НОВИНИ

• 
• Add new коментар

В историята на киното има много вълнуващи филми за творци на изкуството. Предлагам да си припомним онези от тях, които разказват любовни истории за велики композитори и техните музи.

„...Мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, понякога тъжни, в очакване да разбера дали Съдбата ще ни чуе...Мога да живея пълноценно единствено с теб, иначе това не би било живот...“
Това послание на Бетовен със сигурност е едно от най-красивите любовни обяснения на творец на изкуството към неговата муза. Тайнственото писмо, намерено след смъртта на гениалния композитор, не дава покой на няколко поколения изследователи, опитващи се да открият коя всъщност е жената, на която Лудвиг ван Бетовен завещава всичко след смъртта си и към която се обръща с такава страст и болка в заника на живота си?
Британският режисьор Бърнард Роуз си поставя за цел да разгадае мистерията във филма си „БЕЗСМЪРТНА ЛЮБИМА“ (Immortal Beloved, 1994). За целта представя три жени – виенска буржоазка, унгарска графиня и съпругата на брата на композитора, създавайки в крайна сметка една красива версия за възвишената любов на Лудвиг ван Бетовен...
Времето от 1795 година, когато дава първия си публичен концерт, до 1815-та, когато престава да се изявява като пианист и диригент, е за него период на напрегнато творчество и международно признание. Но за да се чувства напълно щастлив му липсва нещо много важно – вярна спътница в живота.
Докато дава уроци по музика, пребивава в богати аристократични домове и нерядко се влюбва в младите си възпитанички. Но нито една от тези любовни истории не се увенчава с женитба, защото макар и уважаван за таланта си, Бетовен е възприеман в тези среди като човек от по-низш произход.
Така например в дома на Брунсвик той се запознава със сестрите Тереза и Жозефина, а така също и с очарователната им братовчедка Жулиета Гуичарди, за която се предполага, че би могла да бъде тайнствената „безсмъртна любима“, до която изпраща знаменитото си любовното послание от 1812 г.
С нейната роля във филма на Бърнард Роуз се справя чудесно известната италианска актриса Валерия Голино. Но превъплъщението на британския актьор Гари Олдман в образа на великия композитор е още по-въздействащо и убедително. Първоначално за тази роля е спряган Антъни Хопкинс, но в крайна сметка изборът пада върху Олдман, може би защото самият той умее да свири на пиано. Безсмъртната музика на Бетовен звучи във филма в изпълнението на Лондонския симфоничен оркестър, дирижиран от сър Джордж Шолти.
„ПАРТИТУРИТЕ НА БЕТОВЕН“ (Copying Beethoven, 2006) е копродукция на САЩ, Германия и Унгария, режисирана от Агнешка Холанд. Това е нов, при това също сполучлив опит да се покаже чрез средствата на киното как Лудвиг ван Бетовен, представен блестящо от Ед Харис, е бил вдъхновен за написването на Деветата симфония. Версията на филма за създаването на тази безсмъртна композиция е разкрита през очите на Анна Холц – студентка от Виенската консерватория - измислен персонаж, пресъздаден от актрисата Даян Крюгер, който ни помага да почувстваме необикновената сила на музиката.
Филмът разказва няколко ключови епизода от живота на Бетовен през 1824 г., когато подготвя знаменитата си симфония за изпълнение на живо - за пръв път пред публика. Притиснат от времето, неговият издател осъзнава, че композиторът ще има нужда от специален помощник, който да подготви партитурите на музикантите навреме. Затова се обръща за помощ към Виенската консерватория с молба да му изпратят някой от най-добрите си студенти. Изборът пада върху амбициозната Анна Холц (актрисата Даян Крюгер), която приема предложението с огромен респект към гения на Бетовен. Самата тя таи сериозни намерения да се посвети на композирането и вижда в новата си работа златна възможност да разбере как твори великият композитор. Борейки се с глухотата и с постоянно измъчващата го самота, маестрото намира най-неочаквано нужната му опора в нейно лице. Взаимното им привличане предизвиква ревността на младия архитект Мартин Бауър (акт. Матю Гууди), надяващ се да се ожени за Анна един ден. Пренасяйки на нотна хартия гениалното творение на Бетовен, Анна Холц попада в удивителния свят на твореца, чието екстазно вдъхновение е съпътствано от пристъпи на мъчителни страдания. Младата жена възприема сътрудничеството с този необикновен човек като дарен й от Бога шанс, за да може да повярва в собствения си талант. А чрез досега си до чистата й душа Бетовен намира източника на вдъхновение, за да съчини прекрасните си струнни квартети.
Изпълнението на американският актьор Ед Харис, на когото Агнешка Холанд поверява трудната роля на гениалния композитор, не отстъпва в нищо на Гари Олдман, пресъздал блестящо този образ в „Безсмъртна любима“.
Историята на киното изобилства от филми, посветени на любовните истории и на други велики композитори – Чайковски, Стравински, Шуман, Рахманинов, Шопен... Няма да се спирам тук на „Амадеус“ - гениалната творба на Милош Форман за Моцарт, защото акцентът в нея не е върху темата за твореца и неговата муза.
За съжаление, навремето у нас не е разпространяван превъзходният, но и скандален филм „МУЗИКАЛНИТЕ ЛЮБОВНИЦИ“ (The Music Lovers, 1970 г.), разкриващ премълчавани истини за бисексуалната природа на Пьотр Илич Чайковски. Преди да го заснеме големият британски режисьор Кен Ръсел трупа опит, създавайки няколко документални ленти за Курт Вайл, Сергей Прокофиев, Бела Барток, Клод Дебюси... Филмът за Чайковски е първата от трите му игрални продукции за велики композитори. Другите две са посветени на Густав Малер („Малер“, 1974) и Ференц Лист („Листомания“, 1975).
Независимо от твърде свободното боравене с биографичните факти от живота на Чайковски, за което е основателно критикуван от кинокритици и музиковеди, филмът „Музикалните любовници“ успява да накара зрителите да му простят фактическите неточности и неприличните кадри, защото просто поразява с проникновението си в класическата музика. Впрочем, според специалистите, Кен Ръсел е сред малцината режисьори, които освен Стенли Кубрик и Милош Форман, са способни на това. Ролята на Чайковски в този брилянтен филм изпълнява Ричард Чембърлейн, а за своето превъплъщение в образа на Нина (Антонина Милюкова) британската актриса Гленда Джексън е отличена с „Оскар“.
През същата (1970) година в бившия Съветски съюз излиза двусерийната биографична драма „ЧАЙКОВСКИ“ с Инокентий Смоктуновски, Антонина Шуранова, Алла Демидова, Мая Плисецкая и др. Тя е посветена на последните 20 години от живота на композитора с ретроспекции към детството и ранните периоди от неговото творчество. За основа на сценария е послужила кореспонденцията на Чайковски с баронеса фон Мек. На международния кинофестивал в Сан Себастиан филмът получава диплом от журито и награда за най-добър актьор в лицето на Инокентий Смоктуновски. През 1972 г. е номиниран и за две награди „Оскар“ – за най-добър чуждоезичен филм и за музика.
Преди 5 години в ефира на Великобритания е излъчена документално-игралната драма, озаглавена „ЧАЙКОВСКИ: СЪТВОРЕНИЕТО НА ГЕНИЯ“ (Tchaikovsky: The Creation of Genius, 2007). Телевизионният филм на Би Би Си се състои от две серии, обединени от оркестрови изпълнения на най-известните произведения на Чайковски под диригентството на Чарлз Хезлуд.

Два филма („Пролетна симфония“ и „Музиката на любовта: Роберт и Клара“) пресъздават драматичната история на любовта на композитора Роберт Шуман и талантливата пианистка Клара Вик, която той познава от малка, защото е дъщеря на учителя му по музика. След време Шуман разбира, че е влюбен в още малолетната красавица, но строгият й баща отказва да му я даде за съпруга. Когато Клара става пълнолетна, за любовта им вече няма пречки, но за да получи свободата си, тя ще трябва да осъди собствения си баща...
„ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ“ (Frühlingssinfonie) e създаден през 1983 година в тогавашната Западна Германия от режисьора Петер Шамони с Херберт Гронмайер (Роберт Шуман), Настася Кински (Клара Вик) и Ролф Хопе в ролята на бащата Фридрих Вик.
„МУЗИКАТА НА ЛЮБОВТА: РОБЕРТ И КЛАРА“ (La musique de l'amour: Robert et Clara, 1995) е излъчен за пръв път във френския тв-ефир през 1995 г. Заснет е под режисурата на Жак Кортал, с Томас Лангман и Изабел Каре в главните роли.
Премиерата на „КОКО ШАНЕЛ И ИГОР СТРАВИНСКИ“ (Coco Chanel & Igor Stravinsky, 2009) е на 24 май 2009 г. по време на кинофестивала в Кан. Както става ясно от самото заглавие, този филм е посветен на две знаменити личности, чиито биографии се пресичат във важен момент от културната история на ХХ век, като всяка от тях й повлиява по свой начин. Стравински обновява класическата музика, а Шанел прави революция в женската мода.
През лятото на 1920 г. композиторът Игор Стравински, който е бежанец от Съветска Русия, без пари и дом, приема поканата на Шанел да й гостува. Пристига във вилата й край Париж със своята съпруга и четирите им деца. Славата му все още предстои, но в този повратен момент между тях пламва страст – непозволена и трагична, но допринесла за творческия възход и на двамата, който ги прави велики. Любовта им не продължава дълго, но споменът за нея живее до края на живота им. В ролята на Стравински е известният датски актьор Мадс Микелсен, а Коко Шанел играе френската актриса Анна Муглалис, нашумяла три години по-рано с участието си във филма на Микеле Плачидо „Криминален роман“ (Romanzo criminale).

Източник: моята публикация във в. "ТВ Сага" от 27.12.2012 г.