Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ФИЛМИТЕ ЗА ВЕЛИКИ ХУДОЖНИЦИ


08.12.2012  Текст:  Красимир Кастелов

Андрей Рубльов

   

В рамките на 26-то издание на Киномания гледахме френския игрален филм „РЕНОАР“ (Renoir), основан върху реални факти от биографията на Пиер-Огюст Реноар. Знаменитият художник-импресионист е представен превъзходно на екрана от 87-годишния Мишел Буке - една от живите легенди на френското кино.
Но този рядко красив филм едва ли ще излезе и по кината у нас. Убеждението на разпространителите, че този тип кино не носи печалби, е може би основната причина да гледаме толкова рядко биографични филми за велики художници, макар че по света постоянно се снимат немалко стойностни творби като „Реноар“.

Сред най-новите заглавия с подобна тематика определено заслужава внимание и „МЕЛНИЦАТА И КРЪСТЪТ“ (The Mill and the Cross) – полско-шведска продукция на режисьора Лех Мажевски, отличена с няколко международни награди тази година. Тя е посветена на прочутата картина „Пътят към Голгота“, нарисувана от Питер Брьогел-Стария през 1564 г. Ролята на знаменития фламандски художник изпълнява Рутгер Хауер.

През последните десетина години са създадени и други респектиращи кинотворби за художници. Впечатляващият списък започва с филма „ПОЛЪК“ (Pollock, 2000 г.) – режисьорски дебют на големия американски актьор Ед Харис, който играе и ролята на прочутия художник-абстракционист Джаксън Полък, загинал при катастрофа в Ню Йорк през 1956 г. Майсторският биографичен разказ се вглежда не само в професионалните триумфи, но и в личните трагедии на художника, чиито картини днес са сред най-скъпите произведения на изкуството.

През 2002 г. излиза филмът „ФРИДА“ (Frida), посветен на живота на мексиканската художничка Фрида Кало и на нейната страстна любов към знаменития й сънародник Диего Ривера, прославил се със социално-политическата насоченост на своите картини и стенописи. За своето изпълнение Салма Хайек е номинирана за „Оскар“ за най-добра главна роля.

Друг значим филм за художничка е френско-белгийският „СЕРАФИН“ (Seraphine), създаден през 2008г. Той насочва вниманието ни към малко известна французойка на име Серафин Луис (живяла от 1864 до 1942 г.), чиито пъстри платна красят най-големите галерии по света. Самоуката художничка-наивистка е открита случайно в края на 20-те години от влиятелния критик Вилхелм Уде. Тя е била обикновена прислужницa, опитваща се през свободното време да изрази чрез рисуването огромното си преклонение пред красотата на природата. За тази си роля белгийската актриса Йоланда Моро е отличена със „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“).

Не по-малко впечатляваща кинотворба за жена-художничка е и „КАРИНГТЪН“ (Carrington, 1995). Британският режисьор и сценарист Кристофър Хемптън разкрива сложните взаимоотношения между прочутата в началото на XX век Дора Карингтън (актр. Ема Томпсън) и писателя Литън Стрейчи (в чудесното изпълнение на Джонатан Прайс).

Южнокорейският филм „НАРИСУВАН ОГЪН“ (Chihwaseon) се появява само няколко месеца преди „Фрида“ – също през 2002 г. Представен е най-напред на кинофестивала в Кан, където Им Гуон Тек взима награда за режисура. В своя 95-ти филм опитният майстор разказва за художник от 19 век Чанг Сънг Оп, по-известен под псевдонима О Уон, повлиял чрез самобитното си творчество върху корейското изобразително изкуство.

НАМЕРЕНИЯТ РАЙ“ (Paradise Found, 2003) е един от многото филми за живота на Пол Гоген. В него образът на великия френски художник е пресъздаден от Кийфър Съдърланд, а главната женска роля изпълнява Настася Кински. Без да блести с особени качества тази копродукция на Австралия, Великобритания, Франция и Германия дава все пак убедителна представа за необикновената биография на знаменития постимпрессионист, почерпил вдъхновение за своите шедьоври от дългогодишното си пребиваване на тихоокеанския остров Таити.
Любопитно е, че и бащата на Кийфър Съдърланд - Доналд Съдърланд играе Пол Гоген в по-ранен филм за художника, озаглавен „OVIRI“, излязъл през 1986 г.

МОМИЧЕТО С ПЕРЛЕНАТА ОБИЦА“ (Girl with a Pearl Earring, 2003) е посветен на историята около създаването на едноименната картина на холандския майстор Йоханес Вермеeр (акт. Колин Фърт), живял от 1632 до 1675 г. Холивудската звезда Скарлет Йохансон играе красивата слугиня, която позира на великия художник за неговия шедьовър.

Известният американски актьор Анди Гарсия пък изпълнява главната роля в „МОДИЛИАНИ“ (Modigliani, 2004 г.), в който шотландският режисьор Мик Дейвис осветлява съперничеството между Амедео Модилиани и великия испанец Пабло Пикасо на фона на трагичната любовна история на италианския художник.

Сред най-известните филмови биографии на Модилиани е „ВЛЮБЕНИТЕ ОТ МОНПАРНАС“ (Les Amants de Montparnasse, 1958), излъчван по българската телевизия под заглавие „Монпарнас 19“. В него играе незабравимият Жерар Филип, починал едва 36-годишен. На същата възраст си отива от този свят и Модилиани, преследван до последно от кредитори, но обичан от приятелите си и от най-близкото същество – Жана (актр. Анук Еме), която само два дни след смъртта му, се хвърля от шестия етаж, бременна с второто им дете.

През 2006 г. френско-чилийският режисьор Раул Руис създава „КЛИМТ“ (Klimt) с Джон Малкович в главната роля, който е виртуозно отдаване на почит към австрийския художник-символист Густав Климт (живял от 1862 до 1918 г.). Самият Руис обаче предупреждава, че на филма му не трябва да се гледа като на биография. „Това е по-скоро фантазия или, ако предпочитате, фантасмагория - фреска от истински и измислени персонажи, обединени от една-единствена личност: художникът Климт“, - споделя той.

Няколко месеца след „Климт“ (също през 2006г.) излиза „ПРИЗРАЦИТЕ НА ГОЯ“ (Goya's ghosts) на режисьора Милош Форман. Този път носителят на „Оскар“ за „Амадеус“ не си поставя за цел да разкаже биографията на поредния велик творец – в случая Франсиско Гоя, а да покаже ужасите, на които той става свидетел в Испания от 1792 до 1809 г. В ролята на Гоя е известният шведски актьор Стелан Скарсгард.

В „ГОЯ В БОРДО“ (Goya en Burdeos, 1999) главната роля играе Франсиско Рабал. Филмът на Карлос Саура също разказва за странните кошмари и видения на великия художник и страстната му любовна афера с красивата дукеса на Алба, които го вдъхновяват за гениалните му картини.

Доста по-рано – още през 1971 г. пък е заснета съвместната продукция на ГДР, България, СССР и Югославия „ГОЯ ИЛИ ТЕЖКИЯТ ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО“ (Goya - oder Der arge Weg der Erkenntnis), която е екранизация по роман на Лион Фойхтвангер. В нея Донатас Банионис изпълнява блестящо главната роля под умелата режисура на Конрад Волф. Българското участие е въплътено от Татяна Лолова, която играе кралица Мария Луиза. Филмът е отличен със Специалната награда на Московския кинофестивал. 

Две години преди филма за Гоя в бившия Съветски съюз е създаден забележителният грузински филм "ПИРОСМАНИ", който е посветен на гениалния художник-примитивист Нико Пиросмани, живял от 1862 до 1918 година. Тази оригинална творба на режисьора Георгий Шенгелая получава заслужено, макар и с няколко години закъснение, наградата на Британския филмов институт (Sutherland Trophy), както и "Златен Хюго" от международния кинофестивал в Чикаго.

През 2007 г. по случай 400-годишнината от рождението на Рембранд е заснет „НОЩНА СТРАЖА“ (Nightwatching), с който известният британски режисьор Питър Грийнауей се опитва да разгадае загадката на едноименната знаменита картина на знаменития художник, както и да осветли неизвестни на широката публика страни от неговия живот. Година по-късно той създава още един филм по темата, озаглавен „ОБВИНЕНИЕТО НА РЕМБРАНД” (Rembrandt's J'accuse).

Английско-испанският филм на Пол Морисън „МАЛКО ПЕПЕЛ“ (Little Ashes), излязъл през 2008г., се фокусира върху младежките години от живота на Салвадор Дали. Ролята на ексцентричния, но гениален художник изпълнява 22 годишният тогава Робърт Патинсън, превърнал се днес в една от най-големите звезди на Холивуд.

Малко по-късен период от живота на Салвадор Дали пресъздава испанско-българската продукция „ДАЛИ“ (Dalí) от 1991 г. с Лоренцо Куин (син на Антъни Куин) в главната роля. Борис Луканов играе бащата на художника, Димитър Герасимов е Бунюел, а Йосиф Сърчаджиев – Жан Кокто.

Българският принос в киното, посветено не велики художници, е още по-голям в унгарския филм „ЧОНТВАРИ“ (Csontváry, 1980), защото главната роля в него е поверена на Ицхак Финци. Режисьор на тази майсторска творба е Золтан Хусарик, прославил се 10 години преди това с филма си "Синдбад", удостоен с няколко международни награди. 

През 90-те години също са снимани немалко ярки ленти с подобна тематика. Например в „ДА УСТОИШ НА ПИКАСО“ (Surviving Picasso, 1996) Антъни Хопкинс създава блестящ портрет на един от гениите на XX в. Почитателите на този драматичен филм обаче едва ли знаят, че близо 20 години по-рано – през 1978 г. – излиза невероятно смешната сюрреалистична комедия за живота на художника, озаглавена „ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИКАСО“ (Picassos äventyr).

БАСКИЯ“ (Basquiat, 1996) е режисьорският дебют на Джулиан Шнабел. Любопитно е, че той също е художник-авангардист преди да пренесе на екрана историята на живота на Жан Мишел Баския – беден художник на графити, успял за кратко време да се превърне в един от най-известните и признати художници на XX век. Умира едва 28-годишен от свръхдоза хероин.

ЛЮБОВТА Е ДЯВОЛ“ (Love Is the Devil: Study for a Portrait of Francis Bacon, 1998) е посветен на знаменития Франсис Бейкън (1909 -1992), пресъздаден великолепно на екрана от Дерек Джейкъби – актьорът, станал популярен с ролята на Клавдий от едноименния телевизионен сериал. Във филма участва и Даниел Крейг – прославеният изпълнител на ролята на агент на 007 в последните три филма за Джеймс Бонд. Режисьорът Джон Майбъри не крие, че е бил повлиян от сънародника си Дерек Джарман, взривил света на киното още през 1986 г. с филма си „КАРАВАДЖО“ (Caravaggio), отличен със „Сребърна мечка“ от Берлинале.

Големият британски актьор Даниел Дей-Люис получава първия от своите три „Оскар“- а през 1990 г. за ролята си в „МОЯ ЛЯВ КРАК“ (My Left Foot: The Story of Christy Brown, 1989) – нискобюджетна копродукция на Ирландия и Великобритания, режисирана от Джим Шеридан. Този вълнуващ филм е посветен на удивителната съдба на Кристи Браун, който макар и почти напълно обездвижен в резултат на церебралния паралич, прекаран през детството, намира начин да се реализира като художник, използвайки пръстите на своя ляв крак.

Списъкът на екранните биографии на велики майстори на четката може да бъде продължен с още два филма от началото на 90-те години, посветени на трагичната съдба на Винсент Ван Гог. „ВИНСЕНТ И ТЕО“ (Vincent & Theo, 1990) е копродукция на Холандия, Великобритания, Франция, Италия и Германия, режисирана от знаменития американски режисьор Робърт Олтман. Главните роли изпълняват британските актьори - Тим Рот (Ван Гог) и Пол Рис (Тео).

ВАН ГОГ“ (Van Gogh, 1991) на големия френски режисьор Морис Пиала е покъртителен разказ за последните 67 дни от живота на лудия гений.
За чудесното си изпълнение на главната роля Жак Дютронк е удостоен с награда „Сезар“ за най-добър актьор.

Тези два филма се опитват да преосмислят класическия начин, по който е разказана биографията на Ван Гог в „ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ“ (Lust for Life) – холивудската екранизация по едноименния биографичен роман на Ървинг Стоун от 1956 г.
За главната роля Кърк Дъглас печели „Златен глобус“, обаче „Оскар“-ът му отмъква под носа Юл Бринер със своето изпълнение във филма „Кралят и аз“. Но затова пък през същата година награждават с „Оскар“ за най-добра поддържаща роля Антъни Куин, който играе превъзходно Пол Гоген в „Жажда за живот“.

Изброените заглавия дотук са все добри филми, но би било пресилено да говорим за шедьоври. Докато това определение напълно подхожда за „АНДРЕЙ РУБЛЬОВ“ на Андрей Тарковски. Едва ли е случайно, че именно един режисьор от православния свят успява да предаде чрез средствата на киното мистичните послания на гениалните иконописци от Средновековието. Цялото творчество на Тарковски прелива от религиозни мотиви, акцентиращи върху темата за саможертвата и нейното значение за духовното ни прераждане. Те зазвучават с пълна сила именно в „Страстите на Андрей Рубльов“ (това е оригиналното заглавие на филма), заснет през 1966 г. но излязъл по екраните с 5 години закъснение, защото е спрян от властите в Съветския съюз, заради религиозното му съдържание.
Приживе Тарковски често говори за човешкото несъвършенство, за изгубената вяра, за носталгията по духовния живот. Във филма си за Рубльов той подсказва, че иконите на средновековния майстор трябва да се възприемат като израз на дълбокото състрадание на монаха-художник към неговия народ. Филмът за Андрей Рубльов е отличен с наградата на международната критика на кинофестивала в Кан през 1969 г.

Другият безспорен шедьовър е „ЕДВАРД МУНК“ (Edvard Munch, 1974) на британския режисьор Питър Уоткинс. Тази телевизионна копродукция на Швеция и Норвегия е изключително оригинален опит за документална реконструкция на живота на гениалния норвежки художник-експресионист, живял от 1863 до 1944 г. Той става световно известен със своето творчество, посветено на болезнените теми за смъртта и самотата. А най-известната му картина „Викът“, нарисувана през 1893 г., е смятана за икона на екзистенциалното страдание.

 



Коментари (2)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК