оскар“ му бе връчен през ноември 2010 г. „за изключителен продуцентски принос в развитието на филмовото производство“.

Този уникален кинематографист е роден на 7 април преди 72 години в Детройт – градът, известен като център на американската автомобилна индустрия. Впрочем своето второ име (Форд) получава в чест на Хенри Форд, появявайки се на белия свят в болница, носеща името на прочутия производител на автомобили.
Копола израства в артистично семейство с италиански корени. Дядо му е бил италиански имигрант, баща му – композитор и флейтист в оркестъра на Артуро Тосканини, а майка му – актриса. Скоро след неговото раждане се преместват да живеят в Ню Йорк.
Първоначално Копола учи драматично изкуство, а после продължава образованието си в Лос Анджелис, където изучава тънкостите на кинорежисурата в Калифорнийския университет. Според собствените му думи, се влюбва в киното веднъж и завинаги, след като гледа филма на Сергей Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин”. Именно в този ден го осенява прозрението с какво ще се занимава през живота си.
Още докато следва натрупва безценен практически опит, работейки в студиото на Роджър Корман, известен не само с евтините си, но изключително изобретателни филми на ужасите, но и с безрезервната си подкрепа на редица млади таланти, които впоследствие стават световноизвестни режисьори или актьори.
Копола реализира първия си режисьорски проект именно за студиото на Корман. Това е психотрилърът „Деменция 13” (1963), в който се усеща силно влиянието на Хичкок. Филмът е заснет само за 9 дни в Ирландия, като сценария е написан от Копола само за една нощ. По време на снимките среща Елинор – художничка по костюми, която му става съпруга и вярна спътница в живота и до днес.
Дипломната работа на Копола е филмът „Сега си голямо момче“ (1966), който е купен веднага от холивудската компания Wаrner Brothers. За ролята си в него Джералдин Пейдж е номинирана за „Оскар“. Впечатлени от таланта на младия режисьор, шефовете на Warner Brothers му поверяват режисурата на високобюджетен мюзикъл („Дъга над Финиън“) с Фред Астер в главната роля. Филмът обаче няма успех и Копола се реабилитира, заснемайки значително по-евтиния, дълбоко личен филм „Дъждовни хора“ (The Rain People, 1969), който е отличен на кинофестивала в Сан Себастиан.
През 1969 година заедно с Джордж Лукас създава кинокомпанията „American Zoetrope“. Четири от филмите, създадени от нея впоследствие, са включени в списъка на 100-те най-добри американски филми. Като цяло филмите, произведени от „American Zoetrope“, получават 15 награди на Американската академия за киноизкуство и 68 номинации.
Копола си поставя за цел да привлича на работа в своята компания млади таланти, сред които личат имената на Мики Рурк, Том Круз, Патрик Суейзи, Роб Лоу, Кристофър Пен, Мат Дилън, Робърт Де Ниро и др.
Стилът на филмите, създадени лично от Копола, се определя от енергията и неумолимия стремеж на този кинематографист да прави кино по нов, различен от общоприетия в Холивуд начин. Според него продуцентите от големите холивудски студиа са счетоводители, стремящи се да превърнат филмите от произведения на изкуството в балансови отчети.
Любопитно е, че Френсис Форд Копола се прославя най-напред не като режисьор, а като сценарист. През 1971 година получава първия „Оскар“ в кариерата си за сценария на военния филм на Франклин Шафнър „Патън“.
През същата година от „Paramount Pictures“ му предлагат да екранизира бестселъра на Марио Пузо „Кръстникът“. Копола, който не бил голям почитател на романа, доста се колебае преди да приеме.
Съгласява се, едва след като убеждава шефовете на компанията да наемат неизвестния все още за киното 28-годишен театрален актьор Ал Пачино за ролята на Майкъл Корлеоне. Впрочем Копола трябвало да вложи доста усилия, за да убеди продуцентите да вземат и непредвидимия Марлон Брандо, който си спечелил славата на неуправляема и своенравна звезда.
Кръстникът“ е посрещнат с огромен интерес навсякъде по света и се превръща в един от най-касовите филми в историята на киното. Приходите от световното му разпространение възлизат на $245 млн. при произведствени разходи от $6 млн. Печели и три награди „Оскар“ (за най-добър филм, най-добра мъжка роля на Марлон Брандо и най-добър адаптиран сценарий в лицето на Френсис Копола).
По-миналата година „Кръстникът“ оглави класацията на списание „Емпайър“ на 500-те най-добри филми на всички времена. Неотдавна Американският филмов институт го нареди на първо място сред ганстерските филми.
Следващият филм на Копола „Разговорът“ излиза през 1974 г. Това е криминална драма с елементи на трилър за специалист в подслушването (Джин Хекмън), отразяваща страховете на редовите американци от системата на тотално следене, наложена в американското общество. „Разговорът“, който е дори още по-актуален днес, е отличен със „Златна палма“ от кинофестивала в Кан.
През 1974 година излиза втората част на „Кръстникът“, чрез която Копола опровергава скептиците, невярващи, че е възможно да се направи продължение, което да е дори по-добро от първата част. Променяйки структурата на разказа, режисьорът разгръща действието в два времеви пластта: младите години на Вито Корлеоне (Робърт Де Ниро) през които става ганстер, за да може да изхрани семейството си и зрелият период от живота на неговия син Майкъл (Ал Пачино) в края на 50-те години, когато деградира напълно представата му за семейна чест.
Резултатът надминава всички очаквания. Критиката оценява втората част на „Кръстникът“ още дори по-високо от първата. Не случайно е отличена с 6 награди „Оскар“ – два от които са връчени лично на Френсис Форд Копола – за най-добра режисура и най-добър сценарий.
Скоро след този успех Копола пристъпва към реализиране на отдавнашния си проект, основан върху романа на Джоузеф Конрад – „Сърцето на мрака“. За целта адаптира сценария на Джон Милиус, пренасяйки действието в джунглите на Индокитай по време на американската война във Виетнам. Избира за главната роля Харви Кайтел, а за ролята на полковник Курц – Марлон Брандо. Визията на мащабната продукция поверява на прочутия оператор Виторио Стораро.
През 1976 г. снимачният екип се отправя към Филипините, където започват снимките. Но още в първите дни Копола установява, че Кайтел не е подходящ и решава да го замени със сравнително неизвестния до този момент Мартин Шийн. Работата във филипинските джунгли върви много трудно – не само заради жегата и тропическите болести, но и заради перфекционизма на Копола, който постоянно преработва сценария, пренаписвайки сцените в последния момент преди началото на поредния снимачен ден.
Хеликоптерите на филипинските въоръжени сили, които наема със съгласието на самия президент – диктаторът Маркос – често са пренасочвани към реални военни операции срещу комунистически бунтовници. На всичкото отгоре мощен тайфун отнася част от скъпоструващите декори и оборудването, поставяйки под въпрос довършването на филма.
Сериозни проблеми има със здравето си и Мартин Шийн, който едва не умира от остър сърдечен пристъп. Марлон Брандо създава неприятности – не само с извъннорменото си тегло, но и с нежеланието си да учи репликите, предвидени по сценарий.
Но въпреки всичко, благодарение на невероятното упорство на Копола, който влага всичките си сили и финансови средства в продукцията, снимачният период приключва успешно към края на 1977 г.
Но тогава започва нов, още по-мъчителен период на монтирането на огромния заснет материал. Дълго време на Копола не му се удава да се справи и това дава основание за злобни слухове, че грандиозният му проект се намира пред провал.
Трудностите, съпътстващи работата над филма „Апокалипсис сега“ едва не причиняват инфаркт на режисьора и почти го скарват с вярната му съпруга. Но в крайна сметка филмът е завършен навреме за представянето му на кинофестивала в Кан през май 1979-а година. Както е известно там го удостояват със „Златна палма“.
Но в надпреварата за наградите „Оскар“ се проваля – получава само две статуетки - за най-добра операторска работа (Виторио Стораро) и за звук, а в основните категории (най-добър филм, режисура и сценарий) е изпреварен от Робърт Бентън и неговата мелодрама „Крамър срещу Крамър“. Този непростим пропуск на членовете на Академията за киноизкуство с времето става все по-очевиден, защото вече няма съмнение, че „Апокалипсис сега“ е истински шедьовър на киното – може би най-великият филм за антихуманната същност на войната и разрушителната сила на властта. Той ще остане в историята и с някои от най-впечатляващите военни сцени, снимани някога. Но, уви, филмът нямал финансов успех и не успява да върне огромните лични средства на Копола, вложени в създаването му.
Още един смел проект –мелодрамата „Оne from the Heart“ му носи допълнителна загуба от над $20 млн. Цели десет години след това Копола не може да изплати натрупаните дългове, които надхвърлят $30 млн. По онова време големият режисьор обвинява съдбата, че е несправедлива към него, но въобще не допуска, че тя му готви още по-тежък удар. На 26 май 1986 г. загива при инцидент на военен катер най-големият му син – 22-годишният Джан-Карло.
По-малкият син на Копола - Роман също е режисьор, чийто филм „CQ“ (2001) е оценен високо от критиката.
Дъщеря му София Копола най-напред опитва силите си като актриса, но впоследствие се изявява успешно като режисьор и сценарист. За „Изгубени в превода“ (2003) дори печели „Оскар“ за оригинален сценарий, а последният й засега филм „Някъде“ (Somewhere) бе награден със „Златен лъв“ на миналогодишния кинофестивал във Венеция.
През 80-те години, които не са толкова успешни като предходното десетилетие, Копола снима все пак няколко много интересни филма. Например „Рибка-боец“ (1983), който е майсторска стилизация на бунтарското кино от 50-те и началото на 60-те години.
През 1984 г. излиза „Котън клуб“ -любопитен опит за смесване на ганстерската драма и мюзикъла, който обаче не успява да възвърне огромните средства, изразходвани за неговото заснемане.
Единственият му филм от този период, който има зрителски успех е
романтичната комедия „Пеги Сю се омъжи“ (1986) с Катлийн Търнър и Никълъс Кейдж (племенникът на Копола) в главните роли.
В края на това десетилетие Копола се завръща за трети път към своя най-печеливш проект. Но „Кръстникът 3“ (1990) не достига равнището на първите две части от знаменитата мафиотска сага.
Може би последният си (засега!) шедьовър Копола заснема през 1992 година по романа на Брам Стокър „Дракула“.
След близо десетгодишно прекъсване – през 2007-а Копола се изявява отново като режисьор с „Младост без младост“, който заснема отчасти и в България – в двореца край Балчик.

Дори и на 72 години знаменитият режисьор продължава да мечтае за филма, с който ще засенчи и „Кръстникът“, и „Апокалипсис сега“. Възможно е това да бъде замисления много отдавна проект за филм, озаглавен „Мегаполис“. Но ако един ден Копола се реши да го реализира, вероятно ще постави на карта за пореден път своето финансово състояние, което междувременно процъфтява, благодарение на сериозните му успехи във винения и туристическия бизнес. Вероятно малцина знаят, че по-миналата година Копола спечели една от наградите на проведения в лондон Международен панаир на виното.
Миналата година в рамките на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан той представи любопитния, експериментаторски по дух и донякъде автобиографичен филм „Тетро“, а в момента довършва поредната си творба, озаглавена „Между сега и изгрева“ („Twixt Now and Sunrise“) с Вал Килмър в главната роля, в който е използвал триизмерната технология. В интерес на истината, той прибягва до триизмерното изображение не защото това е модно днес, а само в една-единствена сцена, за да подсили нейния драматичен ефект.
За съжаление, Копола още не е готов с монтажа му и затова най-вероятно няма да може да участва и тази година на кинофестивала в Кан.

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК